Милички момичета, благодарим ви за комплиментите!

Ще се опитам докато Дари ми мрънка в момента да ви понапиша нещо повече

Детенцето си расте, прави нови неща, но по малко, аз онзи ден тръгнах да й показвам пляскане с ръчички и в един момент ми стана много грозно
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
, защото ситуацията ми заприлича точно на дресиране на кученце:

„Я направи това, а така, бравоо, добро куче, ето ти бисквитка сега”...

За това беше споменала и
КлараФина в темата на
Маслинка, мисля... И спрях, детето ще се научи, разбира се, че ще й показвам, ама не така..де да знам, дресьорски...

Казах, че са побелели венците, но не напипвам зъбче, явно процесът е по-дълъг. Личи си, че я мъчат, по-нервна е, доволна съм от Камомилата, която й давам, видимо я успокоява. Апетитът й направо ме плаши

, защото каквото и колкото и да й дам, все го изяжда и отваря уста за още. Само да ме види с кисело мляко и бисквитки, застава срещу мен и мляска и ако не дам, започва да се сърди. Дадох й на върха на пръста, облизва се като маймунче и се смее от щастие. По същия начин стана с филийката ми с кашкавал и шунка, а онзи ден засмука коричка хляб. Започнах от седмица да давам каша от елда, смесена с АМ и плодово пюре- хапва си.

Сега се чудя, сигурно другата седмица ще пробвам с попарка.
Другото ново е, че каквото хване, го хвърля на земята с голям мерак, или пък го набутва където има процепи

- зад и между диваните ни е пълно с какви ли не неща и постоянно размествам, за да издирвам я бибврон, я дистанционното. За да си ползвам темата като дневник

, да кажа, че Дари протяга ръчички, като иска да я вземат

Дълго ще стане, ама ме хвана музата.
Не проявява желание да седи- да е права и да я държа- да, ако я сложа седнала- седи малко, но не е особено стабилно детето и аз не я припирам. Чудя се вече обаче дали да не взема някакво „хендс-фри”

- не ми се иска паяк, а не съм мислила за бънджита.
Иначе при мен- Дари, домакинството и курсовете ми вземат силиците, държа вкъщи да е чисто и подредено, през ден да има сготвено. Съответно резултатът беше, че се превърнах в повлекана

- нещо толкова противно на природата ми, без да съм жена, която обича да кисне в козметични салони и да се втренчва във външния си вид. Взех мерки, разбира се

, отидох на козметик, фризьор, но то трябва и да се поддържа човек, а не инцидентно да си обърне внимание и край. Килограмите ми стоят, не съм мръднала, въпреки че драстично намалих яденето и пак си пропуших цигарките

.
Тук искам да благодаря на
Ели 
, която ми сподели, че проблемите с кръвното отминават, защото се бях шашнала; както и да го потвърдя и да успкоя
Вероника, че наистина и при мен след 6-я месец, когато и спрях да кърмя, нещата с един замах се промениха

, тъй че,
Верче, търпение!
Хайде стига толкова излияния, че ще спрете да ме четете от второто изречение нататък, хихихи

. Целувки от нас!