с големите шаферки

И с малкоте принцеси:

Вчера отпразнувахме първата ни седмичка като женени като си направихме екскурзия до Рилския манастир и после Благоевград Много релаксиращо и вдъхновяващо ни подейства. Много ми е щастливо след сватбата. Единствено страшно ми е мъчно, че вече няма за какво да влизам по булчинските магазини - даже онзи ден се запътих към един и се спрях и ми стана малко мъчно че всичко това приключи. Само се успокоявам, че никоя приятелка не е омъжена още и ще има на кой да помагам 

Честито първо месече още веднъж!
Подарявам ти една такава сладка тортичка....

Благодаря ви, че не сте ме забравили 

Макар след месец искам все пак да разкажа за моите вълнения около сватбата....  Бях страшно натоварена последните седмици и не можех да се концентрирам да синтезирам и да споделям, но сега с удоволствие си припомням всеки миг и го преживявам отново...
Не знам дали да се оплаквам за всичките проблеми , които възникнаха – за всичко ние сме си виновни . Отрано започнахме да планираме сватбата, аз подходих с такова желание, че загърбих всичко друго и мислех само за това, но на практика не правех много . Като понаближи времето работата да се върши вече мъжът ми отиде да поработи в Испания , а аз имах държавен изпит и веднага след това и аз заминах при него. Преди отпутуването се опитах да отметна колкот се може повече задачи, но успях само да си поръчам рокля , да направя поканите и да си ангажирам видео и фото от София. Връщайки се обаче (1 месец преди сватбата)  открих, че видео оператора не може да изпулни ангажимента си и покрай него отпадна и фотото . С връщането ми се нанесохме в новия ни апартамент, който е само наполовина обзаведен, целия ми свят беше в кашони и торби, нямах осветление... Преди да си сложим бойлера ми се наложи веднъж да се изкъпя във фитнессалона и още няколко пути като си топлех вода на котлона . Да не пропъсна да кажа, че постоянно бях на работа... Всяка вечер след работа се чудех какво по – напред  да свърша – да ходя да избирам най – необходимото за дома ни или да тичам по сватбени задачи.
Две седмици и половина преди сватбата и мъжът ми се прибра и от една страна ми олесняваше живота, но от друга на дневен ред излязоха и неговото облекло, за което тичах в обедната ми почивка да удобря или не някой костюм или риза. За 2,3 дни поръчахме халките, тортата, намерихме нови ДЖ, видео и фото.  През делничните дни 2 шаферки и кумата ми помогнаха да спретнем кошничките и бутониерите , а ми остана да украся всичко останало.  Навярно ще го спомена и по – нататък, но за останалите дреболии така и не намерих време и ги правех с майка ми в нощта преди сватбата, но не се оплаквам – беше някак сантиментално – даже брат ми и баща ми по малко помагаха  .
Понеже нямах време в Бургас, предпочетох да си поръчам цветя чак от Велико Търново и други 2 шаферки да ми ги донесат . Трябва да кажа, ча букета беше невероятен и още е – аз си го запазих, букетчето за хвърляне по моя заръка бяше приготвено така, че да се раздели на 3 като го хвърля, имах и 2 стръка ситни рожички, с които мислех да си правя бутониери за младоженеца , кума и кумата, но те ми овяхнаха и нямах време да реагирам да търся нови или да си купя готови и в крайна сметка те си бяха с нормалните за другите гости. За щастие за тях се бях постарала достатъчно много и изглеждаха достатъчно добре .

През последната седмица се чувствах толкова изморена и все пак превъзбудена, не можех да спя добре , нито да се храня, дори на пърт за работа един ден повърнах. Същата вечер имах уговорка с най – старите ми приятелки и шаферки да поизлезем да се видим и да обсъдим нещата и аз реших да издържа и да не отменям уговорката. И какво мислите – кто се срещнахме ме накараха да си затворя очите, хванахме такси , слязохме и влязохме в някакъв клуб и когато ги отворих  какво да видя – вътре ме чакат другите ми шаферки и кумата . Беше страхотна изненада  !!! Бяха се оговорили някак си , а те не се познаваха, бяха ми купили страхотен подарък – прозрачна нощничка, с която бях на първата брачна нощ. Имаше и торта изненада  и се забавлявахме страхотно (бяхме в ретроклуб Ликьор). Както едната ми приятелка каза – „Ако сте толкова щастливи , колкото съм аз пияна няма да се отървете от щастие!”  В една от следващите вечери отделихме и 1-2 часа за урок по танго. Това беше може би най – приятния момент в цялата организация на сбатбата (може би защото бяхме двамата заедно). Първите минути вървях към отчаяние – тангото е специфичен тац, много по – различен от всичко, което съм танцувала и изобщо не се справях. Постепенно придобивахме някаква увереност, успокоихме се. Получихме много важни уроци за живота, за доверието в половинката, за това как сляпо да го следваш, за това как да усещаш на къде те води той дори да помръдне само сантиметър... Страхотен учител, страхотен танцьор и човек!!!
Кошмарът ми започна в четвъртък и достигна пиковия си момент в петък, когато мислях, че ще полудея. Сутринта в четвъртък тръгнахме на последна обиколка по софийските магазини за риза и вратовръзка за мъжа ми. (все още свиквам да казвам мъжа ми и затова гледам честичко да го повтарям ) Купихме ги очудващо бързо , взехме една шаферка да пътува с нас (да крепи кошниците ) и отпътувахме за Бургас. През тази вечер нямаше кaво да свършим – всичко предстоеше на другия ден.
И ето го заветния петък ! Станахме рано и обиколката на града започна – ходихме да поръчаме пита – казаха ни минете утре , отидохме до фризьорката ми – тя каза да мина следобед , отидох на козметик, където ме мъчиха час и половина и от там закъснях за маникюра. Докато ми правеха ноктите се уговорих с ДЖ-я да се видим следобед да му кажем кои песни сме избрали и ни позвъниха от ресторанта, че ако до 1 час не си кажем подредбата на хората по масите няма да ни направят табелки...

....само като си спомня и ме заболява главата....

Честито месече скъпа светли. Нека любовта ви няма край 

Най - интересната част от разказа ще продължа, когато намеря време , но за сега ви предлагам линк към снимките от сватбата...
http://picasaweb.google.bg/svetla.petkova.sotirova
Приятно гледане 

Честото второ месече Светле!Желая безкрайна любов и разбирателство да озаряват всеки ден от семейния ти живот.
Намери време да допълниш разказчето за сватбата и да ни кажеш какво ново около теб.

Благодаря ви за милите думи и че не сте ме забравили  . Да сега видях , че до никуде сум го докарама моето разказче, но предполагах и, че след толкова време то вече не е актуално... Поне си гопълних албума 

Честито второ месече