Фениксче честито мила!Да ви е жива и здрава малката принцеса.Бързо възстановяване и те чакаме със снимки и разказче.

Миркаааа... Честито и от мен 
Да сте живи и здрави, да се слушкате и Обичате много

Fenix, Честита дъщеричка!
Да расте здрава, умна и послушна!

Милички, исках само да ви благодаря за пожеланията  и да кажа, че от вчера сме у нас. Ще разказвам скоро и ще показвам снимки.  Най-важноито за мен е, че се кърмим! 

Добре дошли в къщи с бебка! Снимчици и разкази ще чакаме,приятно опознаване и свикване с бебка!
                         

Чудна новина !!!!
Браво 

Свиквайте една с друга и когато имаш време-разказвай 

Еее, колко се радвам, че сте си вкъщи и сте добре и се кърмитеееее!!!!!

Добре дошли вкъщи! И поздравления за успешния старт на кърменето!

Чудесно е, че вече се кърмите, Мире ! А как е малката Дария , оставя ли те да си поспиш ?

Мире,честита рожба и от мен!
Какво хубаво съвпадение само Двете адашки и на една дата родихме
Живо и здраво да е твоето момиче и много да ви радва!!!

Оооо, друго си е вкъщииииии  А за кърменето- не мога да опиша колко голям страх ми беше този въпрос и се радвам, че засега сме ОК.  А цигарите ги спрях от раз без проблем, нищо, че като бременна успях само да ги намаля  драстично

Качвам снимка на Дария в галерията ми, друг път повече ще кача.

Kleo, аз тъкмо си мислех- абе ти не роди ли някъде по същото време , хехехех! Наистина е много готино! 

Darling, всички казват, че Дари е адски кротко бебе, а на мен ми се струва като аларма.  Явно са ми други представите за кроткост,хихихи.

Трудничко е с нощното кърмене, че после не иска да заспи и се глезоти, но затова е виновен татко й, който не спира да я носи на ръце    Иначе сама много бързо си направи нещо като график за хапване на около 3-4 часа, но се случва един път на денонощие да е гладна и след 2 часа. Изпояла ми гърдите, ама за това- в другата тема 

Аз почнах отзад напред.  Ето набързо нещо като разказ 

Вечерта преди секциото, при все нервността ми цели 3 дни, успях да спя.  Преди това не исках да се виждам и чувам с никого, беше ме обхванало страхотно напрежение, защото въпреки курназ поведението ми пред всички, съм една голяма бъзла и ужасно ме е страх ако нещо ще ме боли и ако нещо не ми е познато-иииии, това си го знам само аз...и милото, де 

Сутринта в 6 часа си направих тоалет, навън беше адски гадно мрачно утро, което само още повече ме депресираше, ръмеше, абе гадост с една дума, а на мен сърцето ми-вече в гърлото и на един вътрешен глас му иде да крещи- не искам да ходя да раждам, хайде да си стоим у нас!- ама знае, че няма как, все ще трябва    Отидохме в болницата, аз дума не обелвам в колата, концентрирам се кат някой от Бялото братство на брега на рилско езеро 

И там вече нямах време да мисля- приемане, документи, абокати /кат ми текна кръвта, кво направи тая жена, не знам- тече по земята и една чистачка минава и я забърса от пода, направо ужасно ми стана- кво ми бършат кръвчицата от линолеума    /. Една мацка на легло след естествено раждане стои на системи, мен ме страх да я погледна, да не се уплаша още повече  Като видях вуйчо в операционна манта /нали ви казах, че роднина ще ме оперира/, малко се поуспокоих. И някак изведнъж ми стана спокойно- може да е имало изпарения от някоя упойка. 

И после пресякох коридора, за да вляза в операционната, тези 2 крачки ми се сториха като ...нали сте гледали "Зеления път"- ей такова същото  /нали казах вече каква съм бъзла!/. И в операционната- ярко, светло, дезориентиращо, хора-всеки си прави нещо там , анестезиологът ме кани с ръка да се разполагам. Спомням си какво си помислих- цялата тази суматоха е за мен, тези хора са тук за мен. И ми станаха мили ...за първите 30 секунди.  Докато не легнах на масата, стегнаха ми краката и ръцете с колани, взеха да ме мажат, анестезиологът да ми говори успокояващо какво ще почувствам. Аз не исках да му кажа "Лека нощ!", обаче той много настоятелно ми свали маската и ми вика- Мирослава, кажи едно лека нощ поне, де.  И аз троснато- "Ми лека нощ!". И тук ярък спомен- въздуха от маската- чудесен е, мислех си "Уууу, колко готино, като на Пампорово е!" 

Дотук с операционните дивотии! И ЗА УСПОКОЕНИЕ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА, НА КОИТО ИМ ПРЕДСТОИ СЕКЦИО /аз бях с пълна упойка, само да кажа/- НЯМА НИЩО СТРАШНО, АМА НИЩО! Това беше първата операция в живота ми, но не беше толкова страшно, колкото си го мислех!


Продължавам в друг пост....

Аз уж набързо, ама...наистина олеква, като го напиша 

Та.... Дари се ражда в 8.30, секциото свършва в 9.15 нейде, аз се събуждам към 10 часа в реанимацията, ослушвам се и се оглеждам като плъх в брашно малко, докато осъзная, че нищо не ме боли, че страшното е минало, че имам силици и мислите ми са ясни, и....  Хващам телефона и започвам да звъня на милото, майка ми, брат ми, свекър ми, свекърва ми...абе наред!  А хората- ошашкани, че ме чуват толкова скоро след операцията. Ама аз съм си аз 

Бях ви казала колко ме ошашка на предварителната среща анестезиологът, как ми беше черен пред очите, и като ме приемаха- пак същия странен грубиян- понеже ме беше питал има ли в устата ми нещо, което може да падне, забравих да му кажа за една коронка. И като ме приготвяха за операцията, му казвам, а той ми отговаря- не ме вълнува, няма да падне нищо, и освен това не съм зъболекар.  Е побеснях! От първата ни среща го бях нарекла "Д-р Хаус" И когато се събудих от упойката, си спомих за неговия глас, който ме вика- Мирославааа, събуди сееее, кой съм аз? И сега не знам дали съм сънувала или наистина съм отговорила- "Д-р Хаус", после си спомням как исках да се усмихна ехидно, чух хора да се смеят..надявам се наистина да съм го казала, утре като отида да му занеса уиски на доктора, ще му кажа, че е било нарочно, а не от упойката, да си знае!!! 
Защо ще нося уиски на анестезиолога ли, на този гадния и проклетия ли? Защото заедно с проклетията му усещах постоянната му грижа за мен в реанимацията, постоянна подкрепа, въпреки извратеното му чувство за хумор. И защото никога няма да забравя как ме вдигна от леглото за първи път и ме подкрпяше, а аз отсякох през зъби: "Сама!", замарширувах и ревях, а той ми казваше: "Браво, мъжко момиче!".

И такаааа.... И после милото дойде в реанимацията, докараха ми Дари и.,.. сърцето ми направо спря за секунди, не дишах... НЯМА ТАКОВА ЧУВСТВО! НЯМА ПРОСТО, С НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ, НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОПИСВАНЕ! Сега като си гледам клипа /хубаво, че милото се сети да ме поснима/- толкова е мил моментът и Даренцето мига, мига в ръцете ми, ококорено и то като майка си, миличкото! Не ще да си почива, а гледка и се ослушва  Ох, направо настръхвам като се сетя как се чувствах. Спирам, всяка от вас ще го усети или вече го е усетила! В реанимацията ми я караха колкото пъти поисках- мисля, че 3 пъти...

После- ясно- телефони, безсъние, опознаване с Дари- не я оставих нито за миг при другите бебета- плътно до мен в стаята веднага след като излязох от реанимацията, болки от операцията, болки в гърдите- малееее, идеше ми да удрям всеки, който ми стиска ареолата, за да тръгне коластрата по-добре, опити за кърмене..абе пълна програма, но и щастието е пълно!  Много емоционално ми стана, затова така ще попретупам накрая нещата    Сега чакам педиатърката да дойде, милото с документи се разправя...

Оле, а милото ме изуми - аз знаех, че и за него емоцията е силна, но да видиш мъжа си как се чувства до детето си, до теб, как трепери, тогава осъзнаваш, че досега не сте били съвсем семейство, че ви се е случило нещои, което ви е залепило един за друг завинаги, че сте все по-слети...и това не може да се опише, момичета!

И спирам, че няма кой да чете такива излияния!   

Има, има и още как 
Толкова е прочувствено, особено като разказваш как сте се срещнали с Дари и за отношението на мъжа ти 
Желая ви да сте винаги такова сплотено семейство 

Ама как да няма аз така чаках да напишеш и втората част

Леле, Мире, така ме разплака, така ме разтърси твоя разказ, че незнам как ще дочакам и аз да родя
Толкова истинско и от душа си написала всичко...направо останах без думи!!!

Радвам се, че вече сте си вкъщи и сега си по-спокойна!!! Целувки на теб и Дарийка!!!

И мен, и мен разплака с прочувствения си увелкателен разказ Мире 
Съпреживяхме всичко с теб, много истински разказано и с предадени чувства.
Вече сте си вкъщи, кърмите се  , така че наслаждавайте се и се гледайте, а ние ще чакаме вести и снимки от вас 
A малката Дария е един много сладък малък бонбон