19.10.2009 11:59
Слънце малко със закъснение да ти честитя месечинката. И да пожелая още много много щастие и любов 




Странно е, че въпреки че не се промениха отношенията помежду ни, все пак усещаме някак по-хубави нещата
И често си повтаряме "осъзнаваш ли, че вече съм ти съпруг/съшпруга" или пък "ние сме си семейство" и ей такива други лигоии, но наистина се кефим 

![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)




)







Тъпкано да ти се връщат
А след време и ти да черпиш за месечинките и годишнините от вашата сватба 

Пристигаме пред хотела, а там – на отсрещния тротоар има паркиран някакъв стар камион и фотографът като го видя и вика – това не е за изпускане и ме прати да позирам на тир-а
Представете си ме – аз с було и цвете в косата, а облечена с къси панталонки и джапанки
и позирам за снимки до камион. В този момент ми звъни телефона – майка ми. Къде съм, време било вече да идват другите сватбари, а мен ме няма още. Аз й казвам да се обърне към улицата (те са в градината на хотела) и да ме види. Доста се смяха на фотосесията ми В този момент една от малките шаферки (братовчедка ми) ме посреща облечена и нагласена и супер възмутена ми се кара „каква е тази булка по къси гащи”, не можело така облечена булка 
- представям си – идват да вземат булка и вместо да търсят обувка, търсят булката, която се е скрила под леглото с роклята
Моята идея беше да няма купуване с пари, защото едно, че аз се давам и доброволно на моето момче, и второ, че ми е малко тъпо да ме „купуват”. Затова моите приятелки трябваше да карат милото да обещава неща, които ще прави за мен, за да се навия аз да го взема. И така в приятна суетня, по едно време чуваме музика и някой се развика „Идват! Идват!” Ние всичките мацки се скупчихме на прозорците да гледаме 
Моите мъже пазачи обаче били заели позиция пред вратата, а мадамите отвътре започнаха да се обаждат. Сестра ми се подаде и каза, че има една много специална и готина булка и иска първо да й обещаят някои неща, за да знае, че я оставя в добри ръце и че ще си живея добре. И се почна – „вила в Маями”, „околосветско пътешествие”, „да ме води и взема от работа”, „да ми прави закуска”, „да ми подарява всеки ден цветя” и ....... След като гледах филма имах възможност да чуя какво е ставало от другата страна на „барекадата” и много се смях: като са накарали мъжо да обещае някои неща, кумът му казва „абе обещавай, то обещаното не е като завещаното”, а също – вече след няколко неща с които се е съгласил, шаферът му казва,ч е позанва една булка, която ще се даде и за по-малко, та да тръгват натам. Абе, голям майтап.
Тук вече казах, че по-скоро мен трябва да ме карат да обещавам такова нещо 
, но той удържа фронта). Но наистина сякаш се вцепени за момент, когато ме видя за пръв път (той не беше виждал роклята изобщо дотогава). После дойде при мен, целунахме се и аз веднага забелязах, че му е паднала бутониерата – дори и в такъв момент великият организатор в мен не спеше
Веднага му я сложиха де. Видях си и кумовете, които изглеждаха великолепно. После малко снимки, забулване, разбулване, поздравих си новите гости (които бяха дошли с милото). След това излязохме в градината. Останалите гости ни аплодираха, чувствахме се много специални. Почна се едно снимане сред красивата зеленина и цветя. Татко ме изведе, аз ритнах менчето като за световно – няма такъв шут просто (мисля, че даже съм го изкривила
) Милото ми пое ръката. Пак малко снимки до тир-а
Снимки с кумовете, разходка по уличките със стари къщи около църквата и прекрасна фотосесия там.
Аз днес успях пак да те видя,ама хич не съобразих коя дата е
Да сте все така влюбени и сладки!
Изчетох поредната порция разказ на един дъх с Петър на рамо и чакаме още 


Сигурно добре съм приспала Пепи с моите дълги словоизлияния

