розовка, това наистина е неудобна ситуация. но в крайна сметка, ти си поканила колегата от университета, защото си имате своите приятни спомени заедно. не си длъжна да каниш хора само от куртоазия (колега в работата), независимо че са братя. още повече, че ако го поканиш, ще е ясно, че го каниш заради брат му, и не мисля, че ще е по-добър вариант? успех

Ами да, и аз така си мисля. Пък и не остана до сватбата, да го поканя в последния момент - очевидно е защо... Ох, мислех си, че при нас няма да има обидени, ама явно просто не може и това е...

Да, до нашия миг има още мнооооого време и още ще го мислим, но от сега ми се струва ужасно трудно да прецениш "най-близки" от "най-близки". Всички си ги обичам 

rozovka, дори ти и да не предполагаш, обидени винаги може да има и сигурно ще има. По-добре не мисли за това кой ще се цупи и кой не. Покани си всички, които са ти на сърце и искаш да са до теб и с теб на този хубав ден от живота ти.

Една приятелка казваше, че хора, които ще я карат да се притеснява или които и без това не понася, не би поканила /разбирай роднини, които се канят по някакво "задължение", щото еди кой си после еди какво си ще каже .../. Аз например съм 100% сигурна, че свако ми няма да присъства на сватбата ми, защото е ужасен човек и от дете все ме разплаква с поведението си и циничния си език    Заради него няма да поканя и леля ми ... може би само братовчедите, но и за тях ще си помисля. Между другото, дори не са в първоначалния ми списък

Голямо умуване беше с тези гости, но решихме да си поставим таван от 80 човека!
Наместихме ги, след голямо орязване, аз казах, че от списъка с приятелите не мърдам и на сантиметър, защото искам млади хора на сватбата, пък дори и снякои от тях да не се виждаме толкова често. Сега пък си мисля, ако вземат 20 от тези 80 да не дойдат, няма ли да станем малко, а пък ми е тъпо това с резервите в последния момент да се обаждам на други хора да попълват дупки - даже малко обидно към тях ми се струва...
Както и да е, ето кои принципи спазихме:
Колеги - 1 от негова страна, 2 от моя, такива, които не възприемаме като колеги, а като приятели
Шефове - никакви, не се чувстваме задължени към хора, които ни плащат за това, което вършим като работа и сме си го заслужили
Роднини - само най-близките, като под близки не разбираме близост по родствена линия, а колко близки ги възприемаме. Например вече задрасках 2-ма от първите ми братовчеди, те че са малко студени, такива са, ама викам си, все пак първи братовчеди са, израснали сме заедно все пак. Ама онзи ден майка срещнала братовчедка ми и тя даже от кумова срама не попитала как съм. Така се ядосах, че автоматично коригирах списъка и това не подлежи на обсъждане. За сметка на това поканих си втори, че даже и трети братовчеди, които си чувствам близки и винаги са помагали на семейството ми.
Е, нямаше как - има и няколко роднини, поканени по "задължение", но мисля, че бройка от 5 човека в тази категория е задоволителна.
Приятели на родителите - те да си решават. Аз на моите като им знам приятелите, даже ще се кефя да дойдат, ама на свеки една дружка, която също много ме кефи и ще й се зарадвам, мъжът й е един сеирджия и хич не го искам, та още умуваме със свеки за тях, а не върви само нея да поканим.
Наши приятели - около 30 човека най-много, като ме е яд, че ми се искаше и някои другарчета от студентските години да си поканя, макар че те повечето си останаха в София и рядко се виждаме. Ама наистина ще скочим до 100 човека и май няма да го направя...

Едно интересно предложение даде една моя вуйна, което приехме с 2 ръце
Тъй като със сестра ми ще правим 2 сватби през 2 седмици, да поканим половината роднини на едната, а другата половина - на другата. Може да ви се струва тъпо, ама голям си е разхода за 2 сватби, пък и доста роднини има, които си ги чувстваме близки, а по 50-60 човека роднини на всяка от сватбите само от страната на булката...Затова така и ще направим - примерно родителите на едната, а децата им - на другата, като някои естествено ще бъдат и на 2-те, за които много държим...

Това е нашата концепция, който иска - да се сърди, значи не ни уважава и няма какво да ми пука за такива хора.

Аз обсъдих с родителите ми кои семейни приятели и роднини ще каним.Писето каза на техните също да направят списък,а аз и той си обсъдихме приятелите.Общо бяха около 200,но дойдоха 140 човека.Бяхме се разбрали всяка страна да поеме своите хора,като приятелите ни да се разделят на две.

Цитат на: Pisetata в 07.09.2008 12:27

Бяхме се разбрали всяка страна да поеме своите хора,като приятелите ни да се разделят на две.

Точно така постъпихме и ние!

при нас, моите родители избраха гостите, защото те плащаха, а аз имах определен брой места за моите приятели
при милото-той имаше пълна свобода да покани когото си поиска
в началото много се сърдих за това, че родителите ми канят всички роднини, някои от които не съм виждала, но сега като се замисля беше супер, поне се запознах с всички
пък и колкото повече хора на сватбата, толкова по-голяма веселба

И аз съм го имала този проблем, прецени си според финансовите възможности.
И аз с някои от моите колеги съм доста близка, ама 25 човека малко множко щяха да ми дойдат  Затова се отказах и реших никой. Поканих само една колежка, която ми е и много добра приятелка - всички знаят, че си поддържаме контакти извън службата, живели сме известно време преди заедно и т.н. и никой не се учуди,че каня само нея.
Не съм крила, че подготвям сватба нито за момент. Е, имаше подмятания на шега, няма ли да ги каня, но най-лесно можеш да се измъкнеш като кажеш, че сте решили да не правите прекалено голяма сватба (те критериите за това са доста разтегливи  ) и затова се извиняваш, че няма да можеш ги поканиш, защото сте преценили, че не искате да е много голяма сватбата.
При мен подейства. После ги почерпих, те ми подариха подарък и всичко беше ок. Успех!

Такаааам да кажа и аз по въпроса значи аз работех от 3 месеца на работата в която ми предстоеше сватба имах близки отношения само с пряката ми колежка и така след много умуване дали да поканя кякои от фирмата понеже всеки ме питаше до каде съм стигнала реших да поканя моята колежка но помислих също и за това че тя ще е сама и никои няма да познава тя мен едва познава и едва ли щеше да се съгласи да доиде та и затова реших да поканя и още една колежка и така малко тъпо се получи че аз тези гора почти не ги познавам ама такава съм тя постоянно се вълнуваше и ме питаше как върви подготовката абе всички и накрая ми беше много гадно да  не я поканя
то все пак и е до възможности де ама прецених
че щом 100 човека мога да поканя с 2 ма няма да е кои знае каква разликата
Сега бих постуъпила друго ятче ама.......... здраве да е

Да, и нашата беше 70 човека и затова този вариант е добър - наистина сватбата не е голяма и какъв по-добър аргумент от това за пред колегите. 
70 гости означава, че наистина каниш само най-близките и смятам, че биха те разбрали! 

Здравейте момичета! И аз съм съгласна с Kiksi, че трябва да се постави някаква бройка за гостите, съобразена с финансовите възможности. Нашата сватба беша малка - 52 души - и си я плащахме ние с милото. Още отначало заявихме, че изобщо не смятаме да каним цялата рода, а само най-близките ни хора. Поканихме само родителите ни и баби и дядовци, аз имам и две първи братовчедки. Всички други бяха наши приятели, от студентските години, от детството ни, общи...Получи се страхотен купон, защото хората, които бяхме поканили бяха млади, и много танцуваха. В общи линии според мен сватбата не е за да се "покажат" семействата ни, че са си оженили децата и какви сватби са им направили, а да остане един чудесен спомен от този толкова важен и романтичен ден в живота ни.

и нашата сватба  беше 70 човека и нямаше за "отсяване" просто поканихме най-близките - роднини и прияте ли