Клуб 2-ра съпруга

[dani_k11]

Понеже не намерих такава темичка
При мен случая е такъв, предстои ми да се омъжа за моята лубов, но това за него е 2-ри брак, много го обичам и сме щастливи, но понякога ми казват /мои приятели и близки/, че нашите  отношения ще са обременени от това че той вече има един неуспешен брак, вие какво мислите?

[mmagi]

Никой не може да се прави на пророк и да те обременяват допълнително, щом се обичате и сте заедно, значи така трябва да бъде. Понякога човек не намира щастието от първия път и пробва пак, нормално е. Това обаче не трябва да те заблуждава, че той ще забрави напълно миналото си, особено ако има деца от предишния брак. Бъдете много щастливи 

[dani_k11]

Благодаря ти mmagi
По принцип не се влияя от мненията, до сега винаги съм се доверявала на вътрешните си усещания и най-вече на сърцето си и не съм грешила/ поне да кажем 80 % от случаите/
Но имам малки моментчета в които се скапвам, но не се предавам не ми е в стила. Аз и не искам да го забравя / миналото си/, то е част от него, важното е че е решил да продължи напред и то с мен.

[Gabito]

dani_k11  , аз съм в подобно положение, с тази разлика, че съпругът ми има дете (всъщност не разбрах дали твоя има деца от първия си брак) и повярвай ми не броя на предишните бракове е от значение за бъдещето, а дали нещо го свързва с миналото му. На мен ми беше доста трудно да приема детето му (и все още ми е). На моменти дори мислех да се откажа. Сега съм на мнение, че най- важното в един брак (връзка) е вие да се разбирате, да се уважавате, да се обичате и да вървите напред заедно, в една посока, рамо до рамо, за да си помагате в трудните моменти. Не смятам, че един провален брак може по някакъв начин да ви пречи, защото на практика "подписа" с нищо не се различава от една по- продължителна и сериозна връзка, каквато много от нас преживяват преди да намерят истинската любов. Не слушай приятелите си и направи това, което искаш ти !

[dani_k11]

Благодаря ти Gabito, да и моята лубов има дете от първия си брак / ние в момента сме в период на опознаване/, при нас е малко по-сложно, защто и бившата му съпруга създава проблеми / те са разведени от 3 години/, но тя се дразни че аз присъствам в живота му и за да го нарани използва слабото му място/дъщеря му/, много ми е трудно, искам да ти кажа как се чуствам, но няма да ми стигне място, незнам как да се държа с нея/аз никога не сам имала такива проблеми, винаги съм общувала много лесдно с хората/, надявам се всичко това да е времено.На мен до сега не ми е минавала такава мисъл да се откажа/за пръв път обичам така/, на моменти ме хваща страх /да не свърши всичко/, но после бързо ми минава/като го видя/. Извинявам се за хаотичното писане, но се вълнувам много.

[katya_79]

Всеки човек има право да бъде щастлив.Това дали е втори, трети или т.н брак няма никакво значение.Човек се учи докато е жив и също толкова време преследва щастието си. Никой няма право да се вживява в ролята на пророк или съдник.Така че мила dani_k11, необръщай внимане на хорските приказки и продължавай напред. Бъдете щастливи, обичайте се, градете живота си върху взаимното уважение и доверие, заедно посрещайте трудносдтите и вярвайте в любовта!

[dani_k11]

Благодаря и на теб katya_79 
За мен няма значение, че за него това ще е втори брак, аз съм наясно със себе си и не се колебая дали да съм с него, просто понякога ме скапва това, че не срещам разбиране от най-близките ми хора.
Още веднъж благодаря ти за топлите думи

[Рени]

Дани, ако се чувстваш добре с човека до себе си винаги ще има хора, които да злобеят. Ако им обръщаш внимание връзката ви няма да стигне до никъде. Що се отнася до разбирането от близките хора като видят, че се разбирате ще приемат решението ти. А това дали половинката ти е харесвана не е само до това дали й е първи или втори, пети, десети брак то е до хората. Моят съпруг ми е първият съпруг, но майка му пак не ме харесво. Стискам ти палци скоро дасе похвалиш, че отношенията започват да се променят. Мисле си, че раждането на едно детенце, когато решите, ще сложи ново начало.

[Gabito]

dani_k11  разбирам те напълно, мила. Никак не е лесно да приемеш "тази реалност". Аз самата все още не мога да я приема, при все, че с милото сме женени вече от няколко месеца. Знам колко е важно в такъв случай да поговориш с някого, който е или е бил в подобна ситуация. Ако искаш пиши ми на лични и ще ти дам скайп или мейл- както ти е удобно. Стискам палци нещата да се успокоят. Прегръщам те и... горе главата.

[Su_to]

dani_k11, изобщо не обръщай внимание кой какво ти говори. Ако си сигурна, че това е твоят човек, ако той е достатъчно стабилен и уравновесен и ако взаимно се обичате, просто се обичайте завинаги като съпрузи и точка.

Това, което мога да споделя е само от моя личен опит.

Майка ми беше втора съпруга за баща ми. Това, че на млади години човек може да се поизлъже, не бива да го лишава от втори шанс. Той има дете от първия брак. С нея не сме поддържали контакти, защото разликата във възрастта ни е доста голяма и нямаме общи интереси (нашите са се срещнали и оженили десетина години след развода). Обаче не мога да кажа, че някога това е било проблем в къщи. Освен това, моите родители се обичаха изключително много, чак една колежка на майка ми беше разправяла на един техен новодошъл колега, че надали е виждал такова семейство.

Естествено, един такъв брак води след себе си някои проблеми, но не са непреодолими или пък кой знае колко страшни.

Винаги ще има хора, които няма да одобряват. Ще ти се бъркат, ще се опитват да ти влияят. Баба ми с месеци не е говорила на майка ми и не е отишла на сватбата й дори. Когато е опознала баща ми, обаче, нещата са се променили. Променени бяха до такава степен, че когато той почина, тя получи инфаркт от мъка по него, защото бяха супер невероятна партия.

Други проблеми, които май са доста незначителни са финансовите. Ако човек е материално затруднен, понякога издръжката може да ти идва като неприятно перо в бюджета, когато няма за вашите деца, а трябва да се купи на другото.

И накрая, понякога разводът оставя някои следи в разбиранията на хората. Например, аз винаги съм изпитвала затруднение да се преборя на една по - крехка възраст с баща ми, за да ме пусне да отида някъде. Също така и за дрехи и гримове съм имала разправии. Първата му жена е била малко, как да кажа, с широка душа и не можеща да откаже на чуждата покана. Той ужасно се страхуваше, аз да не тръгна по някакви такива пътища. В някои моменти, на мен като съм била по - малка това ми е тежало.

Но, отново ще ти кажа. Аз съм била винаги щастлива със своето семейство и, повярвай ми, това, че някой е разведен, няма нищо общо с бъдещото ви семейно щастие! То зависи само от вас двамата и от вашата любов!

[dani_k11]

Момичета, много ви благодаря за подкрепата, страхотни сте

[dani_k11]

Su_to и на теб мн ти благодаря, прочетох с голям интерес историята на твоте родители

[mademoiselle_chocolate]

Тази тема е за тези, които за втори път встъпват в брак. Има ли такива сред вас?

Да се ожениш за втори път е по-особено, има си специфичните проблеми. Споделете - как се разбирате с новите си роднини. А със старите? По-скромно ли ще празнувате от първия път? В бяло ли? Как го приемат близките ви (на мен например ми е малко странно, че това, което уж се прави веднъж в живота, го преживяваш отново). А децата, ако имате такива?

И най-важното - как се запознахте с него?  И как се решихте отново да се обвържете толкова тясно с един мъж 

[stranger]

Тази тема е за тези, които за втори път встъпват в брак. Има ли такива сред вас?

Да се ожениш за втори път е по-особено, има си специфичните проблеми. Споделете - как се разбирате с новите си роднини. А със старите? По-скромно ли ще празнувате от първия път? В бяло ли? Как го приемат близките ви (на мен например ми е малко странно, че това, което уж се прави веднъж в живота, го преживяваш отново). А децата, ако имате такива?

И най-важното - как се запознахте с него?  И как се решихте отново да се обвържете толкова тясно с един мъж 

Аз ще се включа в тази част на питането
За мен това в втори брак, за съпругът ми - първи! Заклет ерген, но това беше предизвикателство за мен.
Първият ми брак оценявам като грешка, не бях подготвена за семейство, твърде млада и вярваща в илюзии. Просто се омъжих за 2 месеца, за човек, който много ме разочарова, но и който явно не съм обичала. Просто мъчителна раздяла с уж голяма любов, среща с мъж, за който значех всичко и резултат необмислен брак. Няколко месеца след брака ни вече съжалявах, отказах всякаква близост с бившия си съпруг. Случайно се видях с приятел от университетските години, винаги между нас е имало искри - никога обаче не се е стигало до интимност. Сладки приказки, раздумка, вечеря и нищо... Междувременно реших, че е по-добре да се разведа от колкото да поддържам изкуствено един несъществуващ реално брак. И... случайно пак срещнах този приятел от студентските години. Опитах се да го сватосам с приятелка, и така ги сватосах, че аз и той се озовахме в положение на живеещи заедно. Оказа се, че сме един за друг! Смело мога да твърдя, че това е любовта на живота ми! С него разбрах, какво е да обичам  и да бъдеш обичана, и стигнах до извода, че по пътя към истинската любов има много измамни любови (имитиращи голяма любов)...
Направихме сватба, бях в бяло! Бих казала, че втората ми сватба беше вълшебна! Не пазя нищо от първата сватба. Бившият ми се сеща често за мене. Колеги сме и често ми звъни за професионален съвет. Естествено подпитва за семейството ми, но там бива бързо отрязан. Нямам деца от предишния ми брак.

[Вероника]

Я каква тема, а аз сега я виждам
Точно за тоя клуб съм защото съм втора съпруга 
Гледам последно сте обсъждали -втори съпруг.
Аз мога да споделя, че всичко е чудно при нас. Мъжът ми има дъщеря на 11 год, която живее с нас, защото правата са негови, така че и аз имам дъщеря на 11 год  Нещата са такива каквито си ги направиш. Аз знаех миналото на мъжът ми преди за се оженя за него и бях казала, че 1-во трябва да приема детето - защото жени и мъже много, но децата... децата вече не можеш да замениш - лично мнение.
Аз също съм дете на разведени родители, с втори майки и бащи и може би за това и за миг не съм прела ситуацията странна, а напротив.  Моите роднини приеха мъжът ми с отворени обятия, защото той е човек с голямо сърце и те всички оцениха това, а това че е бил женен да не би да е човек втора ръка.
той се е женил на 22 г заради бременност - нещо което за мен е недопустимо, имам много познати които на тази основа се опитаха да градят семейство и нищо не се получи  та така общо взето.
Въобще не му личи че е бил женен  - не носи страи навици и привички, всмисъл такъв, че нито очаква нещо от мен, на което е свикнал, нито пък е с претенции и някви стари навици -ако ме разбирате.
Просто заедно градим всичко от начало.
За детето -аз играя 100 пъти по основна роля във възпитанието и във всичко и нормлано, аз съм жената, домакинята , която разбира от тези неща. Тя слуша много мен междудругото и винаги се стреми да ми се хареса.
Не се лигавя, че като не съм майка трябва всичко да се прощава и винаги съм директна и искренна с нея- винаги съм и казвала,ч е аз немога да ззаместя майка и, която межудругото я търси 1 път в годината  , и че съм и приятелка и, че щом живеем заедно под един покрив трябва да се разбираме и подкрепяме и детето ме разбира. Карам и се дори, държа се с нея като с мое дете, но не искам да я залъгвам - от опит знам, че човек има една майка и един баща.
Много мога да пиша по темата -опит имам много.
Искам само да кажа, че аз съм най-щастливата жена на света