09.03.2011 16:01
kadriana и аз не знам какъв е точния съвет...Бях в подобна ситуация преди съвсем малко време...Да кажем мнякъде ноември - декември! Ще ти кажа с две думи как се разви ситуацията... Аз му направих профил във ФБ по негово желание, също по негово желание всяка вечер му проверявах профила за някакво състезание с коли, намери много съученици от града в който е учил и всичко докато не се появи една дама..... Спря да ме моли да му проверявам фейсбука, седеше на компютъра до много късно среднощ, а една вечер докато беше в банята получи смс, аз пък го прочетох...беше от същата дама, пишеше просто "как си?"
Аз обаче замръзнах с телефона в ръка... Той разбра че съм му видяла телефона, скалъпи някаква лъжа и започна освен фейсбука (между другото беше си сменил паролата) да си крие и телефона... Питах го, разпитвах го...нищо нямало, луда ли съм и т.н. Докато един ден когато беше извън града по работа не седнах на компютъра и не му смених паролата, знаейки че ще разбере....няма как, но това ми беше шанса да получа вътрешен мир. С влизането във ФБ дамата му писа "добро утро", отговорих, пита ме "как си?", отговарям "добре, гледам си детето!" ...и тя написа "видях че снощи си ми звънял и си пи присал смс но телефона не беше при мен!!!". Показах и на майка му написаното, за да не ме обвини пак че съм луда и си внушавам! Станах и казах че си събирам багажа и се изнасям с детето! Майка му му се обади по телефона и господинчото се прибра за части от секундата
Запона да ми обяснява че няма нищо, само са си писали .....така приключи тази история, след това си изтри профила, а телефона му вече винаги ми е пред очите (не че настоявам, просто не го крие, оставя си го на масата в хола примерно...) ! Та тъй приключи тази история...Не знам ако върна времето дали пак бих постъпила така, не знам дали беше най правилното, но смятам че нещата се развиха по най добрия възможен начин.
Но наистина недей да му казваш директно че си му ровила в телефона ... Примерно поискай му телефона да видиш нещо....и тогава пред него го питай с приятелски тон кое е това момиче или нещо подобно! Но не се настройвай за скандал, не го притискай, не му викай
Пиши когато имаш нужда
Аз обаче замръзнах с телефона в ръка... Той разбра че съм му видяла телефона, скалъпи някаква лъжа и започна освен фейсбука (между другото беше си сменил паролата) да си крие и телефона... Питах го, разпитвах го...нищо нямало, луда ли съм и т.н. Докато един ден когато беше извън града по работа не седнах на компютъра и не му смених паролата, знаейки че ще разбере....няма как, но това ми беше шанса да получа вътрешен мир. С влизането във ФБ дамата му писа "добро утро", отговорих, пита ме "как си?", отговарям "добре, гледам си детето!" ...и тя написа "видях че снощи си ми звънял и си пи присал смс но телефона не беше при мен!!!". Показах и на майка му написаното, за да не ме обвини пак че съм луда и си внушавам! Станах и казах че си събирам багажа и се изнасям с детето! Майка му му се обади по телефона и господинчото се прибра за части от секундата
Запона да ми обяснява че няма нищо, само са си писали .....така приключи тази история, след това си изтри профила, а телефона му вече винаги ми е пред очите (не че настоявам, просто не го крие, оставя си го на масата в хола примерно...) ! Та тъй приключи тази история...Не знам ако върна времето дали пак бих постъпила така, не знам дали беше най правилното, но смятам че нещата се развиха по най добрия възможен начин.Но наистина недей да му казваш директно че си му ровила в телефона ... Примерно поискай му телефона да видиш нещо....и тогава пред него го питай с приятелски тон кое е това момиче или нещо подобно! Но не се настройвай за скандал, не го притискай, не му викай

Пиши когато имаш нужда


![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

Този път го избират слабите хора. За това израстваме, за да се учим как да постъпваме, до контролираме необузданите си емоции и грешни постъпки. Колкото и да ни е трудно да контролираме ревността и гнева, ако искаме да изградим една стабилна връзка, в която и двамата се чувстват добре, и ако тя си струва, трябва да намерим и верния начин. Но според мен той не е чрез ултиматуми, ограничения, скандали, притискане, сцени, криене на чувства от себе си и от другите, липса на споделяне и т.н.
Я да си кажа "по-пространно" мнението, че да се разберем.
Най-хубаво е да си поговорят двамата и да разрешат този въпрос. 
защото каквото и да си говорим малко сме жените които се съобразяваме със семейното положение на мъжете около нас, както и това, че една жена ако иска нещо ще направи и невъзможното да го получи. И нали именно заради това сте семейство за да обсъждате проблемите и притесненята помежду си, иначе какво става когато всеки мълчи и си прави каквото знае. Колкото повече се премълчава даден проблем толкова по сериозен става той.
