Пристигнахме в болницата, но нямах представа кой лекар е на смяна. От двама наблюдаващи лекари се наложи да ме изражда друг
Обляках си нощницата, легнах на леглото да ми замерват тоновете, но толкова ме стягаше...не можех да лежа на гръб а трябваше...беше ми много неприятно особено, когато ме пристегнаха през корема с колан за мерене на тоновете. Акушерката се стресна, че контракциите ми са много силни, а на бебето според нея изчезваха от време на време тоновете...Обади се по спешност на дежурния лекар и той дойде, прегледа ме за разкритие и ми спука водите с едно като шило. Преди това ми биха бусколизин и още нещо..уж обезболяващо, от което започнаха напъните. Имах чувството, че ще се наакам (с извинение). Лекарят каза,че вече разкритието е 8 см и че сега зависи от мен кога ще родя. Оставиха ме за малко сама с болките, които не са чак толкова страшни - само дето те карат да крещиш или охкаш. Вече се движих в стаята. Исках да лежа и попитах акушерката дали мога да седна, но тя забрани "ще му смачкаш главата"..ми каза. Стори ми се малко груба, но ..оказа се че си е просто такава. Не ми пукаше де. Исках само да напъвам и бебо да е добре. Не можех да напъвам де, трябваше да задържа. Лекарят се появи и каза, че е време за родилна зала. Качиха ме на магарето, стегна ми краката с вързанките там и каза, че всичко зависи от мен, от това как напъвам и дали го слушам. Не позволи на акушерките да се намесят, а само повтаряше колко силни са контракциите и че хубаво напъвам. На мен ми идеше да го изритам и да се освободя. Бях вече на система и нямах идея какво предстои. Мислих, че това е всичко - контракциите..Оказа се, че това не е нищо на фона на финала. Бебенцето се появяваше - виждаше се главичката. Лекарят изтръпна, Светльо тръгна с ръчичката на главата. Незная какво направи, но такава болка не съм изпитвала никога и не мога да сравня, защото няма аналог. Беше за минута и бебчо излезе. Аз почувствах облекчение, когато чух, че моето детенце проплака. Не се наложи срязване, вероятно затова ме заболя толкова. Акушерките реанимираха бебчо, а лекарят ме поздрави и ми каза че след две години ме чака отново. Тогава си помислих, че няма да искам отново. След 10 мин ми показаха Светльо - вече беше повит и розовичък, с отворени очички които блуждаеха и търсеха опора. Беше най-прекрасния на света за мен. Приличаше ми на малко изплашено животинче, което си няма никого и има нужда от обич и грижа. Плаках от щастие и не можех да повярвам. Наистина, не съм вярвала, че малкото бебенце може да заличи цялата болка и да те изпълни дотолкова, че да се усмихваш постоянно рпи мисълта за него. Бях най-щастлива в този момент и исках да го споделя с всички!
още веднъж ви пожелавам здраве, щастие и колкото може повече красиви мигове заедно!!! 
Прегръдки и много целувки на Светли 
и разбира се още снимки на малкото рожбе 
) вече нямах съмнение. Опитахме да засечем на колко минути са контракциите, но така и до болницата не установих ритъма - имаше на 10, 7, на 5 и на 4 минути...Обърках се и незнаех какво да правя.