Ами спане до ранния следобяд (вкъщи) , и след това на гости на кумовете - да направим равносметката от предния ден
И след гостито май обратно в леглото

И така -на диско до 3-4 часа и сутринта се облещихме в 9 ,събрахме подаръците и вече преброените пари и си дойдохме вкъщи ,където първо си снимахме подаръците и след това......тазманийския дявол-имаше опаковъчна хартия НАВСЯКЪДЕ   
После отидохме до мама и тате -събрах си малка част от багажа,който ми трябваше за медената седмица в Малта ,после през техните -същата история.Имаше много рев при събирането на багажа-да отбележа!
След това се прибрахме и.....толкова кофти не се бяхме чувствали отдавна,честно!
Беше отвратително!
Понеже ние сме от тези двойки ,които не са живяли заедно преди сватбата ,а сме от 7 години заедно!
И ...много тегава работа ....сещате се....   

мале аз не съм ли разказала
станахме в 5 сутринта мноог на тагадък че самолет гонехме много уморени защото си легнахме в 1 през ноща преяли и препили  облякофме се викнахме си такси и с куфарите на летището!помня коло бях болна малееее бухах като магаре аз няколко дни преди сватбата истинах и в деня след това бях адски зле просто много милото искаше да отложим пътуването към Малта ама как така бе 4 бона бяхме дали и така метнахме се на самолета и така после настаняването малее тогава като слязохме от самолето беше толкова хубаво и топличко и така настанихме се и нямахме търпение да дойде вечерята бяхме адски изгладняли хубав беше деня след сватбата ни като по филмите веднага на меден месец е нямахме кола с раздрънкани консерви отзад но все пак

Оффффф, много гадно аз още бях сватбено - опиянена а то всичко свършило, станахме в 10 часа да изпращаме родата, баба остана при нас , парички, картикчи, подаръци, светя, носталгия, разкази какво било, що било и така  абе не го харесвам тоя ден 

Ние станахме към 11.00 и освободихме хотелската стая.Аз облякохме се,извикахме такси и отидохме в тях.Набързо разменихме впечатления от сватбата със свекърва ми,пихме кафенце,моето мъжле се преоблече и се качихме в къщи(аз живея през един вход от неговия)...Взех си едно душче и въобще не исках да свалям страхотната си рокля,но След това отворихме кутията,четохме си пожеланията и потеглихме за Велико Търново,да закараме един от приятелите,който беше дошъл да ни уважи,а и да се разходим малко...И така еуфорията от сватбата започна да изчезва и нещата тръгнаха по- старому...

Ние станахме, ходихме със сестра му и зет му да обядваме, после ходихме до кумата ми, която беше с 40 градуса температура  После се прибрахме вкъщи и си почивахме. Нищо особено. 

денят след сватбата изкарахме лежерно подаръците вече бяха прегледани, събудихме си се вкъщи - поизморени и с поизтръпнали крачета.. станахме, хапнахме. видяхме се с някои близки хора, а следобеда заминахме на медена седмичка вечерта беше особено магична, не можехме да се нарадваме от събитията, брахме диви ягодки и тъй нататък 

Изпадам в блаженство, като си мисля за деня след сватбата!  Беше ни страхотно хубаво, събудихме се в прилично време (макар и не съвсем наспали се) в просторната хотелска стая и се гмурнахме да разглеждаме подаръци и да четем мили картички от най-любимите ни хора на света!  Междувременно ни донесоха закуската, пуснахме си музика и така сладичко попийвайки кафенце и похапвайки топли кроасани, си говорихме за сватбата - кое как е било, кой какво е направил, такива ми ти сладки приказки Малко по-късно се обадихме на кумовете и на шаферките и те ни дойдоха на гости в хотела - прекарахме целия си следобед там, в смях и спомени от вечерта. След това се качихме на колата, натоварени с букетите, сватбените одежди в торбите и всички останали неща от сватбата, която бяха останали при нас, и се запътихме към вкъщи. Говорихме с майките по телефона, ходихме да върнем стойката за тортата (и да си вземем депозита  ) и си приготвяхме багажа за сватбеното пътешествие, на което тръгнахме на следващия ден.

хахахаха....ние в ранната утрин отидохме да си закараме кума у тях /20-30 км от Пловдив/ естествено аз бях свежарката, която ще кара...пък и булките не ги спират  ,след това си легнахме за час уж малко да си починем / и двамата още сме облечени, спим си ей така със все дрехи / , защото съпругът ми имаше държавен изпит от 08,30 часа и след умуване дали да иде или не стигнахме до извода че трябва да идем и естествено аз ще бъда за кадем там....и ето стана 08,00 часа и за десетина минути се пооправихме и тръгнахме за университета...но така ни отряза умората, а него алкохола, че не издържа и се прибрахме в крайна сметка и успешно в 10,15 сутринта легнахме да спинкаме.../и цялото това действие се развива аз с роклята а Жоро костюмар / ... прибрахме се...оглеждах се половин час пред огледалото защото ми беше мъчно и не исках да се събличам, легнах си пак полежах си пак с рокличката и най-накрая с голяма носталгия си я съблякох....спахме до следобяд...след това уж трябваше да оправяме багажа за медената седмица, ама и аз не помня какво правих ...ходихме до вкъщи ...направихме кратък разбор на сватбата, вечерта разглежхме до сутринта подаръците, брояхме паричките и на по-следващия ден вече се поосиферихме стегнахме куфарите и късния следобед запалихме колата и възирахме...

Денят след сватбата беше рождения ми ден.
Станахме към 10 и приготвихме пикник, след което се събрахме дружно и потеглихме към Марсово Поле (под Айфеловата кула) да пикникуваме.
Времето беше нестабилно и препръсваше дъжд (което на средностатистическия французин въобще не му пречи, той просто си изтръсква косите с елегантен жест и си допълва чашата с вино).
Около нас се въртеше група ... за да не изпадам в расизъм ще ги нарека с кодово име "крадли-те". От онези с дълги до кръста коси сплетени на плитка, с дълги до земята рокли и няколко слънчеви бани по рождение, които идват при теб с листче в ръка и те питат "Do you speak english?" Ако неблагоразумно отговориш да, ти подават листчето, с което те молят за пари.
Та след като всяка една от тях ни се изреди, установих, че чантата ми липсва. Започна едно паническо търсене и в момента, в който я откривам, лежаща кротко под една жилетка и въздъхвам облекчено, въпросната "крадла" на три пъти вече отпъдена, пак идва да се мотае в краката ми и да ме пита дали спийкам инглиш (евентуално дали съм го научила отпреди пет минути). Махам й досадено с ръкам, хвърлям някоя и друга неприлична дума на български, при което момата се спира на два метра и започва да ме имитира.
От малка обожавам да ме имитират, както и да ми смеят зад гърба (че нося кубинки, а не еспадрили примерно). Това ми е любимото. Виждам я как се клечи и всички детски травми излизат на повърхността, съчетани с петмесечен стрес по организацията на великото събитие. Скачам с неподозирана и от самата мен скорост, и се понасям като вятър зад нея. Боса.
После ми казаха, че не съм тичала, а съм се изпарила. Докато всички се осъзнаят какво става, я сграбчвам. Нокътя ми (грижливо отглеждан до момента, изхрущява), плескам й няколко и забелязвам, че съм обградена. Другата ме дърпа за ръката. Обръщам се и я сграбчвам ожесточено за удобно сплетената плитка. При което охраната долита (буквално части от секундата след мен, през които се е случило описаното) и ги замъква надолу за разпит и проверка на документи, а на мен ми се извиняват за причиненото неудобство, наричайки ме "мадам" (няма справедливост на този свят, отсъдиха моментално по дрехите кой крив, кой прав, а можех аз да съм крадлата).

Връщам се, получавайки комплименти и ръкопляскания по пътя. Сядам при нашите. Пикникът естествено е приключил преждевременно. Българската страна се коси какво ще си кажат италианците за тази груба проява на люта македонска кръв. Италианската страна се благодари на Бога, че съм жива и не са ме наръгали с нож, че да остане без време вдовец момчето (макар, че категорията "вдовец" е по-скоро шик), а аз се срамувам и гордея от себе си. Което няма особено значение, защото и без това съм изтощена.

Вечерта бяхме канени на барбекю при приятели с градина (представете си какво означава да имаш градина в Париж). Блажено отпускане в люлеещи се столове на фона на шипящи, ухаещи наденици, шишчета, вино, сирена и сорбета. Пълна тишина, безоблачно синьо небе и  блаженство, блаженство, блаженство ...

Ами ние си легнахме в 6:30 сутринта, като се има предвид, че сватбата беше дневна и бяхме станали в 6:00 . Станахме към 11, а вкъщи гъмжеше от хора. Закусихме или обядвахме, после разглеждахме подаръци...вечерта излязохме с гостите ни от Франция (бяхме ги оставили на произвола на съдбата целия ден ) на ресторантче и аз заспах на масата . Цялата седмица след това имахме гости - французи, които разхождахме non stop, а дwе седмици по-късно се върнахме във Франция

Ние станахме рано - още в 9.30, имах чувството, че от умора не можехме да спим. Пихме кафе с родителите и разгледахме подаръците. След товаобядвахме с приятелите, които бяха оживели от вечерта и се прибрахме пак да спим. Беше мързеливо

Моля пишете само на кирилица!!!

Събудихме се към обяд, излежавахме се, събрахме букетите и подаръците от хотелската стая, после пихме кафенце и отидохме на афтър парти у свекитата с моите родители. Аз си мислех дни преди това, че едва ли не това ще е много гаден ден,защото сватбата, за която си се приготвял толкова отдавна и си мечтал, е свършила, но не Беше ни много приятно, само за сватбата си говорихме, обаждаха се гости да ни благодарят за страхотното тържество.... Искаме пак....
Обещахме се, че някой ден пак ще повторим 

Ние си легнахме едва към 7 сутринта и в най-сладкия ни сън ми звънна сестра ми в 11ч, че били долу в хотела и чакат да пием кафе Ние с половин око още, едвам си събрахме багажерките, пихме по кафе и ходихме нагости в родителите на мъжа. От там изпратихме моите родителски тела и сестра ми и мажа й към Хасково, но ни оставиха баба в наследство. Та прибрахме се, чистехме домашната неразбория, че беше една малка кочина, поне си видяхме подаръците, та май като цяло при нас не беше много весело изживяване Ще си запазим силите за медения ни месец (когато и да е той....)

Аз май не съм разказвала!!
В хотела си легнахме към 4 часа, в 8.30 бех будна, толкова изморена и ненаспана, но някак неможеща да стоя на едно място! Изчаках и към 10.00 часа събудих милото. Отидохме в тях и хапнахме, имаше и от гостите от сватбата, техни роднини. Мама и татко минаха преди да заминат за Лом при нашите роднини и разгледахме подаръците, четохме картички! И така блаженно хапване и пийване, снимките бяха готови и тях гледахме и вечерта рано си легнахме, защото на следващия ден тръгвахме за морето!