11.08.2009 10:32
Качвам 2-3 снимки то церемонията, че да оставя булката сама да рзакже и покаже в подробности
(После, с нейно разрешение, ще покажа всички снимки)



(После, с нейно разрешение, ще покажа всички снимки)


(После, с нейно разрешение, ще покажа всички снимки)


Това е наистина мечтаната сватба, слънце, пясък, море, вълнииии.
Ще чакам с огромно нетърпение още снимки и разкази ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
... Така, оглеждам се с идеята да се пренасоча към въпросното място... и какво да видя... един малък стол забутан в ъгъла, а зад него една още по-малка фризьорска мивка
ОК, както и да е, до тук съм стигнала трябва да продължа... сядам на стола и тъй като това цялото нещо е наистина завряно в един малък ъгъл, фризьорката така трябва да се надвеси над мен че на мен направо ми прилошава, не се шашкайте не страдам от коустрофобия, поне не до този момент, просто миризмата на неизмити зъби с премеси на цигарен дъх, просто бяха убийствени в прекия смисъл
... Издържах някак си и вече съм на другия стол и започваме да правим прическата... нямаше как да не се оплаче в този момент, все пак бяха минали около 10 минути от първото такова... косата ми била много жива и се изплъзвала постоянно от щипката
no comment...
... в отговор чувам :"к'во нещо не ти харесва ли?"... не съм професионален фризьор, но имам хубава коса за която се грижа и съм винаги с прическа, която правя сама. Също така сама се и къдря на маша и знам че ако се сложи толко лак, първо косата ми след това ще е като умряла "пипируда", второ прическата ще изглежда като долнопробна перука и евентуално при целувка с младоженеца ще го посиня с жестоката си прическа камък
Професионалната
фризьорка ми обяснява че иначе къдриците нямало да издържат... казвам й че това което тя ми предлага не ме устройва и питам дали има друг вариант "Не, аз това мога да направя", чувам в отговор и си мисля - защо ли не съм учудена... моля я да напряви няколко къдрици без лак и да ги фиксира след това... след няколко офкания ме подхваща наново, минутите се точат, а флегматично движещата се жена зад мен дори и не обръща внимание на думите ми че след нея съм и на пробен грим
... Звъни ми телефона, поглеждам и с ужас установявам че е Маруся, която е вече някъде наоколо... Моля я да дойде на място във фризьорския салон (добре че беше на 20 метра от моя блок!)... Маруся идва, влиза в салона и ме поглежда подозрително, какво ли си е помислило горкото момиче - Тая с такава прическа ли ще е на сватбата, аз както и да я нагримирам ефект няма да има, все ще плаши хората
поглеждам я тъжно и тя веднага разбира за какво става въпрос... Правим грима, след 15 мин Маруся ми казва да се погледна в огледалото...готова съм...поглеждам се и се усмихвам за първи път от както съм в салона, по-красива не мога и да бъда (изключая прическата разбира се)... фризьорката през това време пуши на вън. Питам Маруся дали може да ми помогне, тя веднага се отзовава и ми дава кординатите на фризьорка с която е работела и гласува с две ръце за нея... Лелката-фризьор влиза в салона с още по-фкисната физиономия от преди... Поглеждам я и този път дори не си правя труда да съм любезна... казвам й че това което прави явно е било на мода в ерата на динозаврите и за 8 август часа, който беше записан за мен е свободен.
Нямам търпение да прочета и другите разказчета, а след тях и да разгледам снимките. 

Беше наистина незабравим момент! 
хайде нямаме търпение..... 
Надявам се да ви харесат. Разказа за сватбата е на половина готов, надявам се до утре да успея да го завърша и да го пусна. След това се заемам със снимките от сватбата, но това ще е най-вероятно другата седмица. Извинявам се предварително че така се бавя, но ми предстои втора сватба за 60 човека, както и държавен изпит
та не ми е леко, но се старая да ви посещавам редовно
Приятно разглеждане
