Проблемни деца!

[didi_vla1983]

Отчаяна съм, моля помогнете!Моят Даниел е ужасно злоядо дете - много трудно се храним още от самото начало.Много рядко се случва по 1-2 дни яде по-спокoйно и после пак с много мъка, с песни, игри, филмчета и много молби и издебване успявам да го нахраня.....Стигна се дотам, че толкова ме изнервя това, че започнах да треперя само като приближи времето за хранене, защото знам че ме чака една борба, блъскане на лъжици, цапане на всичко и направо не ми се обяснява....Започнах дори и успокоителни да пия, защото наистина треперех от ужас, че трябва да го храня, но дори и хапчетата не ми действат вече!Той е от такъв тип, че никога не можеш да му подадеш нещо в ръка и да го вземе да опита и да вкуси.Никога не взема и не мога да го накарам да опитва различни храни и  от нашата маса и по принцип.Много рядко сам пожелава нещо да опита и то само по едно две гризвания....И с тези зъби като растат съвсем нищо не иска.....
Не искам дори да споделям докъде съм стигала в опитите си да го нахраня, защото съжалявам много какво съм правила и знам ,ч е заслужавам упреци , но съм безпомощна.Направо ме тормози това дете!Дори понякога започнах да посягам да го бия толкова много ме вбесява и го оставям нарочно да реве...Знам,ч е много хора сега няма да ме разберат, но не пожелавам на никого това, което изпитвам и мъката, която ми причинява това.Вече на всяко хранене ме разревава и вече дори не искам да го храня.Стигна се дотам, че казах на мужа ми, че не искам да го гледам аз това дете (за което съжалявам, но взеха да ми се повтарят тези мисли из главата при всеки следващ опит да го нахраня....)
Затова моля не ме съдете, знам, че не съм и за оправдание, но ми е адски трудно и много се измъчвам!Моля майки, които имат подобен опит и са намерили решение на проблема да ми помогнатАко има хапчета за апетит или каквото и да е друго, моля дайте ми съвет!
Само искам да кажа, че много трудно бих приела решението : "Като не иска да яде да го оставя гладен, щото като огладнее ще яде".При него няма такъв вариант и е способен на фотосинтеза.То и му личи колко е слаб, а един организъм ако не си набавя неоходимите вещества няма да е силен и ще боледува често!Моля помогнете!

[darling]

Диди, зная колко е изнервящо и колко лесно звучат съветите от страни, но най-важното е да запазиш спокойствие. Нали знаеш, че децата усещат нашето напрежение. Моят син също беше болезнено слаб, на една година беше 9кг, а на 5г - 13-15кг. Е, ела да го видиш сега на 10 е почти 40кг . Проблемът беше при нас, че той ядеше само два -три вида храни, с които се наложи да го храня от 5-6 месечен - плодови пюрета, каши, кисело мляко към което понякога слагах бисквитка, пюре от черен дроб и спаначено пюре  и нищо друго...... То не бяха мачкани жълтъци за подсилване, детска кухня, домашно  картофено пюре - абе нищо... Не хапваше сирене и кашкавал заради алергия към кравия белтък, така че попари не ставаха. Но ядеше грис.  И така се въоражих с търпение и давах само това което яде. Никакви междинни храни, като гризене на бисквитка или коричка хляб  и макар че бях склонна да тичам с лъжицата само при най-малкият знак че е гладен по настояване на майка ми (която е  детска медицинска сестра), въведох строги часове за хранене, на определени места, сервирах храната  и давах до колкото искаше да яде. Забелязвах че се храни когато зяпа нещо по телевизията, което не е добре, но аз бях доволна... В крайна сметка този период израсна до към края на първата година. Хубавото беше че Жорко хапваше доста сурови плодове и зеленчуци и това ме успокояваше. Не е ревал че е гладен, нито е боледувал от това. Така че ако всичко върви добре на вашите консултации и малкият е здрав се въоражи с търпение и спокойствие и не му показвай че се впечатляваш от неговите номера. И още нещо ,което са ми казвали че е хубаво да се храним всички заедно за да подражава детето.

[Gergancheto]

didi_vla1983 искам да ти споделя че знам как се чувстваш...Имам братовчедка от Русе и нейното момче беше много злоядо, ставала съм свидетели на какви ли не нервни кризи от нейна страна и от страна на малкия, за съжаление таткото така се вбесяваше че очаквах всеки момент да и зашлеви шамар Вместо гостуването да се превръщаше в удоволствие цялото ми семейство ставахме свидетел на наистина грозни сцени. Тя пищеше вече от безпомощност, биеше малкия, хвърляше купичката с храна на баща му с думите "ти го храни, аз повече това дете не го искам" и така нататък....за съжаление проблемът при тях си остана така, а в последствие спряхме да поддържаме връзка така че не мога да ти кажа развитието. Знам само че момчето сега е на 5 год и няма здравословни проблеми...
Та разказах ти тази история просто да ти кажа че това което си описала не ми е чуждо, виждала съм го с очите си ...
Сега пред очите ми е сестра му на мъжа ми, нейното детенце няма проблеми с храната. Мога само да ти кажа като съвет че никога храненето при тях не е просто едно скучно хранене. Винаги дава на малката играчка в зависимост от това на какви играчки се радва в момента. Последно вчера като ни бяха на гости й беше дала да отваря и затваря един дезедорант, та така си изяде и първото и второто и третото. Пее песнички, разказва стихотворения (само за протокола да кажа че говоря за дете на година и половина) и общо взето справят се с храненето. Наистина важно е да си търпелива, да намериш нещо което обича да хапва.. ох знам ли сигурно всичко си опитала. И аз все си мисля че един ден ако ми е злоядо детето ще го оставя докато реши да яде, всеки организъм е така създаден че да огладнява, тъй че все си мисля че ще се предаде и ще яде. Ама ти изрично си казала че този съвет не искаш да го чуваш, защото при вас не важи  Разкажи ми колко време си издържала без да му даваш храна?! И другото дето се сещам е - движи ли се достатъчно, изразходва ли достатъчно енергия? Аз мисля че една екскурзия в планината би ви се отразила добре, чистия въздух, игрите и разходките сред природата мисля че биха свършили чудесна работа 

[didi_vla1983]

Благодаря ви момичета за отговорите.....
Първо аз забравих да споделя друго много важно нещо - Даниел е изключително енергично дете - беше на 2 месеца още (!?!!!!), когато не искаше да е легнал и ако не исках да го нося на ръце да гледа трябваше да го изправям на първата степен на облегалката, а вече на 6-7 месеца, когато е позволено да сяда това не му стигаше и на 7-8 вече искаше да е извън количката и да стои прав да се учи да ходи - започна с подпиране прав на дръжката на количката.Оттам на сетнете докто проходи изобщо не стоеше в количката - едвам стигах донякъде за да спра да го извадя и да се опитва!А сега вече като ходи е като валко торнадо! Аз затова си мисля, че като хаби толкова енергия трябва да се храни още по-добре....Но явно той не мисли така....
По отношение на плодовете освен, че всеки ден му правя преясно изцеден сок (цяло лято няма плод , който да не съм му дала - боровинки, ягоди, малини, капини, пъпеш, круши, праскови, сливи......) сам проявява желание като види плод на масата да го вземе и да го гризе.Но той забива зъбки и смуче малко сокче и толкоз.Веднъж е изял половин круша и това е.А и диня харесва и е изяждал по едно парченце сам с виличка.Това поне и мен ме радва, че сам проявява желание за тях!Но в малки количества.Дано с ратсежа се научи да хапва по повече.Но е абсурд да му подам банан към устата и той да отхапе!Или пък парченце и да го изяде - не!Само ако е намачкан с мляко или нещо друг там...
Много дълго стана, ще продължа...

[didi_vla1983]

Това, което споменавате и двете и аз разбира се го правя - храним се на конкретни места, гледайки ТВ - музика или детски канал, играейки с играчки и пеейки му!Но това не винаги помага.През цялото време маха с ръчички, защото усеща, че му доближавам лужицата! И това, което напоследък също започна да прави е, ако издебна някак да му сложа нещо в устата или го държи в уста и не го гълта или го плюе!Аз тъкмо се зарадвам, че успея да му стигна устата и той плюе...Направо е ужасно....
Нашият татко никога не го е хранил откакто не сме на мляко (вероятно грешката е моя за това).Само бабите понякога са го хранели. Снощи решихме баба му да го нахрани (защото живеем заедно) и си изяде всичко.Явно от време на време трябва да го оставям тя да го храни, защото знам определено, е много добре усещат, когато майката е напрегната.Може би и това рефлектирало и не съм успявала да го нахраня заради това...
Най-дълго не е ял от сутринта 3 поредни хранения, та чак вечерта хапна малко.През деня беше изял само 2-3 солетки и 2-3 бисквитки обикновени...Незнам как издържа, но мисля, че това беше от зъбите...
Момичета ще се мъча да се владея и ще се опитвам да се примирявам, че когато спре да яде нищо повече не мога да направя....

[d_petrovska]

Аз също съм на мнение, че най-важно е спокойствието. Той те усеща, че си притеснена и изнервена преди хранене. Може би и на това се дължи факта, че с баба си е ял. Пробвай да го оставяш на други хора да го хранят, докато се успокоиш.
И още нещо, което при мен е правило, но аз май съм една от малкото майки, които мислят така - ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ НЕ СЕ ПРАВи НА КЛОУН! Остави го на спокойствие да яде, без да пускаш телевизор, да пееш и т.н. Вниманието му да е изцяло ангажирано с храненето. Усмихвай му се и го поощрявай, когато усшее да хапне някоя лъжица. не знам дали това ще ви помогне, но поне трябва да опиташ. При всяко дете подхода трябва да е различен. Но едно е общовалидно - когато детето не желае да яде, няма начин да го накараш насила. Колкото повече го насилваш, то толкова повече се отвращава от храненето и го приема като някакво ущасно събитие 

[didi_vla1983]

Знам, права си за всичко, което казваш.На мен още по-малко ми е добре да се правя както казваш ти на клоун.....Пробвала съм и без нищо, нали и навън като сме го храня без телевизор...но ако нещо не му отвлече вниманието (например скейтбордисти) той не яде....Аз незнам какво е това щастие детето ти да те гледа в очите и да отвори уста, за да лапне лъжичката.. От това най-много ме боли 

[d_petrovska]

Разбирам те напълно. Някой деца плачат за храна и никога не им стига, други пък са като Дани и храненето като процес не им е приятно. Но няма как да си избереш от кои деца да бъде твоето. Няма причина да се обвиняваш и да се тормозиш. Виждам, че си пробвала ако не всичко, то почти всичко и няма ефект. Но се надявам с времето това  да отшуми. Аз самата съм била така като малка, но естествено нямам спомени. Единствено майка ми е разказвала, вече смеейки се на това,  каква мъка е било да ме храни  Но с възрастта нещата са се променили.
Важното е, че той е едно здраво и жизнено дете и аз вярвам, че нещата ще се подредят  но трябва да се въоръжиш с огрооомно търпение.

[didi_vla1983]

Наистина се надявам, че си права и че с времето това ще отшуми, въпреки че от сега се тормозя, че един ден като тръгне на ясла или градина със сигурност ще гладува по цял ден... НО важното е както казваш ти да е здрав и жизнен,а аз наистина трябва да се постарая много да съм още по-търпелива.
Радвам сее, че успях да намеря разбира и подкрепа от вас тук, за което искрено ви благодаря

[kleo_20]

Миличка направо не знам какво да кажа.Настръхнах докато четях :girl_impossible:Колко тежко трябва да е било за да пиеш и лекарства :girl_impossible:Боже мой.Симона винаги е била мноооого яшно дете.Даже се притеснявам да не и се разшири стомаха.Проблеми в яденето имахме само с въвеждането на храните.Нали почвахме,спирахме....
Това,което искам да те посъветвам е да се поодръпнеш малко за известно време.Гледай го,играйте си,но храненето го остави на някой друг.В момента си със слаби нерви и това се предава на него.Той вижда как реагираш ти на поведението му и това го амбицира още повече.Вярно,че всичко звучи като коварен план,а всички ще кажат,че малко дете не може да е толкова манипулативно.Но миличка аз ще ти кажа,че може.Може и той го прави.Децата са много по-хитри отколкото си  мислим.Особено щом всеки път се повтаря едно и също.Нека друг да го храни-пишеш,че баба му като му дава да яде всичко си изяжда.Ами ето,имаш отговор на проблема.И щом като татко му не го е хранил,значи е дошло идеалното време да започне *THUMBS*Премахни храната от списъка със задълженията си за известно време.Хем ти ще се поуспокоиш,хем той ще промени отношението си към тези моменти.
Говори ли с педиатърката?Тя какво те посъветва?Да ти кажа честно се втрещих от разказите ти.И моята мома от съвсем малка е активна.Седеше стабилно на дупето си от 5 месец,от 7 по цял ден стоеше права и на 10м проходи и това може би я кара да усеща глад по-често,но при вас щом това не е фактор не знам.С нерви и рев няма нищо да направиш.А дори и да си казала нещо грозно или да си го ударила,не се обвинявай.Понякога нямме избор за съжаление,това не ни прави по-лоши майки,а показва,че и ние сме хора и колкото и да обичаме децата си не можем да избягаме от себе си.
Късмет ти желая и дано това положение се оправи скоро

[didi_vla1983]

Не исках да кажа, че когато баба му го храни си изяжда всичко.Просто снощи си изяде всичко с нея.Обикновено аз съм човека дето успява най-много да го нахрани, а бабите успяват, но не много....То затова все аз го храня...Както и да е, ще се мъчим явно докато започне сам да се храни, а тогава ми е ясно, че ще е още по-зле...защото ще зависи само от него.

[Invisible]

Едно една страна напълно те разбирам и ти съчувствам, от друга съм и напълно съгласна с Дени. Имам племенник на 10 години който все още го хранят и тежи 29кг!!! Пробвали сме какво ли не Алое му даваше майка му, после някакви билки, някакви японски чудеса за апетит..е не и не ....вече повече яде де ама до тук докато стигне  търпение преди всичко е моя съвет колкото и да е трудно в един момент нещата ще си дойдат на място! Ако го оставиш да огладнее хубаво пак ли не яде? Изобщо нищо ли не обича или има поне 1-2 неща които хапва макар и горе долу спокойно? Успех ти желая и макар и лесно (не чак лесно в моя случай де, че този нашия хубостник луди ни прави) казано отстрани бъди малко по-спокойна и се опитай да не се ядосваш толкова 

[didi_vla1983]

Благодаря ти за подкрепата, явно моето дете е от този тип като твоя племенник.... Ами дори и много гладен да съм го оставяла изобщо не се сеща да реве за ядене или да иска,... е ако види, че някой гризе нещо ще поиска малко, но само ако му харесва.А и ако и дори да е много гладен изяжда 3-4 лъжици и може да не яде повече, колкото да не е без хич и пак аз трябва да настоявам. Няма нещо, което да му е толкова любимо,че винаги да го яде.Може би само таратор като ядем и той винаги иска, но той колко изяжда - пак 6-7 лъжици, а и таратора храна ли е?

[Invisible]

уф да просто все едно говорим за едно и също дете....преди 2 год. беше припаднал в училище защото беше забравил да яде!?! Наистина е някакъв ад.....и ние разигравахме театри вадехме кутии с копчета и конци, да ги разглежда за да яде, филмчета и т.н пълната програма съгласна съм че времето за ядене си е време за ядене и няма място за други неща ама като само така ядеше  пак казвам кураж и по-малко да се ядосваш ще поотрасне и ще премине!

[didi_vla1983]

Мале направо ме стресна с това дето припаднал от глад! А и на моя мъж му се  е случвало като е бил в училищна възраст да не яде нищо,защото е забравил...... Май ситуацията може да се окаже и по-зле отколкото аз си мислех 

[kleo_20]

Диди не мисли от сега за времето след години *THUMBS*Така още повече ще съсипеш психиката си.Мисля,че и това както всяко нещо ще го израстне Дани
Аз и преди те попитах,но какво каза педиатърката по въпроса???

[Invisible]

е не не в никакъв случай не исках да те изплаша  ... по-скоро да те успокоя че има къде къде по-тежки случай от Дани! Наистина не мисли така какво може да е след ... еди колко си време. Още след 1-2 мес. може да се променят нещата и да почне да си хапва нищо не се знае. 

[didi_vla1983]

Да де, и аз на това се надявам, че все пак може и с времето да го израсте и да му дойде акъла и да започне да се храни като нормалните деца.... Аз в инетерес на истината не съм говорила по този въпрос с педиатърката, защото като сме там все се сещам за хиляди други неща да питам, все пак за здравето на детето.Но и дори и да я питам едва ли ще има колко по-различна идея от на всички останали мами...
Да ви кажа малко от малко се поуспокоих тези дни, незнам може би защото получих разбиране, за което ви благодаря!
Снощи например трябваше да ядем супата от кухнята, която беше картофи и зеле  Ами естествено, че детето не искаш да я яде, то и аз дето почти всичко ям не бих я яла...Направомибеше неудобно да го карам детето да я яде...Незнам защо не се сетих по-рано да му направя аз нещо, да не го карам да яде този бълвоч....Та след като детето категорично ми отказа да я яде аз го приех много спокойно, погалих го и му казах, че го разбирам и че ще му направя мляко с бисквитки да яде и аз също се чувствах добре и спокойна!Мъжът ми беше там и забеляза реакцията ми и каза : "Много се радвам, че реагираш така спокойно, а и май когато аз съм при вас докато го храниш ти действам по-добре да приемаш нещата.". В интерес на истината май това се оказа вярно, защото по принцип , когато храня малкия вечер той излиза от стаята, а снощи беше при нас и явно и това е оказало своето значение...Дано да мога така да се преборя с вихъра, който все напира в мен, когато се опитвам да нахраня Дани...

[didi_vla1983]

Бих искала да помоля модераторите да преименуват темата на  "Проблемни деца" или направо да прехвърлят тази тема в моята за Дани, защото бих искала да споделя още един проблем свързан с него, а и както виждам явно самомоето дете е проблемно и никой друг не споделя моите проблеми.....Така че както прецените и извинете за объркването...




А сега бих искала да споделя какво още ме измъчва.Не искам да създавам впечатление на вечно недоволна и мрънкаща майка или жена, която иска прекалено много от детето си.Просто вече година и 3 месеца Дани продължава да ме "тормози" по свой си начин и се усещам изключително лабилна....
Другият ни проблем е заспиването.Иначе като заспи спи, но заспиването или преспиването ни (следобеден сън) трае час- час и половина. Днес мрънкаше че му се спи още от 12.30, но трябваше да ядем към 13.00 часа (а и ако му бях дала по-рано нямаше да яде, защото няма да е гладен) и тъй като и се храним трудно ядохме до към 13.20.СЛед това започна нашето приспиване  и успях да постигна това преди 10 минути  Кажете ми с какви сили да го правя това?Много често след продължителни опити за приспиване решавам, че просто той иска да си махне дневния сън и се е случвало няколко нпъти да не спи изобщо през деня или пък уж да не спи и към 5 часа едвам едвам издържал и заспива.....Искам да подчертая, че не съм решила, че задължително трябва да го приспивам, а се опитвам, защото той мрънка крив и търка очите и си личи че иска да спи.....

Ще продължа че стана много дълго....

[didi_vla1983]

Просто Даниел още от новородено бебе адски трудно заспива.Той е единственото новородено, което съм виждала, което не спеше с часове  Е вярно имаше и други причини за това (нали ни бяхха заразили с болнична инфекция още от родилното и ревеше непрестанно), но дори и на 1-2 месечна възраст, когато вече беше излекуван той не спеше....После постепенно започна да спим,но дори и тогава го нямаше това лесно приспиване на новородено бебче с леко полюшване в количката или на ръце или както и да е.Нали те дори само една биба да им дадеш и веднага заспиват.Но не, Даниел и тогава го приспивах по един час.Сега спи по един път на ден - следобяд по 3 часа, което не е малко.Но приспиването е кошмар.Първо той му се спи и второ и аз имам нужда от известна почивка от това супер енергично дете.А и кога по друго време може да ми остане секунда да свърша нещо в къщи?
Така с мъка се натискаме да спим, след половин час се отказвам излизам от стаята да свърша нещо, той реве, връщам се опитвам пак да го приспя, иска да го взема, но не да га приспивам на ръце (щотот така не може той, бунтува се и рита), а за да го гушна, при което ме поглежда в очите и почва да си играе да ме скубе и да ми бърка в очите и да се хили.Пак го слагам в леглото пак реве ства прав.ВИкам добре няма да спи и го пускам да обикаля из апартамента, а аз гледам да свърша нещо.Но не, той реве подире ми че му се спи в ръка с възглавничка с което спи.....

[didi_vla1983]

И айде пак порочният кръг продължава отново и пак опити и ревове , а на мама силите до къде ще стигнат и нервите, които хаби, колко ли са й скъсили живота ?Не искам да звуча като някоя постоянно недоволна майка, просто това нещо продължава с месеци и е постоянно и наистина съм безсилна вече.А коя ли майка не би се почувствала добре и спокойна, когато види детето си как спи спокойно?Това е най-хубавото нещо!

[didi_vla1983]

Забравих само да спомена, че Даниел в момента е болен с температура и още повече има нужда от сън и би трябвало и това да го направи още по-отпуснат и изтощен, но не.....
Бих искала да благодаря за това,че има кой да ме изслуша и да кажа, че аз изключително много обичам детето си и той е най-хубавото нещо в живота ми!!!!!!!!!!!!!!
Но наистина ми е интересно моето ли е най-кривото?И все пак аз го обичам такова каквото е....

[Дидето]

Ммммм така чета темата но ето че излезе и нашия пробле
Диде моят син е на 2 месеца и дойде ли време за преспиване ми се исправя косата вечер аз не го правя това нещо вече татко му защото се изнервям стигами по цял ден мъки и преспиване от което 3 часа прспиване 15 мин сън поне Дани спи след дългото преспиване ани е неееее
Няма да говоря вече колко искам поне ден да спя а като се представя колко хляб ще изям още докато почне да спи я почне я не и я ме виж след 1 година и аз като теб пиша по въпроса
Незнам на какво се дължи това уж им се спи търкат очите носа и няма и няма няма казвам защо са ми вързани китките и стегнати с бинтове =]и на всичкото отгоре и реве защото му се спи и крив
Вколичката е същата работа
И докато пиша това го друсам да спи естественооо
Какво да ти кажа ти си си сповече стаж нерви да имаме и това е поне аз друго не мога да направя
Малко ме е срам от това което ще напиша ноо понякогами се иска да избягам дори само за ден  

[didi_vla1983]

Оф милата, много добре те разбирам и знам, че имаш право да го кажеш и не трябва да те е срам, защото и ти си човек със сили и нерви...Мога само да ти пожелая постепенно да се нормализират нещата при вас и да не след година и ти на моя хал.Той е още мъничак и може би го тормозят колики все още.Ще видиш, че ще се промени детето след 3-я-4-я месец.Дани колкото повече расте повече спи, което е много странно.Преди като мина на едно спане на ден първо спеше по час-час о половина, после два, сега 3, та понякога и по 3 часа и половина, а онзи ден спа 4 часа, е накрая го събудих на сила.
Знам,че най-лошото от всичко това е, че майката се изнервя в един момент много, а това влияе на детето и то още повече се изнервя и това също му пречи да заспи.Щом имаш кой да ти помага давай им.Много пъти ми се е случвало като не съм сама да се мъча тъй и като ме виядт че се изнервям и почват други да го приспиват и доста по-лесно става тогава....Бъди силна и знай, че вие все още имате време да се оправите 

[kleo_20]

Ето тук можем дa обсъждaме ежедневието нa нaшите децa!Те сa по-рaзли4ни,но сa прекрaсни сaми по себе си!Не сa болни и нямaт проблеми!
Вие си познaвaте Симонa!Тя е индиговa-хиперaктивнa!Товa не е болест.То си е съвсем нормaлно състояние!
Моля Модерaторите дa преместят последните мнениея от седми4нaтa!!!Мисля,4е ще си говорим много нещa тук нa спокойствие

[Gergancheto]

Аз да се включа с едно изречение - и за мен това са само някакви епитети, всяко дете е различно.... ама да изглеждат по сложно нещата се използва термина "индигови", просто са хиперактивни и по развити са възрастта си. Племенничката ми сега е на 2 години и половина и доста отдавна брой, разпознава цветовете, знае страшно много стихотворения и песни, но никога не съм чула майа й да казва че е индигово дете... другите деца не бягат от нея и въобще не се третира като различно дете, защото всъщност си е съвсем нормално дете 

Айде бягам че едни проблеми са ме налегнали..... 

[Слънце]

Аз, доколкото съм запозната (а то не е много), не всички "индигови" деца са хиперактивни, това е само една от подгрупите.
Иначе ми беше интересно да науча, че се наричат ИНДИГО заради преобладаващия цвят на аурата.
Ще следя темата, дано и други мами на такива дечица споделят

[Капризче]

Клео, ти как разбра че Симона е дете-индиго? Някакви изследвания ли се правят, аз не съм наясно как се опеределя дали детенцето е такова или не. Иначе знам че това са свръх надарени деца, един вид ново поколение...

[bubka]

Ето форумът, който аз открих за дечицата и въобще хората Индиго.
До колкото разбрах първите такива хора - с различен цвят аура - се раждат през 1978г., т.е. вече са големи хора.

Надявам се, че не е проблем, че го публикувам, за който му е интересно да научи повече  
И аз ще следя с любопитство, защото ми е много интересна темата.

[Ел]

 Темата и на мен ми е интересна. Още е рано за Влади да се разбере какъв е, не че едното или другото е по-добре или не толкова добре, но е актуално и интересно да се споделят действителни случаи.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Индиго ли е вашето дете, характерни черти?...

1. Притежава ли вашето дете свръхчувствителност на границата със свръхестественото, или ясновидски способности?

2. Държи ли се добре само когато е само, сред природата или общува с животни?

3. Има ли способността удивително точно да чувства неправдата?

4. Като са го преглеждали имало ли е съмнения за аутизъм, нарушение на концентрацията на вниманието/ADD или хиперактивност/ADHD?

5. Вашето дете има ли чувството, че е дошло на планетата с много важна мисия (дори и да не знае какво точно е това)?

6. Говори ли вашето дете за цветята и света около хората?

7. Разстройват ли го неща, които изискват систематичност/ритуалност, а не изобретателност и съобразително мислене?

8. Вашето дете изпада ли в ярост, свързана със световните проблеми, замърсяването на околната среда, корупцията на правителството и войните?

9. Има ли вашето дете, някакъв свой, според него, по-добър начин, за това какво трябва да се прави удома и на училище?

10. Изпитва ли трудности при общуване с абсолютен авторитет (авторитет, който не предлага избор или обяснения)?

11. Има ли у вашето дете силно чувство за собствена значимост, чувство за това, че е «достойно да бъде тук»?

12. Споменавало ли е някога, че нещо ще се случи преди това да стане факт?


Ако сте отговорили с «ДА» на пет и повече въпроса, то има голяма вероятност за това вашето дете да се счита за «Индиго» (Забележка: някои възрастни също попадат в тази категория).

Ако вие «съзнавате, чувствате» тези неща у другите, но сте отговорили с «ДА» на по-малко от 5 въпроса, то възможно е да четете този тест само за да подигурите подкрепата си за Индиго за да могат те да изпълнят своята мисия.

[Капризче]

Kleo, оттеглям си въпроса. Изчетох седмичната тема и видях че там си описала как си разбрала за Мони.

Зачетох се и във форума, който Бубка е дала. Много интересно наистина.

Имам питане, как може обаче педиатър да каже дали детето е индиго, при положение че това се определя от цвета на аурата му?

Четох и изказването на Явор и ми се струва че и в неговите думи има смисъл. Разбира се то всичко изглежда смислено когато е подплътено с добри аргументи за едната или другата теория...

Темата е много интересна и мисля че ще предизвика много дискусии. Дано само на финала да няма засегнати по една или друга линия...

[Zahira]

Чела съм, че в момента се раждат повече кристални деца, тоест с кристално оцветяване на аурата, отколкото индигови. Между тях има голяма разлика в поведението.  Аиначе оцветяването на аурата може да се диагностицира чрез специален апарат.

[maya_bunny]

На мен всичко това ми звучи като пълна фантасмагорияяяяяяяяяяяяяя! Даже си умрях от смях като четох!

Съгласна съм с нещо, което прочетох в книгата Стъклени съдби на Людмила Филипова (разказва се за донорството на ембриони, ин витро и т.н. върховен роман леко фантастичен), че поради страшно бързото напредване на технологиите и самите деца на новото хилядолетие се развиват много бързо, в което няма нищо странно ... вече няма да се учудим ако 3-год. дете рисува на компютъра, а баба му незнае как се пуска.

[kleo_20]

По принцип темaтa е зa рaзли4ните видове децa,оито имaт нещо сходно!
Симонкa е хиперaктивнa.Който я е виждaл може дa го потвърди.Няколко лекaри също ми го кaзaхa.
В крaйнa сметкa си живея с нея и понякогa я усещaм кaк се държи кaто мнооого голямо дете и след товa съвсем кжто бебе
Интересно ми е дa споделям емоции с други мaми,4иито децa прили4aт нa Монито.Не търся подигрaвки или подобно

[maya_bunny]

Клео, не се подигравам на теб, а на статиите, които изчетох с милиони измишльотини!!!

И Симеон (адаш ви е) е хипер активен, всички ми казват, че съм заслабнала напоследък от тичане по парковете, но като гледам повечето деца са такива на тази възраст и това определено не ги прави индиго, ако изобщо съществува подобно нещо. Това имах предвид.

А на една позната детето проговори страшно бързо, Симче още мама не казваше, а това дете сигурно знаеше 40-50 думи и половината азбука, това прави ли го страшно развито, незнам? В същото време е доста агресивно. Та фактори, характери колкото искаш, затова тези признаци за индиго са ми много измислени.

[Lionelsa]

На мен темата ми е много интересна. Няма значение как наричат тези деца, но важното е че ги обединяват по някакъв начин и се дискутират особеностите им. Странно ми е някой като захване само с дадена харектеристика на децата. Става въпрос за съвкупност от фактори и черти на характера, които при контакт с такива деца лесно ще ги откроите от останалите. Ако не сте контактували с такова дете, няма как да разберете за какво става на въпрос.

Поради липсата на много информация по темата много майки дори не подозират, че децата им са такива. Но предполагам всички те се сблъскват с едни и същи проблеми.

[DaBulka]

Едно време изчетох цяла книга по темата и си направих някои заключения: има някакъв "феномен", който обаче се тълкува с недостатъчно разбиране.

Вече има цяла класификация на "особените" деца, която започва с индиговите и досега е стигнала до кристалните, с няколко междинни вида. Наименованието идва от цвета на аурата, която средностатистическият човек не е виждал никога и на практика се доверява на думите на друг за това, какво му е детето.

Чисто логично, от годините, които се посочват като начални за раждането на "специалните" деца се наблюдават ефектите на голямото разпространение на информацията. Децата днес знаят няколко пъти повече неща (обем информация от вскякаво естество), отколкото когато ние сме били на тяхната възраст. Това важи и за по-предишните поколения, но при сегашните е особено очевидно и няма как да не е - обемът на информация, който ни минава през мозъците се удвоява на всеки пет години. Затова и субективното ни усещане за време е, че то минава много по-бързо от преди 20 години да речем, и се чувстваме прекалено задръстени с какви ли не глупости и всякаква информация. Затова и все по-трудно може да се отпусне човек, просто психиката е системно претоварена от стимули. Децата ни не живеят е информационен вакуум. Точно обратното, с наличието на интернет всички ние сме "специалисти" по какво ли не и то доста добри според мен, което пак се отразява на децата. Като се замисля, как са гледали децата през 60-те години и сега, разликата е огромна. Какви са били разбиранията за интелекта на бебетата само, да не говорим за неща, като емоционално развитие, които сега всяка нормално образована майка взима предвид.
Като прибавим и факта, че хората предават опита и достиженията в развитието си не само генетично, а и социално, чрез ученето, нищо чудно, че за едно поколение се концентрира така и интелекта, и активността, и емоционалното развитие и други неща. И много ясно, че децата ще са хиперактивни, то възрастните не издържат на толкова стимули от средата, да не говорим за детската психика, която е толкова впечатлителна. Майтапът от мойто детство, че децата в бъдещето ще се раждат с диплома за средно образование, е на път да се случи и то със съвсем логично обяснение.

Този феномен си има и духовните страни. Няма как при концентрацията на толкова информация, да не бъде взет предвид и човешкия опит в моралните, духовните и други аспекти. Както следвоенните поколения след Втората световна война на всяка цена отстояват мира, така и децата, които сега се раждат имат изострено чувство за справедливост и честност на фона на цялата несправедливост и доминиране на богати над бедни (страни, хора) и силни над слаби.

Колкото до съвсем духовните разбирания, като цвета на аурата и други, с цялото ми уважение, темата и от този ъгъл, не само тук, но и по принцип, се разглежда съвсем лаически, без никакви задълбочени познания по духовните теми. Това си е моето мнение, разбира се, всеки може да си вярва в каквото си иска, основният ми въпрос обаче е "Добре, и какво от това, че е индиго?"

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

... А на една позната детето проговори страшно бързо, Симче още мама не казваше, а това дете сигурно знаеше 40-50 думи и половината азбука, това прави ли го страшно развито, незнам? В същото време е доста агресивно. Та фактори, характери колкото искаш, затова тези признаци за индиго са ми много измислени.

Това ми е познато, моят Коско също говореше много за възрастта си (който е контактувал с него знае), докато негови връстници едва знаеха по 10 думи, той правеше изречения от 5-6 думички  и то съвсдем логично подредени, на 1г и 3м. вече правеше изречения, за 2 седмици научи цветовете на английски...!!!
Дори и да е "различен/специален/индигов/кристален и т.н.", това не ми пречи, нито на мен, нито на някой друг, важното е да е жив и здрав!!!

   Добре е да има повече информация за "различните" (макар че, това според мен, НЕ е точното название) деца, но не и да се дамгосват с печат и етикет!!!

Според мен, това е научно изледване на някой, който "открива топлата вода", но с друго име!!!
Това е личното ми мнение!!! Дано никой не се е засегнал от написаното по-горе!!!

П.П. В този ред на мисли, се питам дали "Пренаталното възпитание" не допринася за "различността" на децата ни??? Какво мислите?

Аз, например по време на бремнността си изключително много говорех на Коско, обяснявах му всичко, всичко, което се случва, какво правя, къде отивам, четях приказки, пусках музика и т.н., и т.н.

[Miri]

Лично мое мнение е , че всичко е въпрос на възпитание и дисциплина. Има голяма разлика между това как ние сме били възпитавани и какво е виждането на модерната майка относно възпитание и дисциплина. Факт е , че много деца са оставени да "изразяват " себе си , а родителите губят контрол над децата си. Когато едно дете е презадоволено от всичко и няма ограничения, когато думата "не" нез означава нищо за него , тогава то става прекалено разглезено и нищо което има или получава не може да го задоволи. При много деца де поражда агресия и много пъти съм виждала деца да удрят родителите си , а те седят и продължават да се усмихват и да повтарят как дете "изразява" себе си. Що се отнася до това колко са образовани , всичко зависи от родителите. Както Булечка е казала пренаталното възпитание е много важно, но не бива да се пренебрегва и постнаталното. Преди две години за няколко месеца гледах момченцето на най-добрият приятел на съпругът ми , тогава беше на годинка. Много му говорех и то почна да учи някои думи. Сега това детенце след месец ще навърши три години, а все още не може да говори. Причината е ,че баща му продължава да говори на бебешки език, не се занимава с него интелектуално. Още е с памперси. ... Изводът за мен е , че 10% са гениите заложени в едно дете и всичко останало зависи от нас родителите. Лично аз смятам да възпитавам децата си както , моите родители са постъпили с мен. Не смятам ,че пошляпването по дупето или ръцете е малтретиране на детето. Дано не съм засегнала някой , но това е моето виждане. Не съм психолог , но имам доста преки наблюдения и си от тях си правя моите изводи.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мири, много съм съгласна с теб!!!
Възпитанието е много вважно, както пре- така и постнатално!!! Все пак първите 3г. са най-важни!!!

Аз и до сега обяснявам всичко, но до 3 пъти, после пошляпвам по дупето, понякога и през ръцете, но леко!!! Рядно, но и наказвам - ефекта е направо чудодеен, но до сега се е случвало 3-4 пъти!!!

За проговарянето - има деца връстници на Коско, които почти не говорят, в смисъл знаят по десетина думи, за разлика от Коско и други деца, които разказват, обясняват и т.н., и т.н.

Не смятам, че по-напредналото развитие на едно дете, примерно на 3г., е критерий за развирието и възможностите в дадена област на други деца, всяко е строго индивидуално!!!

[Miri]

Танче, много правилно постъпваш!!! Аз живот и здраве смятам да възпитавам като теб.

[Gery79]

Bulechka, не знам колко пренаталното възпитание оказва влияние върху развитието на детето след раждането, но си мислех ,че дори и да му се говори на бебето докато е в майчината утроба то чува само един шум. Все едно да сте под вода и някой да ви говори отвън.
Важно е как ще си възпитате детето след като се роди ,а говоренето на бебето по време на бременност сякаш е или за успокоение на майката или надежда, че едва ли не заради това детето й ще е по развито от другите деца на същата възраст. 

[Lupercola]

че дори и да му се говори на бебето докато е в майчината утроба то чува само един шум. Все едно да сте под вода и някой да ви говори отвън.

И моят ехографолог така каза 

[bubka]

Мисля, че темата за индиговите деца, обсъждането на техните навици, тяхното възпитание и т.н., което според мен Клео целеше, доста се отдалечава от темата за възпитанието на децата по принцип.
Темповете на развитие на детето - като научаване да говори, пише, разпознава предмети, цветове и т.н. - не зависят (само) от това дали е индигово или не. Разбира се, че е индивидуално кога ще проговори примерно детето, а и мисля, че всяко поколение се развива все по-бързо от предходното.

За мен целта на темата беше мамите на такива деца да обменят опит с конкретните проблеми, които срещат с тях. Може на мен само да ми се струва, но мисля, че се измести фокуса малко 

[Деница Звездица]

Роси, има резон в това, което казваш. Аз си мисля обаче, че проблемът се получава заради това, че просто мненията са в двете крайности от "Моето дете е индигово." до "Това е поредната измишльотина на учените." И понеже тема вече има, съответно има майки, които казаха, че техните деца са "индигови", имам няколко въпроса към тях:

1. След като се говори за специфични проблеми на майките на индиговите деца, какви са всъщност тези проблеми, какви трудности изпитвате - проблеми в поведението, необясними реакции, мнението на околните или други, какви?

2. Има ли метод за диагностициране на децата, характеризирани като "индигови", това доказана научна теория с изследвания ли е или е все още само теза? Има ли апарати, психологически и други тестове, доказателства за това, че децата са по-различни от останалите, по някакъв необясним начин, който да ги прави различни от децата с изявени таланти или гениални способности? (Питам ви за това, защото някъде прочетох, че първите такива деца били родени след 1977г.)

3. Какви са всъщност вашите индигови деца? Кое ги прави по-различни?

Предварително пояснявам, че ме интересуват лични впечатления, защото във форумите за индиговите и кристалните деца чета абсолютно псевдонаучни твърдения, които по никакъв начин не ме убеждават в подобни тези, да не говорим, че имаше и откровени недомислици, които не ми звучаха нито сериозно, нито логично дори (по-скоро бяха стряскащи).

  Относно пренаталното развитие, в последния брой на сп.National Geographic имаше статия по този въпрос, в която медицинските обяснения за важността на пренаталното възпитание бяха, че детето всъщност възприема емоциите на майката при говорене и т.н., а не звука или смисъла на това, което му се казва. Затова и аз съм на мнение, че всъщност това с говоренето е за успокоение на майките. В статията се споменаваше също, че детето след раждането си показва навик и познаване към гласове, миризми, цветове, но това е заради емоцията, която майката е изпитвала. Според медицинските изследвания нямало полза от пускането на класическа музика, за да са по-умни бебетата после или това да им се говори на чужд език, за да запомнят думите.

На последно място, смятам, че заглавието на темата трябва да се промени на "Индиговите деца", защото прочетох, че тези деца имали различни проявление - не само хиперактивност, а така ще има повече мнения, съответно повече информация.

[ina_lemon]

Докато пишех, Деничка е публикувала, но все пак ще постна и аз писанията си ....

Аз, честно да си призная, от сутринта чета темата от миналата седмица, за да разбера смисъла на тази нова придобивка на форума ни и най-вече кой е този гений, измислил заглавието и ......
Ако някой може да ми обясни по каква причина индиговите и хиперактивните деца са поставени под един знаменател, че и с тире на всичкото отгоре, като пояснение един вид,  ще съм доволна.......

Бубе,

За мен целта на темата беше мамите на такива деца да обменят опит с конкретните проблеми, които срещат с тях.

,
това, че има майки, които разтълкуват децата си като такива съвсем не значи, че те наистина са такива. Страшно много се смесват понятията тук е моето мнение.....

Продължавам да чета постовете, за да си доизясня това и онова, преди да взема да се изкажа с гръм и трясък  

[магито]

Аз понеже хич не съм наясно с нещата, но да питам разбиращите: Хиперактивни деца не е ли отделно понятие?Това не е ли съвсем отделно състояние на децата?Бях чела за хиперактивните, и имаше доста предавания за тях, както и се обясняваше, че учителите не са обучени да се справят с тях, да задържат вниманието им по-дълго време и т.н. и ги пренебрегват.И аз като Ина мисля, че понятията се смесват.

Апропо не мисля, че темата е чак толкова важна, за да се и закове.

[bubka]

Ина, напълно съм съгласна относно "разтълкуването" на дечицата от всяка майка. До някъде и това провокира поста ми, сигурно (почти) всяка майка си мисли, че нейното дете се развива по-бързо и е по-умно и т.н.
Просто за мен тотално се объркха не само понятията, ами и целта на темата, ако разбира се съм я била разбрала правилно в началото 

[Miri]

От всичко , което съм прочела тук и съм говорила с преподаватели в държавни училища, всяко хиперактивно дете , деца които не не могат да се съсредоточът се диагностицират в училище като ADD или ADHD. Това е стряскащо, защото веднъж диагностицирани им дават лекарства на наркотична основа, които ако се приемат дълго, както е в повечето случаи , стават зависими. Лошото е ,че държавните училища тук просто умират да диагностицират децата с ADD или ADHD, защото за всяко дете с това заболяване получават $3000 на години (в зависимост от общината).

[Деница Звездица]

От всичко , което съм прочела тук и съм говорила с преподаватели в държавни училища, всяко хиперактивно дете , деца които не не могат да се съсредоточът се диагностицират в училище като ADD или ADHD.

Мири, какво е ADD и ADHD?

[Miri]

ADD - Attention deficit disorder (синдром на дефицит на вниманието)
ADHD - Attention-Deficit Hyperactivity Disorder (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) , общо взето и двете се припокриват и лечението е едно и също.

[Gery79]

Аз, честно да си призная, от сутринта чета темата от миналата седмица, за да разбера смисъла на тази нова придобивка на форума ни и най-вече кой е този гений, измислил заглавието и ......
quote]


Знам че ще бъда адски офтопик, но просто искам да кажа какво ми направи впечатление.

Ина ти не с гръм и трясък ми направо мълниеносно се включи.

Много добре знаеш че тва е форум и всеки си пише каквото си иска.Още няма форумска полиция, че и заглавията на темите да минават през скрийнинг дали стават или не.
Да ти кажа малко ме разочарова. Най-малко от теб очаквах да се се обърнеш към човека създал темата с име и в случая ироничното "гений". А кой е създал темата се знае, защото си е писал човека първия пост на темата.
Много добре разбирам доводите ти и съм съгласна с тях, но отношението на поста е грубо.

[Деница Звездица]

Тоест, и хиперактивните деца също са деца с някакво заболяване, за което е измислено име? И ги лекуват с наркотични вещества? Е няма що - всеки извън матрицата значи е или супер развито дете, или дете със заболяване, което трябва да бъде лекувано. ... 

А иначе аз все още се надявам да прочета някое мнение на мама с "индигово" дете. Дано само не се получи така, че темата да се отвори само, за да се излее малко напрежението от друг разговор във форума и после така да си зависне. Това не е сериозно отношение. 

  Гери, аз мисля, че трябва да има все пак пресяване на заглавията на темите, защото те излизат и в гугъл при търсене и ако някой се интересува и му излезе линк, влиза тук и се лута с неща, които не са точни. Вярно, че не сме информационна агенция, ама специално за теми като тази, мисля, че трябва да има пресяване.

[SamVimes]

Аз, като педагог по образование и като човек, който обича обективната истина, пак тъпо да попитам: някой ще ми даде ли линк към научно изследване, което удостоверява че индиговите деца са индигови? И да продължа - искам линк и към научно изследване, което да прочета и в което да пише, че хиперактивността не е нарушение, а е божия благословия. Викам си, да не съм изостанал от това, което можеше да ми бъде професия, ако не се бях хвърлил в мениджмънта.   

Miri е права за поголовното диагностициране. Уви. Алчността движи света.

[Miri]

Именно. Болно ми е да гледам племеницата ми да взима хапчета за нейната хиперактивност , а е само на 12 години. Но такава им е ситемата тук. Живот и здраве , надявам се един ден да можем да си позволим частно училище, защото в държавните училища е ужас, да не говорим за това ,че излизат необразовани, но това е друга тема.

[kleo_20]

Инa aз съм този "гений" Не е нужно дa питaш след кaто виждaш кой е пуснaл темaтa
Зaщо сa в едно зaглжвие ли-много просто-зaщото се интересувaм и от двете и зaщото aко пуснa темa номер 1-"индигови децa" 2-"хиперaктивни децa",3-"кристaлни децa"..........модовете ще зaклю4aт и трите или нaй-мaлкото ще ги обединят
p.s aко темaтa пре4и нямaм нищо против дa се зaклю4и

[ina_lemon]

Виждам, че първият пост е на Мира, хора, не съм сляпа. Но когато постовете от друга тема се преместят от мод в нова тема, то това не значи, че написалият първото мнение е създал темата, нали?!? Аз поне така знам.

Затова питах. И не съм била иронична, съжалявам за грешното разбиране на писанието ми. Не ми е присъщо, така че още веднъж - сори.

[roumyana]

Чета темата от самото начало и доста се чудих дали да пиша или не. Не съм запозната в подробности с "индигови деца" и хиперактивни неща", но като гледам никой от тук няма по-задълбочени познания. Просто ми се струва, че някои хора подхождат малко агресивно. Когато детето ти има проблем е нормално да търсиш други родители, да питаш, да намериш някой с който да споделиш, нали за това е този форум в крайна сметка. Защото когато се отнася до твой близък всеки приема лчино нещата, няма как да бъде другояче. За останалите, колкото и да са съпричастни това си остава страничен проблем. Съгласна съм обаче,че двете неща хиперактивност и индигови деца са съвсем различни проблеми.

[Ел]

 Не са различни проблеми, а просто повечето от индиговите деца са и хиперактивни.

[Gergancheto]

Никой ли няма да отговори на въпросите на Деничка?  Пусна се темата, има интерес, пък сега говорите за други неща...

[beb4eto_na_me4o]

Аз също следя за отговор по въпросите на Деничка...

  Дано няма сърдити, но..Клео, ако са ти интересни и двете, можеше просто да сложиш "и" вместо тире и хората щяха да те разбират правилно...Така наистина звучи сякаш са и двете едновременно и това е един термин за едно състояние.

[yoanka]

Леле, все едно някой е описал моето дете! Незнам дали Дани се е оправил и се надявам да е, за да имам и аз надежда, че и моята хубавица ще влезе в релсите. Ние сме също толкова злояди, че и повече. Да има и по-злояди от Дани, но какво да се прави. Тя също така не заспива лесно, но спи по няколко часа, но това е от 1 месец. Преди това се приспивахме по 1 час, за да спи тя в леглото си 15 минути. Незнам това дали ще те успокои, но да има и други такива деца! Но каквито и да са - те са си наши, те са най-хубавите и най-добрите.

[didi_vla1983]

Ами сега ще ти разкажа една годин апо-късно на какъв хал сме.Постепенно нещата станах все по-зле, (за което обвинявам изклщчително много себе си че не обърнах внимание на време на детето си) и едва след нова година реших да се обърна към специалист (по съвет на нашата педдиатърка към гастроентеролог, защото и изхожданията ни продължаваха да са след всяко ядене като на нвородено и то кашави!).Едва след празниците отидохме при въпросния лекар (кат омеждувременно бяхме започнали да пием какви ли не сиропи за апетит - витамини) и тя предположи, че явно има проблем и реши да ни направи 3-дневни изследвания в Терапията - за глутенова непоносимост, към млякото и т.н. И какво беше моето изумление като разбрах че детето ми има непоносимост към лактозата, от което е имало газове и болко в стомаха, оттам диария и тотален отказ да яде! и  защо не му обърнах внимание по-рано?
Веднага спряхме по мнението на гастрото всичко приготвено с краве мляко, но по нейно мнение можеше сирене и кисело мляко (всякакви плодови и киселото мляко аз му ги спрях, защото забелязах че от тях веднага се разстройва) и 6 месечен курс на лечение с пробиотици и ензими.Тя ми заяви че злоядите деца по принцип се ретират със сиропи за апетит докато го израстат!
Още на 2-я месец детето ми прояде (не казвам че е станал нормално ядящо дете,но започна сам да иска да яде и да посяга сам да си взема, на 3-я месец акитата му станах съвсем нормални, а още от самото начало коремчето му се прибра наполовина  )Колко ли му е било зле на детето ми, а аз съм го карала да яде! Минахме на 1 номер по-малък на памперсите, защото вече не бяхме подути от газове!На 3-я месец спрях и сиропите за апетит и пак ядеше!Казваше ми сам че иска да яде!Пак казвам не е станал съвсем всичко да яде, но нямаше нищо общо с преди!
В средата на август стават 6 месеца от началото на лечението и пак ще ходим да видим ще пием ли още лекарства!Но за съжаление от около половин месец пак много се дърпа и пак почнах със сиропите (подозирам че е от последните 4 кътника които решиха едновременно да растат и той като цяло е адски крив и нервен от това и се надявам наистина това да е!)
Ще видим какъв ще е резултата съвсем скоро!
Но моля ви мами - вслучвайте се в детето си и потърсете помощ навреме!

[didi_vla1983]

А по отношение на съня в последно време се стигна дотам че спря да спи през деня по-често отколкото да спи.Почнах работа от 2 месеца и на баб дето го гледа не се дърпа и спи!Аз като почивам събота и неделя, поне единия от двата дена не спи за да е с мен и все ми казва че не му се спи или че се е наспал!!!Магария до шия!

[maya_bunny]

Диди,

добре, че така хубаво се е разрешило всичко  , нали сме млади и зелени майки, кой да ти знае! И Симчето е злояд като цяло, веднъж яде, веднъж не яде, луда работа, напоследък му пускам негови клипчета и докато гледа изяжда всичко. Така че няпълно те разбирам какво си преживяла при храненето.
Сега сме на море и от морската вода малко се разхлабва и го боли корема и точно това забелязах, като го заболя корема отказа тотално да яде и беше луд рев при хранене. Лошото е, че докато проговори само гадаеш какво му е на детето и много често си мислиш, че нарочно се инати и те вбесява, а то си има проблем ама кой да знае?

[mimi_08]

Здравейте и от мен.

И аз, откакто започнах да захранвам, съм се видяла в чудо с Мартина. Като види лъжица- започва да плаче и да пищи.  Понякога хапва по две-три лъжици и това й е яденето. 
Най-много си обича кърмата. Никога не я отказва.

Страх ме е само някакси да не ,,научи,, и сестра си, че тогава направо... 
Засега Кристина си яде от всичко, няма проблем с храната.

[ina_lemon]

Докато се усетя, че "хирерактивната" тема е слята с друга, доста време се порових ..... Попаднах на една доста интересна, задоволително обяснена и подробна статия за синдрома на хиперактивност. Няма да публикувам цялата, ще пусна линк, защото е доста дългичка.
И моля ви, нека всеки, преди да си "диагностицира" сам детето като хиреактивно и прочие, да потърси нужните специалисти за нужната помощ. Защото в нета инфо много, но да сме информирани е различно от това да сме отговорни и правилно постъпващи родители. Нали ?!?

Синдром на хиперактивност 

[Gergancheto]

Ина тия дни се канех да ти пиша.... какво да правя с дете което удря, когото докопа, когато е недоволно? Не знам дали е просто период и ще отмине или ако сега не рагирам правилно ще се пренесе и в бъдеще проблема 

[BaBy]

И аз ще чакам с интерес отговор, но Гери, мисля си че е период, може би и трябва да видиш кога ще изчезне, а ако не изчезне или се задълбочи, тогава да се притесняваш, сигурна съм че всики деца иамт такъв период, при все че Диянка е и малка и според мен не разбира смисъла на удрянето, според мен тя мисли, че е игра. Може и да съм в грешка, засега така мисля
Анелия също удря ако нещо не направя на момента ако го е поискала и ме щипе и ме дере и някак виждам, че го прави съзнателно и преднамерено, но от друга страна, обяснявам, че е е се прави тека със сериозен тон, уж се карам, ала бала-ефект-0 Но нали се казва, че децата до две години си се водят бебета и не съм сигурна, че го правят толкова умишлено Но дано се изкаже някой дето повече знае, та да се успокоим

[majka]

Моето дете е момче на 2г 8м Напоследък е страшно агресивен към мен- бие се хапе и скубе Като му се скарам става по-зле после се разплаква и се успокоява. по принцип е  неспокоен и палавр но как да се справя с тази агресия

[m_eleva19]

Когато започнах да чета темичката и проблема на Диди, много съжалявах, че това се е случило отдавна...веднага си помислих, че има някакакъв медицински проблем...децата, бебетата не са манипулативни...много се дразня на такъв сорт изказвания...винаги стои проблем някакъв...при мен Раличка започна да пищи веднага след като я изкъпя, ей така изведнъж...оказа се след като всяка вечер елиминирах по нещо, че просто се претопля...Аз мога да кажа само дин съвет...ако няма медицинско обяснение...ами отидете при хомеопат...И още нещо...четох и темата за хиперактивността...ами според някои учени, това се дължи на ваксините...няма да изпадам в подробности, кои вещества в тях действат по този начинм има го в книгата Ваксините-въпроси и отговори...както и агресията и трудната концентрация, алергиите,  дали е така ще разбера...аз отказах точно поради тази причина да ваксинирам малката, но моя хомеопат лекува много такива деца, т.е много майки имат такъв проблем.... Това за хомеопатията го казвам защото наистина може да бъде панацея. Видях при него една майка, на която детето ядеше само картофи, мисля, към всичко беше алергично. и моята хазяйка, на която детето беше с аутизъм и така...това за мен е спасението, когато нещата се прецакат...с този пост не искам да правя реклама на хомеопата си, а на медицината...мами не я пренебрегвайте, аз за седем години при него се нагледах на какво ли не...

[carlyangel]

Аз искам да ви кажа на всички майки с подобен проблем-знам,че е изнервящо и досадно,но от личен опит мога да кажа-няма нищо страшно,рано или късно всичко си идва на мястото.Аз съм била много злояда като малка,стигало се е до там майка ми да ми запушва носа,за да си отворя устата ,баща ми ми е ловил рибки,само и само за да се замаявам с нещо.Когато бях на градина,никога не си изяждах храната и дори лъжех майка ми,че дават грис халва,само и само да не ми се кара,че не ям.Абе изобщо си е било голяма борба да ме нахранят.Но след 4-ти клас,нещата се обърнаха и оттогава до днес се боря с наднормено тегло.Апетита ми изведнъж се отвори и сега няма нещо,което да не ям или да не ми харесва. Чудеха се как да ме спрат  Майка ми е акушерка и сега отчита грешката си-ненужните борби по време на хранене,които изтощават и детето и родителите.Желая успех на всички с подобни проблеми и знайте,че нещата се променят!

[malinkata]

Момичета не ми се сърдете, но това е моето мнение - ако не предизвиква проблеми със здравето, не наричайте децата си проблемни само защото не искат да ядат. Аз моето момче не мога да го нахраня, когато и да му дам все ще яде, а и сега яде повече от връсниците си - еми не бих казала че е проблемно дете. Има къде къде по големи неволи в живота. Знам че ви е трудно като не можете да нахраните детенцето и си е цяла мъка. Те са нашите съкровища.

[m_eleva19]

 :offtopic:По принцип е така, но от разказа на Диди аз си извадих поука...и извод...не трябва да насилваме децата си да изядат точно количеството, което ние решим че трябва, но те трябва да ядат, боже, вече 2 дена  не мога да спра да мисля за този случай. Всъщност много изводи си извадих...