Сватбата на valia_diva - 16.08.2009 г.

[valia_diva]

Здравейте на всичкииииии.
 Благодаря за прекрасните пожелания, прекрасни са. Аз намерих малко време за да ви се поотчета малко, че сигурно сте много любопитни. Имах чувството, че съм във филм и че всичко това не се случва на мен, а аз съм само наблюдател.
 Вечерта преди 16-ти в къщи всички припкаха наляво-надясно. Всеки се беше захванал да подрежда, глади, готви и прибира, само аз си бях седнала на земята с торба панделки и си украсявах трите бутилки с вино за следващия ден, които трябваше да ни на рекат и направих подносче за халките от цветя с пиафлора. Съседката ни ме покани да спя при нея на тишина и спокойствие, за да съм свежа и спокойна. Спах като бебе, а милото ми мъжле каза, че не е мигнал цяла нощ. Той не беше спал и предните две вечери. Ха, аз се притеснявах няколко месеца и не можех да спя и точно на края се успокоих, а той през цялото това време не се притесни за нищо и последните дни взе да му потрепва.  Събота сутринта като си го изпращах за Пазарджик се разплаках толкова много, че и милото чак разревах. Направо ми се обърна сърцето като го гледах отстрани. То бяха съобщения, то бяха разговори.Та да продължа - сутринта се събудих много свежа. Съседката като ме видя, че съм станала направо ме изпрати да се връщам в леглото да спинкам още, ама мен взе вече да ми протреперва и да ми тупка сърчицето. Беше ми направила кафенце и закусчица и взе да ме разпитва разни неща за да се поуспокоя. Ама мен мира не ми дава, че вкъщи кипи подготовка и отидох да надникна какво става. А там сестра ми и племеника ми още спят. Спокойствие. Започна се украсяването на къщата - с пеперудите, които направих стана страхотно, защото като се отвореше входната врата от течението всичко започваше да хвърчи и все едно бяха истински. Фризьорката закъсня с 40 мин, но ме направи много бързо. Тъкмо си сложех и роклята и дойде и гримьорката. Шофьорът ни вече веше тръгнал за Пазарджик и следяхме от разстояние как се движат там. С милото се чухме няколко пъти. Бая веселие се чуваше по телефона. Тъкмо Теди приключи с грима и хоп фотографа влезе и ме изнената на вратата с огледалото и така се започна с първите снимки. Между другото - страхотни снимки ни направиха и двамата фотографи. Сестра ми милата се губеше някъде по трасето. Беше тръгнала да й правят прическата и закъсняваше. Първите гости и роднини вече бяха вкъщи и започна олелията. И изведнъж   бибитки, клаксони мъжлето ми подранява с 30 минути. Усетих как сърцето ми ще изкочи от вълнение. Цялата се изчервих. Имах чувството, че след минута бяха на вратата, а те почти 15-20 минути са ми правили серенада от долу и милото е пял нещо и той не помни какво ( и никой не се е сетил да го заснеме за да видя и аз, че нали се бях панираа вече и нищо не съм чула, а и сме на 15етаж). И айде звънна се на вратата - сигурвно 50 пъти натиснаха звънеца. Имах чувството, че оглушавам от  вълнението. Чувах само врява и музиката с която дойдоха да ме вземат. Не затискахме вратата - баща ми специално помоли всички за това, но бабката чула недочула се пробва да затиска. Племеникът ми ме пазеше с пушката и си искаше парички за да ги пусне при мен под зоркия поглед на баща ми и само викало детето - Нестава, много са малко парите. И изведнъж милото се показа на вратата. Свекървата влезна, хвана ме за ръката и вика "Айде да си те водим вкъщи" а аз вече съвсем засрамена навеждам глава и се дърпам и само викам "Искам Сашо, Къде е Сашо" и когато той застана пред мен и ми подаде ръка имах чувството, че целия свят около нас изчезна и виждаих и чувах само него. И се започна - търсене на обувката, пълненето с парички, закичването, а отвън музикантите свирят ли свирят, как не се измориха тези хорица, бая си посвириха. Поздравих всички гости, които дойдоха и лека полека, започнаха да слизат надолу, а на мен не ми се тръгва.

[valia_diva]

 Дърпам милото за ръкава, прегръщам го и се шегуваме, другите да ходят пък ние ще си легнем да си починем, че емоциите са ни изморили.  Останахме да излизаме последни и татко и още някой беше с нас. Качихме се на асансьора. 15, 14, 13 слизаме все по надолу 12,.......7, 6 , 5 чува се музиката вече, чакат ни да слезнем 4, 3, 2 ,1  леле подминахме първия етаж и асансьора пропадна, в очите ми сигурно се е прочел целия ужас който изпитах, като видях как подминаваме първия етаж. Пропаднахме сигурно половин метър надолу. Успяхме да отворим вратата, а аз се разплаках леко от страх, където никога не съм се страхувала от асансьори, ама нали и емоциите са в повече. Излезнахме. Татко ме поведе напред и подаде ръката ми на Сашо. Зави се хоро, а аз не смеех да мръдна от срам. Ами дивичка съм си понякога, какво да правя. Намерих шафера и го помолих по бързо да ми отвори вратата на колата за да се скрия вътре. А майка като лисна менчето така хубаво изми краката на младоженеца, че разсмя всички гости. В колата взех да се поотпускам. Бяха пуснали супер парчета.
 В младоженския дом мина прекрасно. Никога не съм си мислила, че ще ми е толкова забавно.  Моето "ДА" едвам го чули хората, а той като го попитаха, задържа няколко секунди все едно ще мисли иииииииии "ДА" имам чувството, че го чуха чак в Пазарджик. Настъпах няколко пъти милото за по-сигурно, а той като усети, че го настъпвамвзе да подскача ту с единия, ту с другия крак и накрая се предаде, ама гледам още не се е разписал, сложи подписа и айде още един път да го настъпя. Кумата също настъпа кума - да затвърди. Питката само дакато я хванахме и милото я отчупи почти цялата, чак щеше да падне на земята. Голям смях беше в залата. Аз си мислех, че ще плача много, но за щастие радостта ни беше по - силна и не позволи сълзите да се покажат. Целунахме се няколко пъти. Сега като гледахме видеото се е запечатал един прекрасен момент с чашите - точно преди да отпием милото ми казва "Обичам те" и аз му отвъщам "И аз те обичам" - ах колко красиво беше всичко. 

[valia_diva]

  чувствам се много щастлива сега, като ви разказвам нашата приказка.
 Отидохме на църквата. Направихме малко снимчици отвън. Малко се притеснявах как ще се разберат двамата фотографи, но и двамата са профисионалисти бяха дори като екип, което ме накара да се отпусна още повече. Ох аз имам малко работа, ако не успея да продължа после ще е след няколко дена, че ще заминаваме на Корфу в петък. Целувам ви всички.

[betina]

valia_diva колко прекрасно е това което ни разказваш, за твоите емоции и вълнения, за прекрасния ден който сте изживели, чета редовете и ми се пълнят очите със сълзи но от щастие и радост, тъй като и моя ден наближава, но нека първо да кажа ЧЕСТИТО на младото семейство, нека целия ви семеен живот е низ от радостни вълнения и като сватбения ви ден, по-често си казвайте "Обичам те" и запазете вярата и любовта си един към друг. 

[siss]

Чудесен разказ, с нетърпение чакам продължението.

[tsvet_3]

с нетърпение чакам продължението. явно не са ви липсвали емоции

[rosit@]

Олееееее Вале,ако знаеш само как ме разчувства с разказа си  ,всичко е било прекрасно,но нали знаеш,че няма да се разминеш само с разказ,очакваме и мноооого снимки и продължение на разказа!

[Polia]

Валенцеееееееееееееееееее 

[ani_4ka_p]

Вале, разказът е прекрасен! Наистина успя да предадеш своите емоции. Пожелавам ви винаги да се обичате така, винаги да се гледате влюбено и да бъдете сплотени!!!
И чакаме снимкииии!!!

[valia_diva]

Здравейте, сладурки. Влизам за да продалйа разказа си.
Та направихме малка фотосесийка пред църквата и ни извикаха за ритуала. Отец Станчо  така ни разчувства с пеенето си, че милото през цялото време се опитваше да спре сълзите си да не тръгнат и хубаво, че се сдържа, че аз ако бях се разплакала нямаше да ме успокоят поне час. Ритуала мина много бързо. Когато отчето преплете ръцете ни, така силно ги стиснахме, все едно някой иска да ги раздели и стояхме така през повечето време, а милото все вдигаше ръката ми към устните си. Като излезнахме пуснаха за нас 3 бели гълъбчета. Беше много красиво. Настана голяма суматоха, фотографите искаха да започнат със снимките, гостите също. Имахме доста поканени само на църквата и всеки искаше да ни поздрави. В такива моменти трябва да има малко ред, че по едно време вече незнаех къде съм. Само чух по едно време, че Сашо каза на някой, че има работа само и единствено с булката. Направихме и страхотна фотосесия в стария град на Пловдив. Не можах да повярвам, че крачетата ми издържаха по камъните с тези обувки.

[valia_diva]

Но си заслужаваше всичко. Единия фотограф беше готов още на другия ден, а Митко Яков на по-следващия. По пътя за Пазарджик, за малко да станем свидетели на жестока катастрофа, беше се случила секунди преди да минем. Малко се разстроих, но младойенека бързо ме успокои. В хотела имахме 10 минути за релакс преди уелкъм дринка, който мина перфектно.

Аз ще продължа след 10 дена, че сега вече нямам време, а утре заминаваме за Корфу. Целувки на всички

[Слънце]

Страхотен разказ 
Приятно и романтично изкарване на Корфу 

[roumyana]

Вале, мила, честито и от мен!!!!
 със закъснение, но бях на море.
 желая ви много щастие и много любов!
разказаът е супер, чакаме и снимки с нетърпение

[merilen]

Вале, много романтичен меден месец ти желая и тръпна в очакване да продължиш разказа си  за сватбата в ресторанта

[gostenka_82]

Еййй, Вале, аз малко със закъснение, но все пак да ти пожелая дълъг, щастлив и изпълнен с много любов и уважение семеен живот!!!

Желая ти също незабравим меден месец на Корфу, островът е един малък рай!!!!
Страхотен избор!!!