Честита месечинка и от мен мило Слънце!

Благодаря ви за пожелалнията 

Цитат на: tsvet_3 в 18.08.2009 16:40

Честито и от мен! Ама как ми се дояде торта!

Цвети, може да те черпя още една, ама виртуално 

И като стана дума за торти, ето ги и фигурките , които купихме отделно и занесохме да сложат на нашата торта:




Украсените ни шампанско и чаши (тук падна едно низане, шиене, връзване, но пък станаха  Приличат на рибарска мрежа)











Тейбълкартичките (тук се двуомях дали да не са едни палжни чадърчета, но държачите на номерта на масите бяха лодки и по -се връзваше с тейбълки лодки  )




В основата на корабчетата са имената ни


Ох, пак стана много дълго  , ще ме извинявате 

P.S. Забравих да се похваля, че днес ми доставиха букет в офиса - беше разкошен (дори един колега каза, че му приличал на сватбен ), а в картичката беше написан куплет от сватбената ни песен  После пък ми сготвил сам вечеря, което си е постижение 

Светле, аз сега се добирам до тук, но макар и на края на деня искам да ви честитя първата семейна месечинка.
Бъдете много влюбени и вървете ръка за ръка напред и през следващите месеци и години!
Нека скоро домът ви се запълни и с едно (две-три  ) детски гласчета 

Слънце много стилно и тематично! Направо нямам думи!
А за мъжа ти.... рядко се срещат такива мъже,ама ти си го знаеш,нали си го взе преди месец Все така да се изненадвате и вдъхновявате!

АЗ не разбрах как "Всяко ястие имаше име, свързано с морето "

Честита месечинка и от мен!
По мед и масло да върви семейния живот!

Благодря ви, за милите пожелания 

Ангелче, сега точно не мога да си спомня какви точно ни бяха иментата, но беше нещо от сорта на "салата Морски бриз" или "предястие Златен пясък" , "мезето на капитана" - разни такива 

И да продължа с разказа в картинки 
Ето някои от аксесоарите ни:
Жартиерът - подарък от Gucci и Selvet 


Това не е аксесоар, но е много мил подарък от Bergeria - изработено лично то нея слънце 


Чантата ми, която така и не носих (сложих си нещата в нея, но някой друг ми я носи до ресторанта  )




Ръкавели и игла за вратовръзка на милото:


Коланът:


Подаръкът за бебчето на кумовете (на тях им подарихме икона + специална изненада за кума, но снимки на тях - друг път). Супер сладко коте е, като го натиснеш мяучи:

Цитат на: Слънце в 18.08.2009 11:02

Ще има продължение, още как  Аз за срамотите за цял месец не мога да стигна разказа за самата сватба  И като стана дума да ви почерпя по случай първата ни месечинка  Вчера стана един месец от подписването, а днес си е баш месечинката от сватбата 

Слънце, и една година да проточиш разказа си - пак ще имаш цял куп фенове! Тия вашите красоти са си празник за очите и душата и най-хубавото е, че все не свършват .

И сега продължавам с част от украсите  

Букетът ми  





Бутониерата за косата ми и за ревера на милото:


Пътеката  



   

Арката:



Младоженческата маса:



Ресторантът:
в процес на подготовка


Украсата на Ролса:

Отзад:

Малееее, пак се улях   Ама то като не успях да си разкажа навреме, така ще е  Спирам, че вече сигурно ви писна  

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Дани, ти къде се изгуби  Радвам се, че си имала нерви да стигнеш дотук 

И като съм тръганала да показвам наред, да не пропусна и късмтетчетата ни:



Всички шафери бяха в розово. Големите имаха гирвнички с орхидеи (мъжа - орхидя на ревера), а малките диадеми с орхидеи и розови коланчета:

Светле, хайде направи и един албум във форума, че вече искам да гласувам за албум на месеца !

Ох, не съм ви забравила, никак даже   Просто не ми остава много време, а и трябва музата да кацне на рамото   А иначе от липса на снимки не можете да се оплачете изобщо (меко казано)  

А сега да продължа по хронология с разказче за деня на подписването - петък, 17 юли.
Последната седмица, както е известно на всички булки, беше голяма лудница. Имах толкова много задачки и 1000000-те ми списъка не намаляваха особено бързо   Въпреки това успях да намеря врене да изляза по момински с момичетата от форума, а на другия ден и колежките от работа. Та последните вече 2-3 дни преди сватбата си отидохме в родния град и там продължихме с тичането напред-назад. Аз постоянно с едни тефтери, а родителите слушаха и изпълняваха   С милото измислихме сценарий за деня с часове на случване на събитията, кой откъде закъде тръгва, какво да носи и т.н. Разпечатхме го в няколко екземпляра, същото направихме и със схемата на ресторанта - те бяха много впечатлени от графичния дизайн на милото   Ние така впечатлихме и другите професионалисти, ангажирани със сватбата, но пък всички бяха на мнение, че се е получило много интересно, нестандартно и приятно (ако не се похвалим ние, кой   )

Та стига съм се отплесвала от съответния ден. В четвъртък вечерта до късно майсторяхме книгата, кутията и други подобни. Сестра ми си дойде, но аз не можах да й обърна внимание, защото бяхме в милото да се правим на джуджетата на дядо Коледа (да ме пита някой защо оставих за накрая тези неща  ) Тук е мястото да похваля другата шаферка (сестрата на милото), която страшно много помогна и направи доста от нещата, удава й се  Накрая вече ги оставих те да майсторят, а аз се прибрах при нашите да се подготвя за следващия ден (подписването беше в 10:30 сутринта). Бях страхотно изморена, изтормозена от многото неща за вършене, обикаляне, мислене. Това беше и единствената нощ, в която не можах да спя. Иначе бях супер спокойна булка,тези от вас, които са ме виждали преди сватбата, знаят. Нито съм сънувала кошмари, нито ми е било изнервено, нито съм изпадала в истерии  Та, като не спах тази нощ, се притесних да не стане същото и през следващата, защото исках да съм отпочинала и свежа булка. На сутринта станах, приготвих се, семейството и те се направиха красиви и по някое време милото звънна (бях му казала, че държа да си мевземе от къщи). Нещо се закачаха със сестра ми през вратата и накрая го пуснахме при мен. Той си ми подари букетче, цункахме се и се снимахме. Качихме се на колата, имахме си шофьор (шаферът), изобщо чувстахме се специални и усещахме, че моментът е специален и тържествен, нищо, че това беше само подписването. Дори като пристигахме бибиткахме с клаксона, а пред ритуална иамше хора и малко се притесних  Там ни чакаха кумовете, родителите на милото, леля ми. Гостите се настаниха, а на нас ни даваха наставления кога да тръгнем, какво да правим, кога да се целунем .... Бяхме като ученици преди училищен концерт  Ритуалът беше много хубав, аз постоянно се усмихвах ту към единия фотограф, ту към другия, показвах пръстена към камерата, абе забавлявахме се. Когато дойде ред на милото да се подпише, се сетих, че трябва да го настъпя. Но да не мислите, че нещо съм бързала или съм се хвърлила. Той, разбира се, беше забравил изобщо и аз съвсем спокойно ис го изчаках да се подпише, да се изправи и тогава с бавна, почти балетна стъпка го настъпих  Последваха бурни аплодисменти. Обявиха ни за съпруг и съпруга, целунахме се вече законно  Милото ме понесе на ръце. Снимки, цветя, поздравления .... Някой се беше поразплакал и милото им се скара да не реват, че ще ни разплачат и нас  После отидохме в едно приятно заведенийце край един басейн. Ние стоим на сянка, а хората си се къпят, но нас ни чаках още много задачи. Пийнахме по едно, снимахме се, поговорихме си, обсъдихме какво ни чака, кой какво още има да върши и после тръгнахме вече да действаме с последните неща, че нямаше време..... И както имаше сякаш хиляди несвършени неща в списъка, така накрая, сякаш по чудо, всичко беше отметнато  (включително с милото си изперетирахме танца) Единствено не можах да намеря маникюрист, който да ме приеме в петък следобед, защото леко беше започнал да ми се разваля лака, но нищо .... Пак си беше добре и само аз си знаех, че не ми е перфектен маникюра Вечерта се прибрах вкъщи и ..... започнах да се чудя какво да правя  Бях си свършила всичко запланувано, а и на другия ден бях чак в 13ч на фризьор, та имах доста свободно време. Почнах аз да помагам на другите да се приготвят    и да разпределям нещата, които трябваше да се вземат. Притесних се да не би да не мога да спя като предната вечер и майка ми ми даде някакво хапче за сън, което обаче било много слабо и се съмняваше, че ще ми помогне, но аз си спах съвсем добре, цяла нощ

Така ви се пада като ме карате да разказвам - ето ви сега хипер дълъг пост, да се уморите от четене