Сватбата на Бухтичка --> 07.08.2009

[rosit@]

                          Честита сватба и от мен с малкооо закъснение!

[StAsSi]

Честита Сватба!

Бъдете си за всичко необходими, дори в житейските прости неща.
Само така през годините трудни ще покорите света.
Не искайте един от друг неща невъзможни, достатъчна е и една дума добра.
Изживейте заедно всички минути тревожни до мига, когато ще сте с посребрена коса.
Нека очите Ви в една посока да гледат, а ръцете да милват послушни деца.
Нозете Ви една пътека да следват - пътеката на радостта!

[Бухтичка]

Благодаря на всички за тези мили пожелания, страхотни сте

По-нататък ще пиша подробно, само ще кажа, че молитвите за липса на дъжд не помогнаха, валя порой и бяхме на закритата част. Получи се малко хаос според мен на ритуала, но в ресторанта поне нещата бяха по-добре, благодарих си още веднъж за решението да не е цялата сватба на открито, дъждът изобщо не спря. Сега ми е малко мъчно, че свърши всичко, така се забавлявахме.
Снимки също по-нататък, че никакви нямам още, само на приятелки има във фейсбуук.

[minalina]

Честито! Нека само любов и семейно щастие ви очаква занапред! Няма начин да не ви върви по вода  Браво, че си се била застраховала и за дъждовните ситуации. 

[Капризче]

Честита сватба! Желая ви дълъг и щастлив семеен живот!

[Рубин]

ЧЕСТИТО!
Запазете щастието от сватбения ви ден за цял живот!
Дарете живот и се радвайте на усмивки!
С усмивки и сбъднати мечти изградете семейство
 и нека огъня на любовта да пламти вечно във вашите сърца!
ГОРЧИВО!

[Боги]

Честито мило семейство, обичайте се винаги и бъдете много много щастливи, отгледайте прекрасни дечица и след 70 години заедно си спомнете за един от хубавите дни, този на вашата сватба. Горчивооо

[Бухтичка]

Сядам да пиша сега, докато ми е прясно още. Ще бъда подробна, но иначе ще ми е трудно, а искам да запазя споменът и да успея да го пресъздам за вас.
Ще започна малко отдалеч. Когато избирахме дата за сватбата на мен много ми харесваше 09.09.09. Комбинацията е неповторима, а и това, което я правеше специална, беше че имах и рожден ден Денят обаче се падаше сряда, а и мен много ме притесняваше, че може да вали, на късмет щеше да е понеже искахме сватба на открито. В крайна сметка ни дойде идеята за 07.08.09, интересно ни се стори, а и август месец какъв дьжд?! Пусти страх обаче, знам си късмета и накрая решихме да направим изнесен ритуал на открито, а ресторанта да е на друго място закрит в случай, че се случи все пак да заввли.
Мястото за изнесения ритуал беше градината на Seaside, уникално красива е. Около седмица преди датата обаче прогнозите сочеха, че има възможност да вали. В четвъртък подписахме в ритуална зала, времето се заоблачи доста, но нямаше и капка дъжд. Иначе аз много се притесних от ритуала, въпреки че не беше кой знае какво. Отидохме с кумовете и после на ресторант. След това маникюр и педикюр и се прибрахме. По-точно приятелят ми ни прибра с детето, а той си отиде у тях, понеже от там щеше да тръгва.
Денят на сватбата започна напрегнато за мен. Отмятах последните задачи, но все имах чувството, че забравям разни неща. Донесоха ни кетъринга, страхотно изглеждаше После дойдоха майка ми и кумата. Ходихме заедно с детето на фризьор и грим. То заспа в колата, майка ми остана с него. И тъкмо докато вървях кьм фризьорския салон с ужас установих, че в ръцете си нося само една чанта, а воалът... е останал вкъщи! Майка ми се връща до другия край на града да го вземе, а аз много се притесних.
Как да е, направиха ни прическите, гримираха ни, станахме хубави, но разбира се закъсняхме. Трябваше в 13 най-късно да сме вкъщи, а бяхме в 13:20. Аз по най-бързия начин облякох първо кучето (шаферът ни), а после и Лили. През това време баща ми слезе до долу за ядки, заключил вратата, а някой звъни. В началото предположих, че е той и тръгвам да отключвам с моя ключ, но...не става! Ключт заяде! Майка ми дойде да помага, но и тя не успя, а отвън упорито звънят, оказа се, че са моите гости. Накрая се обадих на баща ми, той дойде и успя да отключи някак отвън за щастие, но ключалката ни явно нещо се развали. Поканих си гостите все още необлечена и се заех да се напъхам в роклята. Не знам колко пъти се препотих, имаше ужасно много копченца отзад. И това свършихме някак, сложих си останалите неща - жартиер, бижута, обувки и се приведох в нормален вид най-сетне.
Отидох при приятелките ми, направиха ми малко снимки, а по някое време ми звъни сватбената агентка. Казва ми "нали виждаш какво се случва навън", а на мен изобщо не ми е останало време и през прозореца да погледна. Оказа се, че на мястото, където щеше да е изнесеният ритуал валял проливен дъжд. Разбрахме се да вдигат нещата в закритата част, а ако спре да вали да си остане долу в градината, наистина много исках да е там.
Междувременно и приятелят ми ми звъни, закъсняват малко, че имало задръстване, но идват. А с тях, както се оказа, и дъждът. Дойдоха те, приятелките ми решиха, че няма да ме дават, но той бързичко ги убеди и се предадоха Настана малка суматоха вкъщи, защото е тесничко и почнахме едвам да се разминаваме. Донесоха ми букета и бутониерите, които малко трудно си стояха по местата. Навън вече валеше пороен дъжд, телевизията спря, а след това и тока. Седяхме вкъщи и чакахме дъждът да намалее, защото иначе трябваше да слизаме пеша до долу, а и там щяхме да подгизнем. По някое време понамаля и решихме да тръгнем, защото тока нямаше изгледи да дойде, а щяхме много да закъснеем. Две приятелки ми подхванаха роклята, която имаше дълъг шлейф и се понесохме всички, седем етажа надолу по стълбите. Колата ми я спряха пред блока, успях да вляза с роклята, а другите как са се оправили не знам.

[Бухтичка]

Колата - голям джип Инфинити, цвят бяла перла, номерата бяха с нашите имена, но изобщо не можах да го видя. Мернах си плюшените мечки отпред на букета, горките доста ги наваля. Нали валеше, та имаше задръстване и се забавлявах да гледам хората в колите като минавахме покрая тях и да им махам, много се радваха всички Стигнахме до мястото на ритуала (Seaside), повечето от гостите бяха там, според сватбената агентка много добре се чувствали, аз не успях да ги видя. Всичко беше качено в закритата градина. Нас с кумовете ни прибраха в спа комплекса, който беше към ресторанта, страшно красив и той. Взехме си малко въздух, да се пооправим и успокоим. После излязоха първо кумувете, после младоженеца и накрая мен ме извикаха Аз през половината време си гледах в краката, да не се пребия някъде на хлъзгавото, че се оказа, че си настъпвам роклята, а и имаше стълби. Ритуалът беше хубав, предполагам, наистина не помня много от него. Сложихме си пръстените, мъжът ми (вече ) се притесни нещо и не знаеше на коя ръка, но му помогнах. После шампанско, изпих си го всичкото, горчиво и така. Имаше поздравления, но нещо тясно беше мястото в тази закрита градина и не успяхме да се наредим като хората. Понеже не бяхме много на себе си забравихме късметчетата, та със закъснение ги хвърли кумата и тях. После слязохме долу при останалите гости под големия чадър. Земята си беше мокра и роклята ми направо почерня от влаченето. Правихме си малко снимки, но се получи суматоха. Бяхме много хора на много малко място и никой не знаеше какво се случва. Имаше коктейл по принцип с шампанско и хапки. Аз само мернах някъде хапките по едно време, нито съм опитала, нито съм пила. Направо всичко от тогава ми е като мъгла. И струнен квартет имахме, по едно време май го чух да свири, но никакъв спомен нямам наистина. По това време валеше слабо, но май нито за момент не спря съвсем. Та поседяхме, снимахме се с повечето от гостите и тръгнахме към хотела да имаме и там малко време за снимки, че на открито просто нямаше къде да стане. Но ние по принцип мислим да си направим trash the dress фотосесия след сватбата, така че ще наваксаме със снимките навън
Хотелът беше пълен с гости, а и нали валеше, голяма част от тях бяха във фоайето. Всички ни зяпаха и ни се радваха Ние се качихме до стаята си, понеже исках да накърмя малката. После слязохме, издирвахме кумувете известно време, че те успяха да духнат нанякъде. Правихме си още снимки, хората влязоха в ресторанта, когато от хотела ги пуснаха най-накрая, настаниха се и дойде време и ние да влизаме. Точно тогава обаче детето ревна. А родителите строени за ритуалите и няма кой да го гледа. Накрая сватбената агентка я взе и я забавлява докато мина всичко, за нея нямам думи, страхотна е във всяко отношение, включително и с децата
Та ние си влязохме спокойно (с изключение на това, че на средата на пътя пуснах младоженеца, за да си надигна роклята, че иначе щях да се пребия). Ди джеят (Съни) обясняваше всичко много хубаво, захраниха ни, аз захраних свекървата, но нещо не бях подготвена за този момент, заграбих много мед и си омацах цялата ръка. Кумът отвори шампанското, ди джея каза, че ако гръмне следващото ни дете щяло да бъде момче, е, гръмна Пихме шампанско, аз много исках да успея първа да го изпия и май успях, но не съм съвсем сигурна. Той много си вдигна чашата и не видях, може би едновременно сме успели, но ди джея накрая каза, че аз съм била На младоженеца пък му подшушнаха тогава да ме настъпе. На кума му беше горчиво шампанското после, няколко пъти го опитва, най-накрая му хареса После за реванш за шампанското чупихме питка над главата си, младоженецът както и за шампанското беше напълно убеден, че той ще успее да отчупи повече, но как така стана, на мен се падна по-голямото парче Късметлийка излязох нещо накрая!
После се настанихме на масата, огледах ресторанта, много красиво беше всичко. Хапнахме салата, детето също яде, имаше си столче и за него. Аз направо гълтах с всички сили, защото знам ли кога пак ще имам възможност. После ни беше първият танц, бяхме си избрали на Бон Джоуви All About Loving You, много се разчувствахме тогава вече. Детето през това време обикаляше около дансинга с майка ми и накрая го взехме при нас и с него танцувахме малко После и за кумовете имаше един танц, те не са двойка по принцип, но накрая много си паснаха, страхотни бяха. Танц и за родителите имаше. Вече нямам спомен кое точно как следаше, ще гледам на видеото, но имаше първото хоро. Аз го водех и ми беше добре, че можех да си хвана роклята с едната ръка и да не се спъвам, само в началото се затрудних докато хвана такта. На петата минута ди джея каза да не се притесняваме, че оставали само още 40 минути

[Бухтичка]

Дойде и речта на кумовете, но кумът ни нещо доста се притесни. Е, не му се сърдим изобщо, знаем, че каквото каза, го каза от сърце, а и винаги ще сме му благодарни как прие да ни бъде кум една седмица преди сватбата, когато другият ни кум имаше проблеми. А беше едва на 19 момчето, нямам думи просто, невероятно беше всичко, което направи за нас! Кумата също каза няколко думи, супер беше и тя После кумово хоро и още няколко, не се хванах на всички, че не ги знаех много, а и имах чувството, че ще се пребия някъде с роклята.
После имаше танци, всичко беше много хубаво. Детето се измори по това време, сложихме го в количката и е заспала по някое време Лили. Ние много се забавлявахме, особено като не ни се беше случвало от толкова време. А и усещането си е уникално все пак. Бяхме направили една изненада за майките ни, подарихме им букети, много, много се разчувстваха, прекрасно беше и това. После майка ми беше организирала една забавна игра с пукане на балони и листчета с пожелания вътре. Но тя лично ги беше мислила и си бяха за нас точно. Само не съм доволна, че на мен се падна чистене със Стийммоп, готвене, чиниите в мивката май също и едниственото хубаво, пазаруване в МОЛ-а На младоженеца се падна да се грижи за кучето, да забавлява детето, да хвърля боклука, да зарежда колата и да организира почивките. По някое време баща ми помолил да вземе думата, ние нямахме идея, че ще прави нещо. Казаха много хубави неща, поздрави родителите на мъжа ми, поднесе цветя на майка му, на моята майка. После вика "не съм свършил", за бабите ни също имаше цветя, но тъй като само половината останаха в ресторанта, даде цветя и на двете ни лели, много мил жест беше
Ние се бяхме отказали от надиграването с кумовете, нещо не ни допадат много тези ритуали и решихме по друг начин да го направим. Нашите майки им подариха по две много красиво направени кошници с разни дарове вътре, и на двамата много им харесаха.
По някое време тръгнахме за наздравиците. Детето обаче се събудило и почнало да реве. Минахме половината маси, а то милото не може да заспи. Накрая спряхме и отидох да го успокоявам, кърмих го, но като спра и пак почва да плаче. Беше уморено явно милото и искаше да си легна с него. Накрая се принудихме да го дадем на едната ни баба да го качи в стаята ни и там да го приспива на тихо поне. Е, там успяло да заспи, но жената изпусна доста. После се смениха с другата баба, но съответно и тя изпусна част от нещата. Ние си минахме по останалите маси за наздравица. И дойде време за най-веселата част
Извадиха тортата, аз не успях дори много да я огледам, дадоха ни прибора за рязане, хавнахме го двамата и тогава вече ди джея казва да си вдигне ръцете да видим чия е отгоре. Ставаше въпрос нещо, че неговата дума щяла да се слуша или...нещо от този сорт, наистина не помня. Е, най-сетне и мъжът ми нещо да намаже, неговата беше отогре Отрязохме парче и...ди джея каза, че ще играем на асансьор. Кумовете си сложиха ръцете на очите ни, ди джея държи цинията по средата и я мести нагоре-надолу, а ние трябваше да я открием с ръце и да я натъпчем в устата на другия Нямам представа кой първи успя, но май когато набарах тортата и търсех устата му той вече тъпчеше в моята Много забавно беше, после по същия начин направиха и кумовете, ние им държахме очите. Кумът здраво наплеска кумата, половината й коса беше в торта После трябваше да си изберем една двойка, тази която според нас трябва да са следващите младоженци. Ние се почудихме доста и в крайна сметка, за да не изплашим някои от двойките взехме братът на мъжа ми и приятелката му. На тях направо им мацнахме тортата на лицата
Дойде ред на букета На мен ми се струваше много тежък и се притеснявах да не ударя някой по главата. Мъжът ми през цялото време ви вика да съм го хвърлела с парабола заради това, пък те да си протягат ръцете. И аз добре, забелязах, че таванът не е много висок, но викам си няма чак там да го метна. Е да, ама като дойде време хвърлих с всички сили нагоре и точно в тавана се е ударил, защото падна на 1-2 метра зад мен. Е, момичетата се хвърлиха и накрая приятелката на братът го хвана Не й е първият между другото

[Бухтичка]

После махнахме и жартиера. Младоженецът малко се притесняваше, но доста добре се справи Преди да го хвърли ди джея мина покрай него. Хвърля той после жартиер, брат му се уби направо, така се хвърли момчето и го хвана, но...то не било жартиера, а една кърпа, която ди джея му даде А тъкмо щяха да се наредят, той с жартиера, приятелката му с букета Та хвърли все пак след това истинския жартиер, него го хвана друго момче, всъщност момчето, което трябваше да ни бъде кум.
Потанцувахме още малко след това. Махнаха ми воала и трябваше да го дам на някого да ми го пази за следващите 40 дни. Дадох го на свекървата, тя милата много се развълнува И горе-долу това беше краят. Не че не ни се искаше и още да продължи, но много се притеснявах за детето и нямаше как. Тръгнаха си гостите, качих се при Лили и тя милата как ме усети просто не знам, в момента, в който влязох се събуди и се разплака милата. Успокоих я, помогнаха ми да се съблека и си я сложих да си легне вече на спокойствие Като заспа си напълнихме ваната с младоженеца и четохме книгата с пожелания. За жалост не беше минала през доста хора, но пак имаше големи бисери
На сутринта биологичният часовник на Лили ни събуди в 8, та имахме доста време да разопаковаме подаръци и да закусим

Честито на всички, които са успели да стигнат до края
Снимките от фотографа ще са готови след седмица, най-вероятно направо тях ще пусна.

[vesince]

Оххх, развълнувах се направоо сърцето ми  Много се радвам за вас 

[siss]

Какво тръпение...направо на един дъх. Въпрке не до там сполучливото начало, края е страхотен!
Прекрасно е това, че порблемът с кума се е решил. Явно той е бил вашият човек.
А любителски снимки нямаш ли? С нетръпение очаквам.

[siss]

  В Seaside имали стаи за спане? Каза, че е много красиво, аз разгледах сайта им - прекрасно. Аз търся хотел за първата брачна нощ и по този повод питам.

[ani_4ka_p]

Бухтичка, така емоционално си разказала всичко. Пожелавам ви да не забравите този ден никога и начина по който сте се държали един с друг. Пожелавм ви много щастие, много любов и едно малко момченце много скоро