Не знам.. на мен родата ми е толкова голяма и само местя хора от списъка и още не можем да ги наместим. И имам предвид най-близките ми роднини.. (братя, сестри, племенници, чичовци, лели, баби и тн).. та те са около 30 само мойте... По-далечните (втори братовчеди и тн..) няма да ги каним. А имам и много бивши съучници, с които поддържам някаква връзка и се побърквам. Но пък общите ни приятели със сигурност искаме да дойдат.. Повече от 70-80 човека не искам да сме.. категорично.. просто прекалено много ми се вижда да са повече. А списъка вече ни е толкова и още хора искаме да поканим    
Но едно нещо.. всички с половинките си Хора.. как ще поканите някой и ще му кажете.., ама идвай сам/сама?  Ако каним някой.. каним и половинката  

И аз мисля, че е хубаво да поканиш няколко приятели с които си бил по цял ден в тинейджърските години и с които си споделяла всичките си въздишки  Те със сигурност много ще се радват да присъстват. Но относно това да идват с половинките си не съм съгласна, само ако са женени! 

Ние каним най-близките роднини и приятели, но и на двамата родата е голяма  та се събраха 190 човека.... Поне ще стане купон

Аз също считам за доста нахално, някой да ми дойде на сватбата с приятел/ката си, която/който не познавам, нито те мен и да бъде с мен на най-важния ми ден! Изобщо не го приемам! Смятам, че не е срамно да кажеш на гостите, които не са семейни да не го правят (все пак в поканата е посочено едно име).То всеки ако си доведе по някой, не ми се мисли какъв панаир ще стане.

Момичета аз имах подобен проблем с отсяването на гости, около 2-3 месеца преди сватбата си казах че от тук нататък ако някой мой гост си намери приятел/приятелка няма да бъдат канени... тоест на сватбата ни да има "остановени" двойки... Въпреки това имах приятели, които 3 седмици (а имаше един 2 дни) преди сватбата ме пита запознах се с еди какво момиче мога ли да я доведа. На тях им казах не! И при двата случая им бяха някакви преходни връзки/ за много кратък период.

А за останалите, поканихме всички които бяха с половинки, дори и такива които не познавахме, но се запознахме 

Преди години бях канена на сватба, приятеля ми тогава (който сега ми е съпруг) не беше поканен а бяхме излизали около 7-8 месеца заедно, аз не отидох на сватбата, но си имаше и други причини.... 

И аз съм против да поканя някой който не познавам, но ако приятелите ми си имат сериозна връзка(имам 2 двойки такива)ще ги поканя и вече го направих, виждала съм ги 1-2 пъти но нищо, знам аз как бих се почувствала, ако някой покани милото, а аз трябва да си остана в къщи.Е не говоря за такива,който се познават от вчера, но за по-сериозните.И имаме един приятел от София, който ако може ще дойде и разбира се ще му кажем ако иска да си доведе някой, защото неискам да се чувства кофти само с непознати около себе си.

Цитат на: TediDS в 09.02.2008 00:39

Аз също считам за доста нахално, някой да ми дойде на сватбата с приятел/ката си, която/който не познавам, нито те мен и да бъде с мен на най-важния ми ден! Изобщо не го приемам! Смятам, че не е срамно да кажеш на гостите, които не са семейни да не го правят (все пак в поканата е посочено едно име).То всеки ако си доведе по някой, не ми се мисли какъв панаир ще стане.

Не се заяждам, но каква е разликата ако са семейни и пак не познаваш другият? Аз не бих могла да кажа на колежките си от универстета примерно - ти живееш с приятеля си, значи да дойде и той, ти не живееш с него, въпреки че сте заедно от 7 години, да не идва. Иначе те подкрепям - не е много нормално в този ден до теб да има хора, които не познаваш.

Аз замислям една стратегия - като им давам поканите да им кажа да си решат дали да идват с половинките, но искам да се забавляват много, а не да се съобразяват с тях защото няма да познават никой. 
Дано да е достатъчен намек. Една от най-добрите ми приятелки живее с приятеля си, но колкото и пъти да излизаме заедно той е един такъв стеснителен и почти не говори, та тя да си решава дали да го взима с нея и после да го остави сам да седи на масата например, докато с нея се вихрим по дансинга

хора, а шефовете задължително ли си каните? Аз имам малък проблем ..... имам много шефове, но само един директен, който виждам всеки ден. Дали да поканя само него или трябва да поканя и по-висшестоящия, но с който работя много рядко. Или да не каня нито един? Те все пак никой не познават на тая сватба, а аз работя в тази работа едва от началото на годината. Моля ви помогнете, много съм притеснена 

Kittcat, аз работя на настоящата си работа вече година и половина. Когато решихме да се женим, вече работех тук. Но никой от колегите или шефовете не ми е толкова близък, че да ги каня на сватбата - и няма да ги каня. Все пак, обаче, всеки си преценява според ситуацията.
Мъж ми ще си покани половината офис горе-долу (но пък тях и аз ги познавам и са ми приятни).

баба ми заяви, че предпочита да не идва на сватбата.. най не понасяла да гледа на сватби разни възрастни трудноподвижни хора.. 
а за да са нещата както трябва, бяхме решили да поканим нейните трима сравнително по-млади братя със семействата им.. ама ако баба категорично не иска да дойде, решението е да не каним нейното поколение, а само техните деца.. много съм объркана какво да правим.

иначе колегите сме ги отсяли още в началото - никой не мина през ситото тях отделно ще черпим, както и дузини познати

а ако оттук до сватбата някой приятел реши, че е почнал сериозна връзка, няма да го зачитаме.. много е смешно, защото една приятелка ми каза насаме, че ще дойде сама, а нейното сериозно-несериозно гадже възкликна: а, на вас ли ще ходим на сватба

zvezdiche, моята баба беше на гости в София преди няколко седмици. И както си седи по едно време ме пита "Ми аз като съм толкова стара ще идвам ли на сватбата?" Аз много се изненадах, може би само си приказваше не да си го мисли. Но я попитах шеговито има ли от сега някакви други планове за 9 август когато най-близките и роднини ще са на сватбата и и казах, че настоявам да присъства. Предполагам и твоята ще дойде ако и обясниш, че това е важно за теб. Не знам как им минават такива мисли изобщо.

това с подбора на гостите е много мачително,и ние реших ме с милото в крайна сметка само най-близките роднини,който вижда ме често,и разбира се приятелите ни.А за шефове сме решили след свадбата да ги почерпим,това пак си е уважение ,но като раздадем поканите ще видим,колко сардити ще има

Аз да възродя старата темичка. В следната ситуация съм: малко преди да приключим с раздаването на поканите, реших да поканя един стар познат, всъщност колега от университета. Не сме страшно близки, но ми се искаше да поканя някого от старите компании от университета, които се разпръснаха, а с него винаги когато сме се засичали, сме изкарвали много добре и се "имаме". Той много се зарадва и прие. Дотук добре, но с брат му работим в една фирма (съвсем случайно). В различни отдели сме и на практика се виждаме рядко, не сме нещо близки - просто колеги. Дори в началото бях изключила, че са братя. Естествено, не искам да каня и този мой колега, защото не сме много близки, а и аз няма да каня всички колеги, защото сме наистина много хора и няма смисъл - не съм близка с всички. Той със сигурност знае, че брат му е поканен. Поканила съм и хора от неговия отдел на нашата фирма, защото с тях сме от по-старите кучета тук и сме си близки.

Та мислих, мислих, и се отказах да каня брат му само ей-така. Струва ми се обаче, че напоследък моят колега нещо ми е сърдит. Поздравява ме студено, едва-едва, не ми се усмихва. Наистина има промяна. Не знам дали е само към мен, може нещо да му е криво на човека, ама нали съм малко гузна...

Ох, какво да правя, не искам никого да обидя...ама не искам да поканя някого само ей-така, за да не се обиди...

Въпреки, че ми е далече да раздавам покани, реших ей така да си направя един примерен списък с хората, които искама да поканя на сватбата си един ден. Всичко добре, но като теглих чертата, се озаха 102 човека и това са само мои хора, без да броя приятели и роднини на патето  то и мои роднини няма, всички са само приятели и колеги. И като казах на патето, неговата реакция беше:
"Или редуцираш списъка на 50% или оттеглям въпроса" .. това последно разбира се на майтап И сега е голяма чуденка как така да не поканя някой, като всички са ми по един или друг начин близки  Много ще ми е трудно признавам. Ще следя темата да видя вие как си разпределяте хората