Така първо да си кажа, че поста ми ще е  обаче има три неща, които трябва да кажа.

Първото е: Лили78, ако прочета още един негативен пост от теб идвам и ще ти се скарам на ЛС по-сериозно от това.  Моля те без подобни мисли племенници ще гледам на тях ще се радвам. Не - ти ще се радваш на свои собствени деца, само че се иска малко търпение. Ти знаеш, че може да стане, защото вече веднъж стана. Верно е, че загуби бебето, но ти знаеш, че е възможно да се случи и не се е случило само при теб. Да не мислиш, че на мен ми е лесно след 2 аборта да съм още тук, ама ходя си при специалиста по репродуктивна медицина, пия си хапчетата и се надявам. Ако това не е моя месец ще е следващия и така близо 2 години вече. Знам, че ние с теб сме на едни години и това те притеснява, че остава по-малко време, в което ще стане бебето без лекарска намеса, но моля те спри да мислиш подобни неща. Наслаждавай се на всеки момент или просто направи всички неща, които момичетата тук правят - изследвания на щитовидната жлеза, хормонални изследвания, цветни снимки, стимулация и т.н.

Второто е: uliaulia, незнам дали си член на този клуб, незнам дали си омъжена или не. Незнам дали искаш деца или не. Сега виждам, че си нова. Пожелавам ти скоро мечтата ти да се изпълни и да си бременна, но ти гарантирам, че ако се задържиш малко повече тук и ти ще се вторачваш в тестове, термометри и т.н. И не забравяй че децата не идват само от любовта идват и от физически дадености. И ако тези дадености са малко в дисбаланс неможе да дойдат. Просто всеки тук е готов на всичко този баланс да се върне.

И третото: Напълно подкрепям магито в нейното изказване. Ми то като гледам по по-горната логика в тази тема няма един дето да се обича със съпруга си. Предвид на това някой то нас колко време са тук.

Съжалявам че, бях  дотук.

Сега понеже не съм писала доста време. Ще напиша само едно.

Момичета, аз напускам клуба, не защото съм видяла отново  , а защото имам нужда от малко почивка. Много ми се струпа в последните месец-два. Обащавам ако стане да ви информарам. Ще ви чета и ще ви наглеждам, но само толкова.

uliaulia  извинявам се за въпроса,но вие пробвате ли се за деца и ако да от колко време?Защото повечето момичета тук правят опити с години,а има и много с несполучливо завършили бременностти и все пак всички са влюбени в мъжете си-та нали затова и искат дете?! Та твоите разсъждения приличат на много от нас тук в началото на бебеправенето,когато всичко е розово и оптимистично,когато разчиташ само на Бог и на любовта,но след година-две оптимизъм идват и естествените терзания.Та,ако и ти имаш подобна съдба съгласна съм да коментираш и да опишеш твоето душевно състояние,но ако си далеч от идеята за дете или при вас се е получило от "първия път", по-добре да не засягаш и без това достатъчно измъчената и наранена психика на всички момичета тук!
Не исках отново да разпалваме спорове и да заприличва на гнездо на оси,вярно интернет е свободно пространство и всеки има право на мнение,ама когато става въпрос за нещо толкова съкровено и сериозно и когато и без това всички са толкова чувствителни по темата,смятам,че трябва повечко да се внимава в изказванията.... Така че и мен може да ме изтриете спокойно,ама и аз не се сдържах
Рени,Лили много силно се надявам скоро да прочета и нещо весело от вас! Да сте си починали психически,че бъдещите ви дечица ще имат нужда от тая здрава психика!Казвам го защото много скоро ще имате такива!!!Силни прегръдки на всички ви!

Не знам просто какво да кажа... Такива изказвания много ме дразнят.  Ако ставше само с любов нямаше да има момичета, които са тук отдавна. И да всички треперим над тестовете, било за овулация, било за бременност, защото нямаме търпение да стане чудото и в нас да започне да разсте едно (може и 2-3 ) малко човече, което ще ни нарича "МАМО".

Лили78, какви са тези мисли от теб? Горе главата! Знам, че сигурно ти е трудно, но трябва да бъдеш силна.

Рени, Лили 78 и всички останали момичета, идва отпускарския сезон пожелавам ви на всички да си починете хубаво и да се отърсите от сивото ежедневие и напрежението. Може пък точно тогава да се случи чудото.

мале.... чета и не вярвам на очите си;

момичета, не се ядосвайте на постовете на жени, които опредлено не са вникнали в прочетеното;

повярвайте ми, на мен също ми идва да избълвам 10 стр.  ....но не искам да хвърлям и стотна от секундада от своето време и опит за подобен род хора!!!

някак не е нормално да се пусне такъв непремислен и необмислен пост, явно авторката си мисли, че всичко на този свят е даром....да е жива и здрава;

то такива болести на тоя свят, ма те хората са болни, сигурно защото не се обичат....и ще се излекуват, саом, ако наистина се обичат....

аз само едно ще кажа на таз жена... ми не чети тази тема, щом ти се струва безмислено треперене, вземи и прочети малко по-съществена инфо, а после ела и ми се обади на мен, да ми кажеш пак как всички жени, които не могат да забременеят не обичат мъжете си; да ти покажа аз какво значи да обичаш някого!!!!


така, без да изпадам в потробности, за момичета, които имат повече от 1 спонтанен аборт: могат, ако искат, да се изследват за предразположеност към загуба на плода;

В МД на 14 етаж в генетиката си пускате изседвания за тромбофилия, ДНК FV, FII MTHFR и ДНК FV, FII PAI; само да предупредя, че са по около 80лв. едното изследване;

възможна причина за загуба на плода е също някаква вирусна инфекция: токсоплазмоза, листериоза, цитомегаловирус, хламидия; уреаплазма и микоплазма;

Рени, Лили, Магито,Тонита, елинорче, милички, не обръщайте внимание на това изказване!!!!
И аз се афектирах, макар да не искам, намери се човек, дето ни ме знае, ни ме познава, да ми каже, че не си обичам мъжа, ама айде, да е жива и здрава....

Сладурки, много ви обичам. Рени, карай ми се спокойно, заслужавам си. Иначе ти открадвам идеята за малка почивка, макар че ще си чета редовно тук. Само искам да кажа, че ви се възхищавам, момичета. Силни, решителни, неуморни жени, много кураж черпя от вас. И знам, че един ден недалечен ще ви чета съветите, които ще давате като майки. Няма да има по-обичани деца от нашите, май  Целувки и доскоро.

Цитат на: elinora в 22.06.2009 10:09

защото нямаме търпение да стане чудото и в нас да започне да расте едно (може и 2-3 ) малко човече, което ще ни нарича "МАМО".

Направо ми се насълзиха очите като прочетох това - много силни думи 
Аз колкото и рядко да пиша постоянно ви чета и се възхищавам на таланта ви да приемате трудностите в живота. Смятам че трябва постоянно тук да се пишат хубави постинги, макар и чрез опровержение на някой лоши, за да може всички като четем да си вдъхваме кураж, сила и енергия.
Определено не мисля, че точно тази тема е подходяща за писане на:

Цитат на: uliaulia в 22.06.2009 03:22

Треперене над тестове, ще ми дойде няма да ми дойде, разочарования излишни. Все пак човек не може да пограмира всичко... Прекаленото самонавиване е лош съветник според мен.

но явно има и такива. Това обаче не е от значение, като мнозинството е единно. Вярно е, не всеки разбира за какво се говори в темата. Не всеки разбира, че детето е плод на любовта, но в някой случаи е и плод на лекарска намеса. Не всеки разбира, че най-важното във фазата на бебеправенето е зареждане с положителна енергия. Не всеки ни разбира!!!

Пиша всичко това, защото (знам че може би ви оттегчих...) съм изумена от човешкото неразбиране. Но така е - когато не ти е дошло нещо до главата как да го разбереш?!

От мен мили момичета имате много силно стиснати палци. Стискам палци да успеем задружно да "изгоним" отрицателните постинги и мисли.  Стискам палци това да ми е последния пост от такова естество в тази хубава тема. Стискам палци и в нашите дворове скоро да изгрее слънчице...

Мисля, че не сте ме разбрали правилно, аз говорех, че с любов и вяра рано или късно детето ще дойде, а не че щом не става не обичате мъжете си. Поста ми е по скоро позитивен отколкото негативен...Негативно е да дам пример, че някои двойки с години опитват и не става, а всъщото време са могли да имат осиновено вече отраснало дете. Но не всеки може да приеме чуждо дете като свое и да го обича и това е разбираемо...Желая ви искрено късмет и щастие и се извинявам на обидилите се 

Момичета, ама я не се ядосвайте...
Прочетох написаното от въпросното момиче (не съм й запомнила името) и като гледам стила й на писане и разсъжденията почти съм сигурна, че още ходи на училище.
Със сигурност не е дорасла да изказва мнение в тази тема.......така че няма смисъл да й се ядосваме.

ТУК ВСИЧКИ ЩЕ БЪДЕМ МАМИ!
  ......О, Боже......докато пишех, тя публиувала нов отговор.....дори няма да си правя труда да го коментирам....

Юлия да наистина много двойки правят с години опити, но надеждата умира последна, а и точно ти си го казала.Когато обичаш един човек искате да създадете едно човече заедно.Да трудно е да осиновиш дете, трудно е да го решиш, трудно е да се пребориш с институциите, трудно е и да го отглеждаш, но това не е към тази тема.Но любовта и вярата са нещо което съпътства бебеправенето то е нещо което не ни е изоставило никога, но без лекарска намеса в много случаи не става.Не ти го пожелавам, но ако ти си на наше място и не става лесно надали ще се откажеш от първия провал.

Хайде да не говорим вече и да спамим темата имаме си достатъчно проблеми.И моля те освен ако не си осиновила някое дете недей да говориш за осиновяването.Не че аз съм, но имам познати семейства който са и съм видяла през какъв ад минаха.  

Гостенка, аз не издържах сорри.

Колкото до изследванията за спонтанен аборт, ако отидете в клиника по репродуктивно здраве и сте правили спонтанен е сигурно, че ще ви  накарат да направите всичките изследвания, за да се видят от какво може да е станало.

и като гледам стила й на писане и разсъжденията почти съм сигурна, че още ходи на училище.
Със сигурност не е дорасла да изказва мнение в тази тема.......така че няма смисъл да й се ядосваме.

Имам две висши образования

аз мисля,че малко избързахме да обвиняваме uliaulia.Тя още не  езапочнала да иска толкова силно детенце,за да усети нашето напрежение и по-скоро ни се чуди,отколкото ни упреква."излишни" и мъжа ми така викаше на ревовете ми,когато ми дойде,ама не защото не го е грижа,а защото доскоро смяташе,че всичко е Божа работа,а се оказа "помогни си сам,за да ти помогне Господ".Така,че Юле,искаме да ти кажем,че понякога,освен любов и секс,за бебе са нужни и тревоги.Дано не го разбираш!

Оставете ме да си публикувам поста!!!!

Момичета, исках само едно да ви напиша, надявам се да не съм много  ...
Вие, ако знаете само, аз колко рев съм изревала, че не можем да бебеправим заради раничката, колко треперах като си чаках резултата от теста, когато мислехме, че е станало бебче, при все, че се пазехме още, и все  . Обаче сега вярваме и двамата, че вече съм добре, чакаме с нетърпение да дойде август месец, когато ми е контролния преглед, да чуем, че всичко е наред (дай Боже!!) и да дойда и аз в тази темичка.
Успех на всички, много ви обичкам и съпреживявавам емоциите ви от сърце, вярвайте ми, гушкам ви силно и ви казвам да не се ядосвате!
Целувки!

аз ще си позволя да дам на това момиче един прост съвет: когато не си изпитал на собствената си глава мъката, недей дава съвети, недей изказва мнения....
не ни съветвай да не си губим времето, а да осиновяваме....нека ние си преценим, все пак, може да не сме с по две висши...но си имаме и разум, и глави на раменете....

не ни успокоявай, че с любов и вяра рано или късно бебето ще дойде, щото аз доста време слушах същите изказвания от разни доктори.... е със сигурност при тях и кръв не бих отишла да ми вземат, камо ли нещо друго.....

ако беше, както казваш ти - любов и вяра, то нямаше да има толкова клиники; нямаше да има над 270 000 двойки само в България, които да се борят ежедневно, а вече щяха да имат свои деца, защото всички те вярват, всички те се надяват, всички те се обичат...

нямаше да има статистика на успехите за почти всеки фактор, свързан със стерилитета...

ангелче, нормално е да има ядосани, аз също не можах да се сдържа, все пак, тук всички споделяме една обща цел; изведнъж - момичето се изказва, но не, за да се присъедини към клуба, не, за да се запише сред бебеправещите, а за да ни успокои...не ми се коментира повече...

бебчето на мечо, мила, успокой се де, недей така сега ...;
скоро ще започнете пак...и дано... за нула време ни напуснеш...

аз преди доста врем имах някаква раничка и ме мазаха с едно нещо...не помня какво точно беше; мина ми за около месец, а ме мазаха 3 пъти (мале, вече съм забравила, наиситна не помня колко пъти ме мазаха и за колко време се оправих);

важното е, че сте я открили и я лекувате!!!

магито, то и аз не се сдържам, ама...

а за изследванията за спонтанен ... аз ги написах, защото понякога става така, че докторите не ги предписват, говоря основно за генетичните, чакат от три и нагоре спонтанни аборти - чак тогава; не знам защо....

Гостенка аз знам за клиниката в Плевне, че препоръчват да се направят.А ако си минал на процедура при тях и е имало след това спонтанен мисля, че препоръчват да се направят на всяка цена.

Аз да си кажа независимо от постовете, понеже сега съм малко извън темата в смисъл имаме много работа, не следя нищо, а и съм толкова нервна, че ако прихвана трябва да имам най-злото бебе на света, та за момента съм извън темата.Малко почивка си дадохме с мъжкото тяло, че и психиката ни се изкриви напоследък.

А на есен с песен в клиниката в Плевен.

uliaulia ,миличка с две висши образования някак не върви да разсъждаваша така.По-добре не сипвай сол в раната на момичетата тук защото само те си знаят през какво са минали и може ли само с любов да стане.Аз например,ако бях чакала на любовка,а не бях потъсрсила лекар щях да си се пенсионирам без да забременея и с много любов.Гостенка е права.Да има случаи в които човек се вманячава прекалено,но повечето притеснения на момичетата са основателни.И според теб колко време човек може да чака на любовта-1-5-10 години или колко.Бих ти казала,ти щом вярваш в това,което си написала,чудесно ,но си го пази за себе си,защото момичетата тук са чувствителни на тази тема.Когато се задържиш в тази тема по-дълго започваш да се чувстваш като в блато от което не можеш да се измъкнеш и когато някой започне да ти дава такива акъли се нервиш.Искренно ти пожелавам никога да не изпадаш в ситуация да правиш тестове след тестове,да чакаш,да броиш дните и да се надяваш и на края да се чудиш къдеда се денеш от мъка.
Пиша ти всичко това не за да се заяждам с теб,а просто за да се опитам да ти кажа,че гнева на момичета може би е основателен.