Последния ден в Амстердам....беше примесен с противоречиви емоции...

хем си там...и можеш да се наслаждаваш на всичката тази красота и спокойствие, хем вече мислиш, че всичко свърши...и е едно такова...мнооого противоречиво....да тъжиш за нещо , което все още имаш...но човешката природа..е странна работа. Много прозаично би прозвучало, но се чувствах уморена от всичките тези нови впечатления, които ме завладяваха последните няколко дни, защото исках да попия и почувствам всичките тези нови емоции и гледни точки....

. Последният ден не беше цял ден в Амстердам, тъй като трябваше да летим обратно...и затова бях решила, никакви музеи, никакви магазини и т.н. Исках просто още веднъж да почувствам пулсът на този град, да запечатам всички тези усещания дълбоко в съзнанието и още веднъж да се насладя на всичката тази крастота, която ни заобикаляше.....

Общо взето...няма какво да ви разкажа, каквото се сетих написах...предполагам, че ако се върна и прочета написаното, ще се сетя за още много....но сега няма да го правя...че днес точно нещо ми е малко носталгично...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Слънцето този ден беше изгряло неприлично рано и аз исках само да се разхождам, да гледам каналите и цветята и да не мисля за нищо друго. В съзнанието ми от този ден има само гледки, гледки и пак гледки на които естествено ще Ви направя съпричастни

и като се сетя...ми беше много поетиочно, чак ми се искаше да започна да си водя дневник.....( май с тези писания, почти изпълних и това си желание...

)
Предполагам, че за да почувстваш и опознаеш този град ще трябва да прекараш там, известно количество време (това май не е подходящата дума, но май съм зациклила.....

)...пък и колкото да го описва човек, всичко е въпрос на индивидуално усещане в следствие на емоционалното състояние, в което се намира.
Така аз усетих Амстердам......
Надявам се да сте се забавлявали, докато сте чели......


