Следващата спирка беше Лайден. Малко симпатично, буквално кукленско градче, известно с това, че там се намира най-старият университет в днешна Холандия, основан през 1575 от Вилхелм Орански, а също така и родно място на Рембрант- син на лайденски мелничар.. И понеже да си мелничар по онова време е доходна работа, родителите му заделят средства, надявайки се той да следва в Лайденския университет. Като оставим настрана с това, с какво е известен..незнам в този град имаше такава атмосфера...като се вземе в предвид, че това е един вид студентски град, навсякъде млади хора на колела, малки къщички с различен архитектурен стил...кафета буквално в каналите , разкошни паркове, университети, библиотеки. Магнетично е някак си даже само да вървиш по подредените улички, покрай малките антикварни магазинчета и уютните кафенета Вървейки край каналите, минавайки по покрития мост, около който по традиция се разполага пазарът всяка седмица, гледайки подвижните мостове, запалените вече фенери, гредоредите на старите къщи имаш чувството, че си попаднал в един малко нереален свят, където просто си в плен на спокойствието....да това е думата,с която най- точно може да се опише състоянието ми...(това ми направи впечатление, просто защото такова спокойствие в БГ, може би последно бях изпитвала някъде през детските си години )
В това за мен се изразява спокойствието......(даже вратата на къщата си стоеше широко отворена ).......

Благодарение и на либерализма си, Лайден, става притегателно място за учени от цял свят.
Тук, например, е живял и френският просветител Декарт, когато “свободолюбивата” му родина го подгонила за просветителските му разбирания. Заради прочутите лекции по анатомия на проф. Бурхаве през 18 век в Лайден започват да се стичат студенти от цяла Европа.
Определено не ми се тръгваше от тук, нещо сякаш магнетично ме привличаше... ..имаше нещо вълшебно в този град....може би ми предстои да разбера....
За довиждане ( в моя случай до писане.... ) още една "спокойна гледка"

Днес направо се умопомрачих, цял следобяд пиша....може Паисий да ми викате вече....

Паисий  разказчето е много приятно,така че чакаме с нетърпение по-нататък.Вълшебен меден месец и приятно поднесен на нас четящите!

Паисий и днес се е справил чудесно с приказния си разказ за Холандия, но увлечен в писане Паисий май е забравил да погледне в темичката Горещ стол, където сме го коронясали и също може да се отдаде на писане и там!   

Ами четвъртия ден? Искам ощееееееее  Много е интересно!  Разкажи ни и за четвъртия, моля те! 

Разбира се принцесо  ...вчера не ми остана време....че едно такова разказче отнема няколко часа... ...ще има и за 4-тия и за 5-тия...до половината...

Цитат на: emily в 08.06.2007 11:14

ех pleasure, срахотен разказ. Чак ми се доходи там, но за съжаление няма да е в близките години 
Мисля, че имаш данни за писател, толково увлекателно разказваш/пишеш  , че имам чувство че обикалям с теб!
Поздравления за страхотния меден месец 
Ще очакваме и следващите дни 

Поздарвляния и от мен,докато чета и гледам снимките все едно че съм заедно с вас там...(утре ще взема да разказвам че съм била в Амстердам )

Ден 4-ти....
По- план програма, днес денят беше определен само за "pleasures"т.е. разходки по мостове и канали,кафеца и шопинг...много шопинг... (там съм в стихията си ..хехе то пък кой ли не е... )
Денят започна в едно сладко кафенце или може би е по-коректно да го нарека нещо като "fresh bar" където всичко , което се предлагаше се приготвяше на момента и пред теб.
(въпросното кафе

Може би заради присъствието в Холандия на представители на култури от цял свят, разнообразието от хранителни продукти, в това число и на екологични (в Холандия ги наричат биологични), във всякакви хранителни варианти и типове хранене е невероятно. Отношението към хранителните продукти ми се струва подходящо и като един съвсем конкретен пример за прагматичността на холандците. За тях разнообразието е важно и от гледна точка на това да се оползотворят изцяло даденостите на един продукт. Така например се предлага не просто кашкавал, а кашкавал във всичките му фази на обработка и зреене   .
Прилично подкрепени с "биопродукти" отидохме да разгледаме Пазарът на цветята или Блуменмаркт. Меко казано тук е божествено, цветя, цветя и пак цветя...накъдето и да се обърнеш можеш да видиш най- причудливи сортове растения и цветя...( м/у другото и семена за канабис продаваха, засаждаш и чакаш реколта.. )Тъй като пазарът се намира досами канала има и  разположени на плаващи платформи цветарски магазинчета, където продават и безбройни сувенири от Холандия и цял свят. Трябва да се внимава все пак, като купувате близалки за децата си от там – те могат да се окажат с “конопен” вкус (без майтап )
Пазарът за цветя  или поне малка част от него

Настана и моето време  , обиколихме здраво магазин и магазинчета...и си накупихме куп "боклучки"...хехе не че в България си нямаме...но често казано само заради отношението ми се искаше да пазарувам до припадък.Обикаляки попаднахме на една малка шивашка работилничка, в която закачаха готовите дрехи буквално на витрината.Мноооог сладко.... ...направо беше излязла като от филм....

Неусетно вече беше станало почти следобяд, пък шопингът се оказа доста изморителен (винаги се изморявам когато пазарувам...не мога да си обясна обаче защо ) но пък ползотворен. В един от шопинг центровете се оказа, че на последният етаж има заведение и побързахме да погледнем Амстердам и от горе. Гледката беше наистина дъгоспираща...като на длан се виждаше поне половин Амстердам...и тъй като цялото заведение беше с огромни прозорци и кръгла форма, можеше да се види градът във всичките му посоки...(аз буквално висях като маймун на прозорците, наистина беше умопомрачително)

Пък да не говорим, че ядохме някакви току що изпечени сладки и тем подобни вкусотии
Тази вечер, като последна вечер "трябваше" да се отдадем на пороци...ходихме в "кофи шоп" и привечер след като разтоварихме торбите в Botel-a и посветихме вечерта на квартала на червените фенери. Познава се не само по червените фенери, но и по момичетата, застинали като експонати зад стъклените витрини. Прави, в оскъдно бельо и като че ли задължително говорещи по телефона . Сутеньорите правят скандали, ако ги снимаш, та се налага да ги опиша, но това едва ли е трудно. Не си ги представяйте като красавици (въпреки че имаше и доста хубави.. ) Някои са съвсем прилични, други - пълнички, че и направо дебели, а имаше и доста страшнички (но явно е въпрос на вкус ) Но въпросът, всъщност, не е в хубостта. А в какво ли състояние на духа, а може би по-скоро - на тялото, трябва да си, за да се решиш. И не толкова заради рисковете - да допуснем, че всички са със здравни книжки, чисти, без вируси. Ще ти бъде ли "happy" да знаеш, а ти не просто го знаеш - сигурен си, че за нея дори не си "епизод от романтичен филм", а просто бройка, и то не бройка за удоволствие и даже не за разнообразие (но аз май прекалено задълбах в размисли, мъжете сигурно ще кажат друго )
И понеже сниманет там наистина не е разрешено, снимах не толкова момичетата, а просто кварталът за да се усети атмосферата там...

Айде стига толко...

Поздравления за увлекателните разкази в думи и картинки 

много благодаря!!!

pleasure за пореден път се потопих в приказаката, която разказваш. Ама ти само едно нещо не си призна...пробвахте ли трева с половинката  Аз като бях там с душито си взехме колкото да опитаме, ама нещо не ни хареса и я дадохме на един приятел, който си пада по такива неща 
Ще ни разкажеш ли и за последния ден?

Цитат на: prin4ipessa в 14.06.2007 09:46

pleasure ама ти само едно нещо не си призна...пробвахте ли трева с половинката 

......... ...........
ден 4-ти................."Тази вечер, като последна вечер "трябваше" да се отдадем на пороци...ходихме в "кофи шоп"  ..."
май се опитах да го кажа...м/у редовете... ...не че ми се получи де....(но това е друг въпрос  )

То често да си призная, аз понякога малко бавно зацепвам, ама сега зацепих 

pleasure прочетох целия ти разказ или по-точно дневниче хи хи хи !! направо съм изумена !!!! и много ми хареса !! за съжаление ние няма да ходим на меден месец в чужбина, ще сме на нешто черноморие , може би ако беше зима и имаше по-малко работа !!!  !!! но поне научих и опознах Амстердам благодарение на теб