Stassi, добре дошла и скорошно прехвърляне в съседната темичка на бъдещите мами. 
Armani, горе главата. Следващият месец може да е нашия месец.
Аз засега също още съм си тук.
Ренka и Ani, поздравления за хубавите новини и с пожелания за едно дружно забременяване следващия месец. 

Ама колко ще бъде хубаво само ,както казва Scarlett, едно дружно забременяване
Дай Боже!
Айде момичета горе главата и смело напред-да нападаме сладките половинки и да вършим работа
armani_code , Не унивай!Живот и Здраве чудото ще дойде!
Все пак е пролет,всичко се заражда,хормоните са по-силни,птички и пчелички щъкат навред
Нещо ме е обхванало едно такова настроение,прегръщам ви всички и ви пожелавам да не спирате да мечтаете-Мечтите се сбъдват-рано или късно

Аз си намерих в една от миналите теми когато ми откриха киста и пих Оргаметрил, че два дни след като го спрях ме е навестила лелката. Сега утре ми е десети ден откакто съм го спряла и цикъл няма 
Но според мен и бременност няма как да има, защото трябваше да ми дойде около 2-3 май, а ние точно тогава спряхме да се пазим....та мисълта ми, освен ако не съм с овулация на 28мия ден просто няма как да е станало, а и нищо не чувствам, даже не чувствам че ще ми дойде тия дни. Абе абсолютно нищо. Преди няколко дни поне ме болеше доло ниско и гърдите, но сега нищо  Не знам вече какво да мисля? Пак ще ходя при тая докторка  Разпитах натам - насам 10 дни е МАКСИМУМА при който трябва да дойде предизвикан цикъл с Оргаметрил специално.
Май малко не ми е свързан поста, ама вече се ошашках 

Gergncheto,аз имам приятелка ,която от 4-5 години пробват за бебче,а все не става и бяха ходили на разни лекари,даже при някакъв професор в Пловдив и им казаха,че има проблем ,но е лечим и така вече толкова години само ги тъпчат с разни медикаменти ,а бебе все няма!
И наскоро като я видях,направо през сълзи ми каза,че и е омръзнало само да я размотават и да и дават фалшиви надежди и че за нея е по-добре да и кажат,че няма да стане,за да може тя да предприеме стъпки за инвитро или ако не стане за осиновяване!
Така че донякъде надеждата е тази,която кара мамите да не предприемат стъпки за инвитро и да чакат с години чудото да стане!

Ади във връзка с твоя пост...
Ние този път много се разочаровахме, когато се появи лелката, така е когато човек много се надява, а то не става..
И съпругът ми повдигна въпроса за инвитро - аз съм наясно, че е много рано, но пък инвитрото е начин да забременееш. Само не съм много информирана дали всеки, който пожелае може да го направи..То въпроса за финансите е ясен - там няма спор, че е скъпичко.
Има ли някакви изисквания да има поставена диагноза, че не може да се получи по нормалния начин и тогава да се предприеме инвитро и т.н...
Та мисълта ми е следната - ние не искаме да губим време повече с чакане, защото в един момент може да се окаже, че сме чакали напразно, е може и обратното да стане, но аз започвам серизно да си го обмислям този въпрос.
Успех момичета и благодаря на всички за подкрепата! 

Надеждата винаги е последното нещо, което напуска човек. Наши роднини дълги години правиха безуспешни опити за бебе и след всичките опити се решиха да си осиновят едно много сладко момченце за да отгледат и те свое детенце. Точно след една година и половина жената роди тяхно си детенце - момиченце и двете по някакъв особен начин много си приличат. Никой не може да каже защо точно така се случват нещата, божа работа. Аз пожелавам на всички ни не само да забременеем, а и да износим и родим  живи и здрави бебчета.
Ние от вчера вече започнахме с бебеправенето и се чувствам някак странно. Не искам да се навивам, че ще стане от първите 2-3 пъти за да не се разочаровам, но е нещо ново за мен и не ми излиза от главата.
на всички и скорошно напускане на тази темичка

Цитат на: armani_code в 27.05.2009 10:05

Има ли някакви изисквания да има поставена диагноза, че не може да се получи по нормалния начин и тогава да се предприеме инвитро и т.н...

armani_code,не съм наясно,но ще поразпитам приятелката ми и ще ти кажа!

valia_diva, добре дошла и късмет!

armani_code, и аз не съм наясно как протичат нещата преди ин витро, но определено има причини да се изчака поне година, преди да се предприеме това. Освен финансите... пият се много хормони, което не винаги е за препоръчване; също така могат да се развият няколко ембриона, а колкото повече, толкова по-рискова е бременността. Хората са изправени пред много тежък избор - да абортират няколко, за да е сигурно, че другите ще се развият и оцелеят... Наистина се гледа на ин витрото като на краен вариант по тези причини, дай Боже да не стигаме дотам.

Преди това има други варианти - вътрематочна инсеминация, например - не съм специалист, но познавам жена, родила по този начин. Науката е много напред...

Успех на всички, дано в следващите дни някой се похвали с хубава новина, време е!

Lili78 както всяко нещо и инвитрото си има и плюсове и минуси. Ами да се надяваме да не стигаме дотам, но не ми пречи да съм информирана още отсега 

valia_diva и аз се чувствах по същия начин - започваш да се чувстваш странно и обръщаш внимание на неща, които преди това не си ги забелязвала. Каквото и да ти кажа знам, че няма да има кой знае какъв ефект, от личен опит го знам, но не се надявай много, че после става гадничко..
Успех и дано покрай сватбените емоции се случи чудото при вас! 

Цитат на: armani_code в 27.05.2009 10:35

Lili78 както всяко нещо и инвитрото си има и плюсове и минуси. Ами да се надяваме да не стигаме дотам, но не ми пречи да съм информирана още отсега  --

Ето този начин на мислене ми е труден да го разбера. Защо "надяваме се да не стигнем до там"? Инвитрото не означа нито смърт, нито че след това няма да си станат нещата с второ дете по нормалния начин. Аз с ръка на сърцето мога да кажа че дори не знаех какво точно се случва по време на самата процедура, но сега когато съм на ясно просто не виждам кое му е страшното на ин витрото (освен парите де, че наистина не са малко).  Армани още след малко мога да проверя дали трябва да има доказан стерилитет  Знам само че доктора при който си го прави на мъжа ми сестра му в момента записва часове чак за септември 2010  Иначе те блъскат с хормони за две седмици, но не след дълго всичко си се възтановява 
В смисъл в моемнта изглеждам като агитатор едва ли не, но според мен е хубаво да разнищим тази тема защото по някакъв начин и тя е свързана с бебеправенето 
Ако на някой не му е приятно веднага млъквам по този върпос 

Gergancheto аз ако бях "против" инвитрото нямаше да търся инфо и да повдигам тази тема.. Но това, което го написах за плюсовете и минусите се появи в главата ми след като прочетох това:

пият се много хормони, което не винаги е за препоръчване; също така могат да се развият няколко ембриона, а колкото повече, толкова по-рискова е бременността. Хората са изправени пред много тежък избор - да абортират няколко, за да е сигурно, че другите ще се развият и оцелеят...

Иначе съм "за" инвитрото - това е решение за много семейства - не всеки има шанса да стане родител по нормалния начин и то за сметка на много много години чакане...
Надявам се не си ме разбрала погрешно 
В един момент си викаш искам само да стане - а пък как ще стане..
Ако още няколко месеца не се получи при нас, не съм от тези хора дето имат търпението да чакат с години - бих пробвала всичко! Като гледам, че трябва да се запишеш и да чакаш едва ли не година... то и там голямото чакане ще падне.

Значи пред очите ми е и друг пример, съученичка на милото на сестра му (те май целия им випуск са с реподуктивни проблеми) та тя, четири и се бяха "хванали", но всичко става под микроскопско наблюдени и се вадят два от ембрионите и сега от 1ви декември миналата година си бута Петър и Анастасия в количката    Тъй че за мен това че ще се хванат повече не е проблем. Представи си колко са напреднали щом могат да ти извадят един фолукул с яйцеклетка и и те нали половината ги оставят сами да се оплодят, примерно 5 яйцеклетки ги оставят сами само добавят сперматозоиди, а в други 5 вкарват сперамтозоид.....та къде къде по сложни неща се случват от това да махнат два от ембироните 
Армани аз видях че на теб ти е интересна темата, ама се боя на някой да не му е болна тема и да не се чувства конфортно когато разговаряме на тази тема 

Съгласна съм с armani_code - на всичко съм готова за дете. И с това, че информацията може да е само от полза. Има един американски сериал за семейство с 8 дечица - близнаци и "шестзнаци" - това ли е думата, не знам - резултат от ин витро, много рискова бременност (втората), но здрави деца, здрава майка (една от малкото, отказали "елективно редуциране" или аборт на няколко ембриона). така че - начини има винаги, и хората се справят. Холивудските звезди защо всичките имат близнаци над 40... и прекрасни дечица, всичките. Та място за осъждане на 'метода' няма. Важен е резултатът.

Ето и повече инфо за IVF (ин витро) и IUI (вътрематочна инсеминация):

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=514&Itemid=21

в повечето случаи докторите изчакват нормално забременяване; от една страна, това е щастие за двойките и ако проблемът е лечим - предпочтат да го отстранят, все пак след първото може да поискате и второ;

при доказан инфертилитет, дали при жената или мъжа, си има за всяка диагноза АРТ процедура;

и понеже касата поема някои процедури и излизат почти без пари, естествено отлагат, докато могат; а когато си плащаш пък, понеже сумите са доста високички, естествено, лечението излиза дота по-евтино;

отделно хаповете, но така или иначе досат от проблемите се лекуват пак с хормони, така че...

аз сматям, че АРТ процедурите са решение, вместо губене на време в очакване, изследвания, прегледи  и пр..., но с уговорката, че това зависи от възластта на жената и най-вече от проблема!!!

Правих тест и е положителен! Не смея да се радвам и ви моля на този етап да не ми честитите защото всичко не ми се връзва подредено по дати. Утре съм при докторката и ще я разпитам.
Та вече утре ще кажа има ли повод за радост