Толкова ме трогнахте...Вярвам, че положителните ви мисли ни помагат да се оправим по-скоро, мили момичета.
Не вярвах, че може да се случи нещо подобно с моето детенце..но..Винаги си мислим, че няма как да е на нас. Все пак болестта не е фатална и това ме успокоява донякъде, а и има шанс никога повече да не се повтори. Още преди да ни приемат в болницата разбрах, че нещо не е наред. Няколко дни преди да установят проблема започна да понакашля леко, но без температура. Давах Мукоплант, но кашлицата не отмина..напротив. В ушната мида се появи синьо петно, което отдадох на разчесване. След ден забелязах по ръбчетата на езичето кървави съсиречета и върху долната устна също. В едно изхождане на същия имаше кръв. Заведах го на другия ден на лекар, понеже беше неделя, и лекарката като го видя страшно се притесни. И аз бях така още преди да разбера проблема. Не беше спал добре 2-3 дни и сякаш нещо го мъчеше постоянно. Пратиха ни на ренген - пневмония, а от кръвните изследвания тромбоцитите 25 хил. (при нормални над 120 хил.). Докато чаках резултата от лабораторията кърмих отпред и сълзите ми се стичаха. А той...хванат като удавниче за цицито на мама..сякаш там намираше единствено спокойствие..ох, като се сетя само..Съблякахме го в кабинета на друга лекарка после, като видях по тялото му толкова синини исках да умра..За няколко часа се беше ошарил много. Обадих се на мъжа ми, който беше на очни в Пловдив и на татко да ни кара към Ст. Загора, за да се започне по-скоро лечението. Казаха ми, че има опасност от вътрешни кръвоизливи и всяка минута ми се струваше фатална. Така е наистина, но при нас слава богу съсирването беше добре като време и почти не прокърви. Първия ден в болницата потече от носа и слава богу това беше. Тук няма да разказвам подробности, защото е неприятно..слагане на абокати, ежедневно вземане на кръв, костно-мозъчна пункция даже... Всички изследвания излизаха добре. Правихме едно дори в София в една клиника - на мен и на него взимаха кръв на място за установяване на наличие на антитромбоцити. Изследването повторихме 2 пъти понеже първия път не стана ясно. Тогава дори се премислиха варианта антителата от мен да са преминали през кърмата..С второто изследване се установи липса на такива слава богу. След няколко седмици неповлияване от лекарството, мъжът ми събра цялата документация и със съдействието на доцентката в Ст. З. отиде при проф. Бобев, който се води светило в хематологията. Той ни успокои, че вс ще отмине както се е появило и че няма смисъл да седим още в болницата. И така..след като получихме неговите препоръки и завършихме курса на лечение ни изписаха оня ден. Все още тромбоцитите са 20 хил., но просто трябва време. Докато се оправи все ще се тревожим, но няма начин. Пр тази болест е необходимо много търпение и вяра. Иначе Светлинчето е много усмихнат и изглежда съвсем здрав, с изключение на синките, които ми се струва че избледняват вече. Бяха паднали на 10 хил, но сега уж са с тенденция за нарастване.
много мило ми стана като прочетох че всичко е минало и сте си вече в къщи 
така ви мислехме всички но вече всичко мина 
Супер е, че вече сте си в къщи.
Мислили сте да го кръстите скоро, след това което сте преживели?