Ще ви разкажа и за нашият ден след сватбата.Прибрахме се в 00.30 и продължихме с купона до 05.00, въпреки че сватбата започна в 09.00 сутринта.Наспахме се и тъкмо пиехме кафе, когато гостите, които бяха настанени в хотел (бяха от др.градове), започнаха да идват - преди да си тръгнат да се видим.По-късно след обяд започнахме да правим разбор на сватбата - как е минало и т.н.
Вечерта отидохме у кумовете на гости и купонът започна пак

Здравейте. Нащият следсватбен ден започна със закуска в хотела с брата на съпруга ми. След това си взехме нещата, които бяха останали от предният ден в ресторанта и отидохме у свекървата за обяд с роднините от София. Следобед със златето отидохме при моите родители, за да си видим все пак подаръците   . Вечерта с моят и на милото братът отидохме у кумовете, за да видим какво са си "откупили" предната вечер и да изкоментираме наааай-подроообно предишният ден. И така пак до никое време по сред нощите успяхме да се приберем и ние в дом и къща както се казва и да се наспим  ,тъй като предната вечер това малко не ни се отдаде .....  

Ние се прибрахме към 02:30 ч в хотелската стая, продължихме купона там и разгледахме подаръците. На сутринта се прибрахме да се поосвежим малко, а след това отидохме при родителите ми където бяха почти всички гости и кумовете ни да пием кафе. След това се разходихме и се прибрахме в гнезденцето ни където спахме почти целия ден, защото бяхме капнали. 

Ние станахме по обяд, хапнахме, пихме кафе и отваряхме подаръците.Вечерта дойдоха кумовете ( с тортата и пилето   ) и най-близките ни приятели, пуснахме музиката и айде на купона пак

Тази тема съм я пропуснала май... Станахме рано и се прибрахме у дома, защото трябваше да изпратим роднините на мъжа ми на гарата, минахме през родителите ми, за да пием по едно кафе, прибрахме се и започнахме да чистим апартамента след гостите, следобеда брат ми докара подаръците и съответно ги разглеждахме и коментирахме... и до вечерта бяхме гроги! 

Хах , май и аз съм я пропуснала тая темичка. Ама така е , до преди 3 седмици ме интересуваха само темите в сватбените раздели . Ами и ние бяхме на хотел заедно с кумовете. Легнахме към 3 , станахме в 9. Мъжа ми каза , че изобщо не е мигнал горкия. Сутринта като станахме мен много ме цепеше главата , бях много зле , не бях пила предната вечер нищо почти , но бях махмурлкийка.Малко четохме картички и гледахме кой какво ни е подарил , след това слязохме на закуска в хотела. Прибрахме се в нас със страшно много багаж , аз не знаех от къде да я захвана , за да поприбера малко. Решихме да идем след това до свекърите ми , а вечерта седнахме на вечеря с моите родители.

И аз не съм я видяла тази темичка
Ние станахме към обяд, пихме кафе, изпратихме кумовете(те са от друг град и спаха у нас), оправихме цветята, имаше буквално кофи с цветя(подаръците вече бяхме ги разгледали), стегнахме багажа за другият ден за медения ни месец и вечерта продължихме купона с гости и родителите ми. 

хаааа много интересно и аз не съм я видяла тази тема доесга.
ние спахме в хотела и станахме към 11 и нещо, защото трябваше да напуснем стаята до 12.
беше много странно, цялото тяло ме болеше, особено рамената, защото роклята си беше тежка.
Тъкмо като излзиахме и видяхме свекъра и свекървата, които идваха да приберат нещо, не помян какво май стойката за тортата, пихме кафе и си взехме цветята, те бяха много и стояха във фонатана на двора и така си тръгнахме, вечерта се събрахме с родителите и кумовете и гледахме снимки и си съпреживявахме и четахме картичките и брояхме парите на другия ден тръгнахме за морето

Ох, най хубавият ден до сега. Станахме усмихнати и шастливи и се заехме да оправяме багажа и на медена седмичка. Мина в път, но всичко след  това си заслужаваше

Първото, което направихме, беше да се наспим 
После тръгнахме да разпространяваме новината. Стринката на Станислав до вчера не е вярвала, че сме се оженили  Ние всичко й разказахме, халките показвахме, но тя до последно си мислеше, че им погаждаме някакъв номер.

Прибрахме се във Варна и отидохме до брат му и на тях да кажем новината. Много ни се радваха и дълго разказвахме. Черпиха ни с торта

Вечерта като се прибрахме след дълга разходка пуснах мухата във форума. Последваха много телефонни обаждания и обсъждания. Беше много емоционален ден 

Ние бяхме на хотел вечерта. Легнахме към 3 и половина (може би час разглеждахме и четяхме картичките). Сутринта половинката стана, както всеки път още към 8, аз се надигнах към 9 и слязохме да пием по кафе с кумците, които също бяха настанени в хотела. Имаше ужасно много икебани от живи цветя, останали от украсата и щеше да е грехота да не си ги вземем. Отделно имаше толкова много цветя, че отбрах по-свежите за вкъщи. Натоварихме се като керван - багажи, цветя, кумската торта, пилето и айде към нас. По пътя минахме да оставим на кумата тортата, а на кума - пилето и се прибрахме. Не ни болеше нито глава, нито нищо. С кумците продължихме лафчето по семейно, дори качихме и малко от техните снимки, та се посмяхме Когато си тръгнаха минахме през майката на милото, след това се прибрахме и почнахме да стягаме багажите за медената седмичка. Денят беше динамичен и не усетихме кога се изниза...Хем изморени, хем толкова екзалтирани още, че не ни се сядаше

Нашата сватба приключи към 2:30-3ч, след това пооправихем в ресторанта с родителите и отидахме в хотелската стая. Пренесохме цветята, алкохола, вазичките - цялата украса. Имах 1 вана с букети и седнахме да разглеждаме подаръците. Четахме картичките с голямо вълнение, към 4.30 приключихме, поподредихме и си легнахме към 5ч. Станахме към 11ч защото в 12 трябваше да освободим стаята. Бяхме безумно щастливи и милото каза: Добро утро съпруго  .Тати дойде за да приберем колите ни и багажа. Прибрахме се у нас, мама ни нагости бяхме супер изгладнели, после и на нея показвахме картичките и започнахме да стягаме моя багаж за сватбеното. До като аз подреждах милото седна на килима, облегна се на леглото и тихо и кротко заспа  на пода Като бях готова го събудих да ходим у тях да събираме неговият багаж. Бяхме напълно без сили, имам чувството че правехме всичко на забавен каданс Събрахме и неговия и 

Сватбата ни беше в събота.В неделя хубавичко се наспасхме,изпихме по едно кафенце  ,донесоха ни снимките,отваряхме подаръците ,подреждах багаж и ходихме до кумовете вечерта.По ясно си спомням понеделника Ходихме малко по магазини да си купим дрешки,и отпрашихме към морето ..... без дори да знаем къде ще отседнем 

Първиет ден след сватбата беше един от най-хубавите дни в живота ми . Сватбеният ден продължи дълго, а аз се чувствах изпълнена със сили и желание за живот, не исках да го оставя да свърши . Към 4.30 сватбата беше към края си и кумовете се отправихме към къщата, където ни бяха поканили. Някак ме натъпкаха в едно такси и поехме към Банкя. Там ни очакваше една прекрасна къща - на близки на кумовете - настанихме се на масата пред басейна, както сме си, аз - с булчинската рокля, мъжете с костюми, само кумата се преоблече в някакъв момент и на по чаша уиски си припомняхме всичко от изминалия дълъг ден. Легнахме си към 6, небето вече просветляваше. Решихме да не пропускаме първата брачна нощ  , а след това започнахе да си отваряме картичките, но след като стана ясно, че нещата отиват на рев (от вълнение) се отказахме.
Сутринта станахме около 11. Басейна светлееше, беше топло и прекрасно - просто нямаше как да не се изкъпем . После си спретнахме обяд на барбекюто и с потайни усмивки на гордост се взирахме в пръстените си. Все едно не се бяхме оженили,а бяхме извършили най-голямото чудо, най-голямата магия на света...
Към 3 се натоварихме на такси (роклята царствено се диплеше на задната седалка  ) и се прибрахме у дома. Деверът още предишната вечер беше занесъл подаръците вкъщи, но нямаше време да ги отваряме - моите родители ни чакаха у родителите на мъжа ми за кратко гостуване. Макар в по-обикновена рокля се чувствах все още като булка, а и емоциите бяха толкова много и толкова наситени, че просто нямаше как това чувство да изчезне. Изкарахме гостито много приятно, но постоянно усещах гърлото си свито от вълнение. Гледахме снимките, които всеки от тях беше правил. Не исках да плача, но когато на тръгване вуйчо ми стисна рълата на мъжа ми, каза му "И да се грижиш за племенничката ми!" и се извърна разплакан, не можах да се сдържа. Ревах през целия път към ресторанта (трябваше да си приберем останалите след сватбата неща), но това бяха най-щастливите сълзи в живота ми. До този момент не осъзнавах колко много хора ме обичат, колко много любов и грижа съм получила в живота си, колко съм благословена. У дома отворихме кутията с подаръците и картичките и започнахме наново да четем. И пак рев, рев... Мъжът ми плачеше. Не знам как и котката не се разрева  Легнахме си сравнително рано, а на следващата сутрин към 5 поехме към морето, окрилени от новия живот, който се разкриваше пред нас.
Това беше първият ни ден след сватбата. Как ми се иска да можеше да се повтори...!

roxanne, имате 1 прекрасен спомен