Много ви благодаря момичета, толкова се зарадвах като видях темичката днес
Не мога да повярвам че остава само месец
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Струва ми се че всичко е просто една мечта, каквaто винаги е билa...но се събуждам всеки ден и си казвам на 8 ще съм булка и ще се омъжа за най-прекрасния човек на света, след тези думи просто нищо не може да развали настроението ми

Сегааа, да поразкажа за подготовката...
Ще започна с годежа... знаех че скоро ще има предложение, но никога не съм предполагала че може да е толкова романтично... Милото ми каза че има изненада за мен и в посочения ден трябва да съм готова в 18 ч., да не се храня преди това и да изглеждам както той каза "както винаги прекрасна"... чесно казано бях малко разочарована след тези думи тъй като първото което му идва на ум на човек е разбира се - вечеря, романтична обстановка и накрая пръстен в чашата с шампанско, НО ние този сценарий вече го бяхме изиграли преди година и нещо с нормален пръстен просто подарък. И когато отново предположих че ще е вечеря малко се разочаровах, но все пак очаквах предложение... Дойде заветния ден, точно в 18 ч,аз съм готова и чакам да ме изненадат

обаче любовта както винаги трябваше да закъснее за да види после колко съм нетърпелива

Качихме се на колата и потеглихме, аз се правя на непукист и нищо не казвам ама вътрешно всичко ми е наопаки

Попътувахме извесно време и накрая спряхме пред един замък (тук в Германия доста ги има,но този беше изключително красив) влязохме, а на портата ни посрещна прислужника на замъка (като казвам прислужника имам предвид точно като онези времена когато е имало лордове, замъци и прислужници

) в момента в които влязохме се оказахме в огромна зала, с около 160 човека върте, всички бяха настанени на дълги маси и си пийваха кротко. След като влязохме прислужника обяви на цялата зала, че така чаканите гости Лорд Хензел (милото) и неговата любима са пристигнали... след тези думи аз бях в абсолютен шаш, нямах идея какво става

Настаниха ни и тук ще обясня малко за какво точно става въпрос тъй като този тип мероприятия са типични предимно за Германия. Така наречената "Крими динер", представлява официална вечеря, която се прави най-често в старинни замъци и по времето на която се разиграва театър, в който някой от гостите приемат участие. Та седнахме ние, наляха ни прекрасно шампанско и зачакахме да започне представлението. Искам само да уточня, аз до този момент никога не бях посещавала такава вечеря и идея нямах какво става.
След около 10 мин, започна представлянието, излязоха двата прислужника на замъка и ни разказаха, какъв е повода на събирането ни днес. Цялата история беше, че лордът-собственик на замъка е починал, съпругата му е полудяла след загубата му и сега тя иска да продаде замъка, ние сме гости и ще наддаваме на търг за замъка. През това време се влкючиха и други актьори, но изведнъж двамата прислужника започнаха ожесточено да се карат, след което дойде лекаря на лудата съпруга и ги прекъсна с думите (тук е съществената част) -"защо трябва винаги да се карате, има толкова много любов по света, толкова много хора се обичат, ето например Лорд Хензел и неговата любима" след тези думи аз изпаднах в още по-голям шок, тотално ококорих очи, а милия ми мъж вместо да ми обясни, стана и отиде при актьорите в центъра. Започна да говори (като половината аз просто не помня), да обяснява кой е той и с кого е дошъл. След това започна да говори за мен, колко ме обича, какво представлявам аз за него и т.н. (представяте си предполагам моя ококорен поглед на проскубана кокошка) Преди тотално да припадна, милото ме помоли да отида при него и докато аз вървях към сцената, той каза че има да ме пита нещо много важно (чесно ви казвам как съм стигнала до тая сцена идея си нямам, все едно бях в сън) Спрях пред него, а той милия падна на колене, извади пръстена и каза -
"не минава и миг без да мисля за теб и не бих просъществувал и секунда без твоята любов, затова те моля да станеш моя съпруга"Аз бореща се с напиращите сълзи едвам успях да промълвя "Да", след което един от актьорите започна да крещии "тя каза да, тя каза да", последваха аплаузи и много, много прекрасни моменти...
Мисля че ако продължа да пиша, ще ми изтрият поста
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Ами това е нашето начало, силно се надявам да имате търпение да прочетете всичко това и то да ви трогне и да ви направи съпричастни към моето щастие.

По-късно ще продължа с началото на подготовката и т.н.