Диди не мисли от сега за времето след години Така още повече ще съсипеш психиката си.Мисля,че и това както всяко нещо ще го израстне Дани
Аз и преди те попитах,но какво каза педиатърката по въпроса???

е не не в никакъв случай не исках да те изплаша  ... по-скоро да те успокоя че има къде къде по-тежки случай от Дани! Наистина не мисли така какво може да е след ... еди колко си време. Още след 1-2 мес. може да се променят нещата и да почне да си хапва нищо не се знае. 

Да де, и аз на това се надявам, че все пак може и с времето да го израсте и да му дойде акъла и да започне да се храни като нормалните деца.... Аз в инетерес на истината не съм говорила по този въпрос с педиатърката, защото като сме там все се сещам за хиляди други неща да питам, все пак за здравето на детето.Но и дори и да я питам едва ли ще има колко по-различна идея от на всички останали мами...
Да ви кажа малко от малко се поуспокоих тези дни, незнам може би защото получих разбиране, за което ви благодаря!
Снощи например трябваше да ядем супата от кухнята, която беше картофи и зеле  Ами естествено, че детето не искаш да я яде, то и аз дето почти всичко ям не бих я яла...Направомибеше неудобно да го карам детето да я яде...Незнам защо не се сетих по-рано да му направя аз нещо, да не го карам да яде този бълвоч....Та след като детето категорично ми отказа да я яде аз го приех много спокойно, погалих го и му казах, че го разбирам и че ще му направя мляко с бисквитки да яде и аз също се чувствах добре и спокойна!Мъжът ми беше там и забеляза реакцията ми и каза : "Много се радвам, че реагираш така спокойно, а и май когато аз съм при вас докато го храниш ти действам по-добре да приемаш нещата.". В интерес на истината май това се оказа вярно, защото по принцип , когато храня малкия вечер той излиза от стаята, а снощи беше при нас и явно и това е оказало своето значение...Дано да мога така да се преборя с вихъра, който все напира в мен, когато се опитвам да нахраня Дани...

Бих искала да помоля модераторите да преименуват темата на  "Проблемни деца" или направо да прехвърлят тази тема в моята за Дани, защото бих искала да споделя още един проблем свързан с него, а и както виждам явно самомоето дете е проблемно и никой друг не споделя моите проблеми.....Така че както прецените и извинете за объркването...




А сега бих искала да споделя какво още ме измъчва.Не искам да създавам впечатление на вечно недоволна и мрънкаща майка или жена, която иска прекалено много от детето си.Просто вече година и 3 месеца Дани продължава да ме "тормози" по свой си начин и се усещам изключително лабилна....
Другият ни проблем е заспиването.Иначе като заспи спи, но заспиването или преспиването ни (следобеден сън) трае час- час и половина. Днес мрънкаше че му се спи още от 12.30, но трябваше да ядем към 13.00 часа (а и ако му бях дала по-рано нямаше да яде, защото няма да е гладен) и тъй като и се храним трудно ядохме до към 13.20.СЛед това започна нашето приспиване  и успях да постигна това преди 10 минути  Кажете ми с какви сили да го правя това?Много често след продължителни опити за приспиване решавам, че просто той иска да си махне дневния сън и се е случвало няколко нпъти да не спи изобщо през деня или пък уж да не спи и към 5 часа едвам едвам издържал и заспива.....Искам да подчертая, че не съм решила, че задължително трябва да го приспивам, а се опитвам, защото той мрънка крив и търка очите и си личи че иска да спи.....

Ще продължа че стана много дълго....

Просто Даниел още от новородено бебе адски трудно заспива.Той е единственото новородено, което съм виждала, което не спеше с часове  Е вярно имаше и други причини за това (нали ни бяхха заразили с болнична инфекция още от родилното и ревеше непрестанно), но дори и на 1-2 месечна възраст, когато вече беше излекуван той не спеше....После постепенно започна да спим,но дори и тогава го нямаше това лесно приспиване на новородено бебче с леко полюшване в количката или на ръце или както и да е.Нали те дори само една биба да им дадеш и веднага заспиват.Но не, Даниел и тогава го приспивах по един час.Сега спи по един път на ден - следобяд по 3 часа, което не е малко.Но приспиването е кошмар.Първо той му се спи и второ и аз имам нужда от известна почивка от това супер енергично дете.А и кога по друго време може да ми остане секунда да свърша нещо в къщи?
Така с мъка се натискаме да спим, след половин час се отказвам излизам от стаята да свърша нещо, той реве, връщам се опитвам пак да го приспя, иска да го взема, но не да га приспивам на ръце (щотот така не може той, бунтува се и рита), а за да го гушна, при което ме поглежда в очите и почва да си играе да ме скубе и да ми бърка в очите и да се хили.Пак го слагам в леглото пак реве ства прав.ВИкам добре няма да спи и го пускам да обикаля из апартамента, а аз гледам да свърша нещо.Но не, той реве подире ми че му се спи в ръка с възглавничка с което спи.....

И айде пак порочният кръг продължава отново и пак опити и ревове , а на мама силите до къде ще стигнат и нервите, които хаби, колко ли са й скъсили живота ?Не искам да звуча като някоя постоянно недоволна майка, просто това нещо продължава с месеци и е постоянно и наистина съм безсилна вече.А коя ли майка не би се почувствала добре и спокойна, когато види детето си как спи спокойно?Това е най-хубавото нещо!

Забравих само да спомена, че Даниел в момента е болен с температура и още повече има нужда от сън и би трябвало и това да го направи още по-отпуснат и изтощен, но не.....
Бих искала да благодаря за това,че има кой да ме изслуша и да кажа, че аз изключително много обичам детето си и той е най-хубавото нещо в живота ми!!!!!!!!!!!!!!
Но наистина ми е интересно моето ли е най-кривото?И все пак аз го обичам такова каквото е....

Ммммм така чета темата но ето че излезе и нашия пробле
Диде моят син е на 2 месеца и дойде ли време за преспиване ми се исправя косата вечер аз не го правя това нещо вече татко му защото се изнервям стигами по цял ден мъки и преспиване от което 3 часа прспиване 15 мин сън поне Дани спи след дългото преспиване ани е неееее
Няма да говоря вече колко искам поне ден да спя а като се представя колко хляб ще изям още докато почне да спи я почне я не и я ме виж след 1 година и аз като теб пиша по въпроса
Незнам на какво се дължи това уж им се спи търкат очите носа и няма и няма няма казвам защо са ми вързани китките и стегнати с бинтове и на всичкото отгоре и реве защото му се спи и крив
Вколичката е същата работа
И докато пиша това го друсам да спи естественооо
Какво да ти кажа ти си си сповече стаж нерви да имаме и това е поне аз друго не мога да направя
Малко ме е срам от това което ще напиша ноо понякогами се иска да избягам дори само за ден  

Оф милата, много добре те разбирам и знам, че имаш право да го кажеш и не трябва да те е срам, защото и ти си човек със сили и нерви...Мога само да ти пожелая постепенно да се нормализират нещата при вас и да не след година и ти на моя хал.Той е още мъничак и може би го тормозят колики все още.Ще видиш, че ще се промени детето след 3-я-4-я месец.Дани колкото повече расте повече спи, което е много странно.Преди като мина на едно спане на ден първо спеше по час-час о половина, после два, сега 3, та понякога и по 3 часа и половина, а онзи ден спа 4 часа, е накрая го събудих на сила.
Знам,че най-лошото от всичко това е, че майката се изнервя в един момент много, а това влияе на детето и то още повече се изнервя и това също му пречи да заспи.Щом имаш кой да ти помага давай им.Много пъти ми се е случвало като не съм сама да се мъча тъй и като ме виядт че се изнервям и почват други да го приспиват и доста по-лесно става тогава....Бъди силна и знай, че вие все още имате време да се оправите 

Ето тук можем дa обсъждaме ежедневието нa нaшите децa!Те сa по-рaзли4ни,но сa прекрaсни сaми по себе си!Не сa болни и нямaт проблеми!
Вие си познaвaте Симонa!Тя е индиговa-хиперaктивнa!Товa не е болест.То си е съвсем нормaлно състояние!
Моля Модерaторите дa преместят последните мнениея от седми4нaтa!!!Мисля,4е ще си говорим много нещa тук нa спокойствие

Аз да се включа с едно изречение - и за мен това са само някакви епитети, всяко дете е различно.... ама да изглеждат по сложно нещата се използва термина "индигови", просто са хиперактивни и по развити са възрастта си. Племенничката ми сега е на 2 години и половина и доста отдавна брой, разпознава цветовете, знае страшно много стихотворения и песни, но никога не съм чула майа й да казва че е индигово дете... другите деца не бягат от нея и въобще не се третира като различно дете, защото всъщност си е съвсем нормално дете 

Айде бягам че едни проблеми са ме налегнали..... 

Аз, доколкото съм запозната (а то не е много), не всички "индигови" деца са хиперактивни, това е само една от подгрупите.
Иначе ми беше интересно да науча, че се наричат ИНДИГО заради преобладаващия цвят на аурата.
Ще следя темата, дано и други мами на такива дечица споделят

Клео, ти как разбра че Симона е дете-индиго? Някакви изследвания ли се правят, аз не съм наясно как се опеределя дали детенцето е такова или не. Иначе знам че това са свръх надарени деца, един вид ново поколение...

Ето форумът, който аз открих за дечицата и въобще хората Индиго.
До колкото разбрах първите такива хора - с различен цвят аура - се раждат през 1978г., т.е. вече са големи хора.

Надявам се, че не е проблем, че го публикувам, за който му е интересно да научи повече  
И аз ще следя с любопитство, защото ми е много интересна темата.

Темата и на мен ми е интересна. Още е рано за Влади да се разбере какъв е, не че едното или другото е по-добре или не толкова добре, но е актуално и интересно да се споделят действителни случаи.