Клуб 2-ра съпруга

[roumyana]

Вероника не ти ли беше трудно да приемеш дъщеря му? все пак човек малко или много е егоист. просто ако си само ти и мъжа ти ще е много по-лесно, по-романтично, някак си ще градите всичко само и начисто. просто винаги съм се питала как наистина човек приема такава ситуация.Имам приятелка в подобно положение и не мога да я разбера. Моля те не приемай постинга ми като заяждане, аз наистина се опитвам да разбера и не мога.

[Вероника]

roumyana Не ти приемам поста като заяждане - разбирам напълно въпроса ти.
Всичко зависи от психическата нагласа и гледна точка на един човек както и колко цениш и обичаш човека до себе си  . Ако се бях настроила, че видиш ли това невинно дете ми е враг - едно щях да стана по злобен човек, защото такива мисли не те правят по-добър, 2-ро щях да отблъсна и човека до себе си, което за мен означава - не приемам детето и се отказвам от човека и продължава живота си.
Аз обаче много обичам мъжа си и много държах на него - исках него, а не друг. Детето какво ми е виновно  - нима то няма гледна точка и му харесва ситуацията  - майка му и баща му да са разделени и да има друга жена и мъж  - не не му харсва, ама никой не прави нищо за да съобрази с желанията и, че трябва ли АЗ да карам мъжа си да зареже детето си, защото няма да е романтично или специално.
От друга страна когато се запизнах с мъж ми, той се развеждаше - ние бяхме приятели и често говореше за детето. После приятелството ни прерастна във връзка, която нямаше да позволя ако бях против детето му или това, че е би женен.
Трето - аз съчувствах на това дете, което има майка -звяр, за това детето е при нас, защото тя  не се грижи по-добре за него, а напротив, но това е друга история.
Било ми е трудно -Да. Правила ми е на пук - много, нооо... аз се хванах на хорото и аз съм възрастния човек, така че всичко зависеше от мен. Както писах съм много директна и откровенна с нея. Като я надуша, че лъже, че прави напук, че неще излиза извън релси - бързо я вкарвах и винаги съм гледала да и бъда добър пример - за това и тя ме уважава и казва че ме обича - незнам тепърва ще се сблъсваме с пубертета 
Честно казано, баща и не знае толкова колкото аз за нея и понякога му се карам за това.
За 4 години от както сме заедно успях да наместя нещата така, че да се разбираме чудесно.
Сега не е с нас, защото сме навън,а тук няма добри училища и детето е при свекърва ми, мислях, че после пак ще трябва да се нагаждаме, но всичко е наред. Ваканцията е нас и всичко е наред.
Не пречи изобщо на отношенията  - че какво ни пречи да сме романтични и специални, че както искаме 3 деца още не виждам кое ще е по различното 
Може би я приемам без проблеми, защото смятам, че няма по-важно на тоя свят от децата.
И тъй като тя е дете на мъжа, който обичам... значи трябва да я приема.

[roumyana]

хубаво е че има такива хора, добри и великодушни, поздравявам ви за смелостта и за избора ви. аз си признавам, че съм малко или много егоист. е разбира се никога не се знае в каква ситуация съдбата ще постави всеки един от нас, но мисля си че аз не бих се справила, просто щях да избягам.

[mademoiselle_chocolate]

Stranger, каква красива булка си била! Жалко, че не си качила повече снимки. Радвам се, че при теб се е получило при втория брак.

Надявам се да се включат и още момичета, темата ми е много интересна.

[siss]

Вероника - знам за какво говориш, подушвам че сме от една порода
roumyana - не си мисли, че въпррос на великодушие или егоизъм. Всичко е въпрос на любов. Няма как да обичаш мъжът до себе си и да не обичаш децата му (та те са част от него), а ако е така вероятно той няма как да те обича. Незнам дали имаш деца, но когато станеш родител ще разбереш, че това неозначава да родиш.

[Вероника]

siss и при вас ли е същото положение 
Няма по-хубаво от децата ей, всичко друго е до време  , пък били те наполовина ваши -всмисъл на партньора до вас - не е толкова трудно да накараш едо дете да те харесва и обича 

[dani_k11]

здравейте момичета
и аз съм напълно съгласна със siss , когато започнах тази темичка,бях ужасно притеснена, защото предстоеше срещата с дъщерята на моята любов/и не за друго ами защото не знаех как ТЯ ще ме приеме, а не аз/, аз нямах проблеми със себе си , аз я бях приела още от първия ден в който започна лубовта ни.
И сега милото като гледа колко добре се разбираме е много щастлив
а и няма да забравя думите на маика ми : "едно дете не е причина да не се обичате"
Успех във всичко момичета 

[Miri]

DANI_K11 аз също съм втората съпруга, но разликата в това е , че моят съпруг няма деца от първия си брак. Аз също срещнах неодобрение от страна на близки, по-точно родителите ми, които бяха с някакви разбирания, че трябва да се омъжа , за някой който не е бил женен преди това, един вид разведените са втора ръка. Много ми беше мъчно за това отношение, защото мъжът ми се дъжеше с тях с много добре. Но с течение на времето те го опознаха и видяха ,че той е един прекрасен човек, даже сега моите родители смятат ,че аз съм черната овца на семейството. За съжаление това поколение на нашите родители страда от предразсъдаци и робува на хорското мнение. Видите ли, какво ще кажат хората , ако разберат ,че дъщерята се е омъжила за разведен. Що се отнася до това дали един човек е обременен или не е , много индивидуално. Естествено, че един развод , оставя следа в душата и съзнанието на човек, но всичко е и въпрос на избор как един чошек се справя с такава травма.

[falenopsis]

Предстои ми втори брак. За партньора ми е първи брак.
Преди много години, млада и зелена се ожених, след по- малко от 2 години се разведох. Какво е било не искам и да си спомням. Деца от първия си брак нямам.
Със сегашния си партньор се запознах преди около 12 години. Той беше на първата ми сватба, с тогавашната си приятелка. По- късно се влюбихме, неочаквано и за двамата и така. Заедно сме от вече 9 години, живеем заедно от 5г.
Няма да съм булка, няма да съм в бяла рокля, няма да има тържество. Само ще се подпишем и толкова. Няма да има пръстени и чаши за шампанско - не искам. Ако се получи, ще заминем на далечно и екзотично пътешествие, където да бъдем само двамата с нашата любов, друго не ни трябва.

[InaLutay]

В моят случай... Първи брак е, но преди мен е предложил на бившата си приятелка, която му се е изсмяла на един паркинг и е взела пръстена без да каже нищо, след няколко месеца го зарязала заради друг... и така... Той самият обяснява, че е било късмет, и че му е направила услуга като не е приела, защото е щял да съжалява цял живот... Това бяха думите му, естествено на мен не ми беше много приятно че преди мен е имал пръстен за друга, от там тръгнаха въпроси, какъв ли е бил нейният пръстен и т.н.....
Но по - късно разбрах ,че няма нужда да се измъчвам с такива въпроси, важното е че ме иска сега и на момента, и че прави всичко за мен... и че хората, на които преди съм цържала и съм очаквала повече от тях са ме разочаровали,а той без да очаквам направи толкова много за мен... поне залсужава отношение..
Не сепритеснявай за 2-рия му брак... всеки прави грешки.. щом те иска за жена, явно е усетил предишната си грешка и ти наистина си жената която винаги е искал за себе си, втория път би трябвало да е по - осъзнат

[BeRa]

втора трета съпруга или съпруг няма никакво значение...много се дразня на хора които почват да коментират...ууу ама той разведен...че с деца...и ала бала особено бабите...искам да ви кажа че всеки първи испанец и половина..не мога да кажа дори всеки втори...е разведен поне веднъж...всичките ми познати и приятели тука са с втори че и трети бракове...с деца по целия свят...и на никой не му прави впечетление...шефката ми е втора съпруга от мнооого години...шефа е по голям от майка ми...сина му е 22 годишен...миналата година, понеже доста време не идва пи тях бебето, та миналата година им бе нааай после успешно едно от многото ин витрота които правят...цяяялата негова фамилия я подкрепяха и и всички племенници бяха тука да и помахат за да може ят да не ходи на работа и да си почкива понеже и беше много трудна бременността...тя гледа сина му като свой и търпи цялата му фамилия да идва на гости и да ги окумява тука...и няма никаква странност в каквоо и да било...имам две приятелки...една словенка която е тука омъжена за испанец и имат дете на две годинки а в словения двете и деца големи вече по на 15 години живеят с татко си и не ги е виждала с години...друга кубинка с дете на 3 години, сина и от първия брак е в Куба и не беше го виждала 5 години...а друг има деца в 4 различни държави и две тука...  сигурно е минавал да ръси семе на всякъде...

само в наща безпорочна държавица това се смята за нередно и се коментира с лоши очи понякога...ама...за мен винаги щастието на двама е било над всичко без зачение колко брака има зад гърба си единия или другия...

[panteryx]

dani_k11  , аз съм в подобно положение, с тази разлика, че съпругът ми има дете (всъщност не разбрах дали твоя има деца от първия си брак) и повярвай ми не броя на предишните бракове е от значение за бъдещето, а дали нещо го свързва с миналото му. На мен ми беше доста трудно да приема детето му (и все още ми е). На моменти дори мислех да се откажа. Сега съм на мнение, че най- важното в един брак (връзка) е вие да се разбирате, да се уважавате, да се обичате и да вървите напред заедно, в една посока, рамо до рамо, за да си помагате в трудните моменти. Не смятам, че един провален брак може по някакъв начин да ви пречи, защото на практика "подписа" с нищо не се различава от една по- продължителна и сериозна връзка, каквато много от нас преживяват преди да намерят истинската любов. Не слушай приятелите си и направи това, което искаш ти !

Здравей ,
и при мен така се получи приятелят ми има дете от първият си брак на 12 години ,и на мен ми беше трудно да го приема и все още ми е ,защото той не ме зачита за никаква ,отговаря ми ,държи се лошо с мен и когато баща му го няма си прави ,каквото си поиска.
Майка му и бъдещият ми съпруг са се разделили преди 5 години и малкият още не може да приеме ,че те са се развели и не може да приеме и мен и ме прави дива и щастлива 
Връзката ни беше прекрасна ,не сме се карали много ,поне не за всичко ,а сега откакто майка му на Ивчо ,реши че няма достатъчно време за него ,защото се прибирала късно от работа и няма време за детето си от 1 г. той живее при нас.
Стана страшно!
Защото на 2 пъти щяха да го изключат от училище ,заради лошо поведение е едното!
Ние нямаме грам време да се осамотим ,защото имаме и ние дете на 1г и 8 месеца и станахме ужасно изнервени.За всяко нещо се караме.Предстои ни сватба , а вече не знам дали я искам

[fotoVANKO]

и това ти харесва да раждаш да оставаш деца навсякъде по света и пак да раждаш и жениш

[Monikamaria]

fotoVANKO, не съм сигурна какво си се опитал да кажеш, но да опиташ отново не значи да сееш деца наляво-надясно! Крайно време е да осъзнаем, че живеем в 21 век и страхът от развод е един предразсъдък, присъщ на не съвсем интелигентните хора.  Извинявам се, ако съм прозвучала зле, но се плаша просто от хора, които се изказват така. Според мен, ако се налага пет пъти ще сключиш брак, но имаш право да търсиш щастието си. Не виждам нищо лошо в разведените хора, както и в това да са ожениш за такъв. Също така хората приели "чуждото" дете са достойни за уважение! Ако има проблем в брака, то той идва от самите хора, а не от развода преди него!

[Вероника]

fotoVANKO, не съм сигурна какво си се опитал да кажеш, но да опиташ отново не значи да сееш деца наляво-надясно! Крайно време е да осъзнаем, че живеем в 21 век и страхът от развод е един предразсъдък, присъщ на не съвсем интелигентните хора.  Извинявам се, ако съм прозвучала зле, но се плаша просто от хора, които се изказват така. Според мен, ако се налага пет пъти ще сключиш брак, но имаш право да търсиш щастието си. Не виждам нищо лошо в разведените хора, както и в това да са ожениш за такъв. Също така хората приели "чуждото" дете са достойни за уважение! Ако има проблем в брака, то той идва от самите хора, а не от развода преди него!

Абсолютно съм съгласна, но има и една друга страна на нещата - момичето забременя , хайде да се заженим пък ще видим какво ще излезе  - аз съм против това, нали сме в 21 век мерки могат да се вземат и деца да се раждат с любов, а не по случайност и после да страдат заради необмислени решения