ангелче, след като ти е неприятно мъжа ти да излиза и да се чува с тях му го кажи, защо да вредите на връзката си и да си причинявате неприятни емоции заради бивши! Какво толкова има да се виждаш и да имаш някакъв сантимент с който си прекратил отношения и както казваш са стигнали до дъното. Разбирам по улиците като се видите да си кажете едно здравей ама толкова! Всеки е поел по пътя си и търси щастието, а и така по-лесно се забравя миналото и гледаш към настоящето и бъдещето. Защо трябва да се обръщаш назад и да гледаш какво било и не било, така миналото ще тегне над връзката ви един вид,щом не се е осъществила ,значи не сте един за друг и толкова. Не осъзнавам как ще имаш за приятел човек, с който сте се наранили и си нямате доверие. Аз такива съм ги вършела 1. бях много малка, 2. трудно преживавах разделите и като мине време и се оправя, осъзнавам, че е било тотално унижение от моя страна!

Ама той не се вижда с момичета,които са го наранили и са се разделили като врагове.Аз бих се възпротивила да се види с момичето,което без обяснение е спряло да му вдига телефона и повече не са се видели ,а той е страдал много.И той никога няма да поиска да има какъвто и да е контакт с нея.Аз ,примерно имам чудесни приятелски отношения с момче с което живяхме 4 години.В един момент осъзнах,че не го обичам толкова и не искам с него да прекарам остатъка от живота си.И край.Сега си пишем по скайп кой какви проблеми има,дори му давм съвети за новите му гаджета ,които му играят женски номера,а кой ,ако не аз ги знам тези женски номера.Не казвам,че не съм продължила и гледам назад.Да гледам назад означава да се чуваме и да се чудим защо нещата между нас не се получиха или да си припомняме случки от съвместния ни живот.Напротив,не говорим за миналото!Година и половина след като се разделих с него се омъжих.Мислиш ли,че гледам назад!?
Споделям моя опит и моето мнение,защото мисля,че ако ме последвате ,няма да имате тези проблеми.Няма да се съмнявате и тормозите.Погледнете,както се казва,отгоре,не отстрани!

Мен две изречение ми направиха впечатление в поста ти Тъпичко ми е ,когато се чуват или виждат ,но не мога да направя такова нещо." Въпреки, че са останали с добри чувства един към друг, може да се лиши от контактите си с тях, за да не ти е неприятно, както и обратнот.
И другото "Имате минало.Не можете да зачекнете цели месеци или години от живота си, само защото сега сте влюбени в друг." Не знам аз като започвам нова връзка, тотално зачерквам всичко, което е било преди това, защото ми е едно тягосно и гадно, че се е получило така и не мисля дори за човека.
Ангелче, извинявай мила ако съм те обидила нещо  май повече обичам да поспорвам от необходимото.
Между другото защо няма интерес към този раздел теми- нали любовта и брака са най-важното нещо- тук можем да си споделяме, да си даваме съвети. Пише се предимно в бебчетата и в кафе и чай

ААА,няма проблем ,аз обичам дискусии.А това е дискусия ,не спор.Виждат се 2 гледни точки.
Мен може да ми е тъпичко и когато отива на работа,защото колежката му е мн хубава и палава.Мога ли да му забраня да ходи на работа!
Като казвам минало имам в предвид-този човек е присъствал в  живота ти една година.Да се направя ,че не  е било,за мен е същото като да се направя ,че не съм работила в онази работа,дето стоях 3 месеца ,шефа беше гаден и сега като видя колегите по улицата не ги поздравявам,защото имам нова по-хубава работа.

Отношенията с приятели, познати, колеги,били те приятни или не, са в отделна графа от интимните отношения. Това дали ще поддържаш контакт с всички останали е личен избор. Но да общуваш с човека, с който си споделял живота си, който си обичал , за когото си плакал, писал стихове, който е предизвиквал в теб буря от чувства и емоции, е малко като да натрапваш миналата си връзка пред настоящата си любов. Това за колежката е друга тема, ами след като му имаш доверие, значи няма страшно. Моя мъж като работи само с мъже, това не значи, че по презумция, че никога няма да стане нещо... Освен това той си излиза сам в друг град с приятели и аз му имам доверие...Просто държа всеки да има лични пространство, и да излизаме от време на време сами. Човек ако реши да изневерява,(да не стига до там, че... ), ще го направи, ако ще да работи или излиза само с хора от неговия пол. Не бива да те притеснява тая колежка,палавата 

Според мен това каква връзка ще поддържаш с бившата/бившият си зависи много от това как сте се разделили. Има случаи, в които се разделяте така, че не искате дори да се видите повече. Има случаи, в които се разделяте като приятели - аз самата имам пример точно за това - тогава не виждам какво пречи и какво лошо има да се виждат хората понякога.
Предполага се, че щом връзката е приключила, то настоящата половинка трябва да е наясно, че няма никаква заплаха в това за него/нея, и аз като Ангелче не виждам защо трябва да се "зачерква" изцяло част от живота ни - миналото си е минало и то не може да изчезне, а и няма нужда, поне според мен. Всяка връзка, независимо дали е щастлива/нещастна, успешна/неуспешна учи на нещо - аз поне така ги виждам нещата.

лично аз не поддържам връзка с нито един от бившите ми приятели...просто съм ги зачеркнала от живота си и продължавам напред.няма смисъл да поддържам никакви контакти с тях когато знам че сегашния ми приятел може да бъде засегнат от това..а и по ред други причини.колкото до личното пространство без него не може.

Spored men tova e nai-gadnoto neshto v edna vruzka.Kogato vsichko e nared,vsichko varvi i izvednaj se poqvqva tq.Na nego mu tupka sarceto i q gleda vse edno vijda Pamela Andersan,a ti stoish mejdu tqh i gledash i chak pochvash da se chuvstvash vinovna za tova.Izvednaj gubish doverieto si v tozi chovek,a si bila sigurna,che shte se sluchi sreshtata mejdu vas trimata,no kogato tq nastapi naistina,razbirash,che e mnogo po kofti otkolkoto si si mislila.Ostavash samo s opravdanieto-majete obichat samo edna jena zavinagi{v sluchaq men},no cql givot se za glejdat po drugite,ta dori i da ti izneverqt pak shte obichat samo teb.Tova e...majete zaobichvat parvo tqloto i sobstvenite si misli i chak togava liceto i vatreshnosta ti.TAKAV E JIVOTA.

qnichka, сама си казала всеки си има своите бивши. И аз много пъти съм се дразнила на бившата на съпруга си като ни звънеше посреднощ по телефона и мълчеше, но какво. Щом е с теб, ти бъди силна и над нещата.

И един съвет пиши на кирилица и не с големи букви, защото големите букви се приемат за крещене във форума.

Здравейте ,поздравления за чудесната тема.Нека и аз кажа нещо по въпроса.Аз не съм омъжена,но в момента поддържам връзка с разведен мъж с дете.Не живеем заедно ,защото нямаме апартаменти ,нито имаме пари за квартира,но при първа възможност и това ще стане.Още в началото тои ми каза че едно бивше гадже му е голяма приятелка и от време на време се чуват и се виждат,аз естествено приех това за нормално тъи като бйахме заедно от един месец,но с течение на времето разбрах че той е скъсал с нея щото е правил наи лошия секс с нея и тя искала повече внимание,естествено повярвах и на това,наскоро обаче тои ми каза че тя започва да работи до неговия офис и 6тели да обядват от време на време,казах отна4ало 4е не ми е прийатно но тои е свободен човек и после на другия ден промених мнението си,казах му 4е не ми пука,но днес случаино пак стигнахме до тази тема,и разбрах че тя му е налетяла преди още като са се запознали,и си казах тя не била толкова захлюпена,я по добре без нея,и му казах 4е постоянно тая сцена ми е пред очите,как тя му скача и го желае и го попитах ако иска да е с мен готов ли е да прекрати всякви отношения с нея,само да са на здравеи здрасти,тои мисли и ми обеща че повече няма да я търси и няма да и пише,но ми каза че тръгвам по лош път,аз му казах че от никои не го ревнувам от приятелките му а тои има много,а се притеснявам от това че на него му пука за нея.връзката е емоционална,тя ангажира вниманието му,дава му съвет за това и онова и т н.та какъв е извода миналото си е минало,идва момент когато наистина трябва да се постави ултиматума или тя или аз,но по много тънък начин

Здравейте!
Аз дори не знам дали тук е мястото да пиша ,защото не знам дали мъжът ми някога е имал отнешения с въпросното момиче, което ме притеснява. Но ще ви разкажа, за да ми олекне малко.
Първо да кажа, че съм бременна в момента /т.е много хормони и преувеличени реакции/. Второ - много съм ревнива  признавам си.
С мъжа ми сме заедно от около 1,5 год., а сме женени от 6 мес. Много се обичаме, той е много мил и грижовен и т.н Наскоро му направих ФБ профил и там намери много приятели, които не е виждал с години /10 години е живял в чужбина/. В началото като добавяше нови приятели аз като видя 1-2 момичета и му викам /уж на майтап/: еее пак ли момичета, бе мило. А той ми каза, че са били компания едно време както и аз си имам компания /повечето ми съученици, всичките обвързани/.
Забравих да уточня, че след като е живял 10 год. в чужбина, аз го доведох в моя град в Б-я, където не познаваше никой и нямаше приятели. Моите приятели станаха и негови приятели.
Та така до тук. Сега да ви разкажа снощи какво ми се случи. Той заспа рано, към 21.00. Към 22.00 се развъня телефона му и аз побързах да спра звука, за да не се събуди. Беше племенницата му от чужбина. Не знам защо изведнъж изпитах желание да му проверя телефона - обаждания, смс-и, всичко.
И така установих, че често звъни на една девойка. За 8-ми март, 14 февруари и други дни, общо взето през десетина дни, доколкото показва хисторито на телефона, за по-назад не знам. Направо полудях.
Едва съм заспала, събудих се в 4 през нощта и бодувах почти 2 часа. Явно съм заспала по някое време, защото се събудих от алармата.
Първата ми работа след като той излезе за работа беше да му проверя разпечатките от тел. в интернет и да я потърся във ФБ. Много странно, но във разпечатките номера не фигурираше.За сметка на това я намерих във ФБ. Явно са стари приятели /гризе ме дали не е било и повече/, имат 25 общи приятели. Тя е на моята възраст, симпатично момиче, със семеен статус : сложно е.
Направо ще се побъркам да се чудя за какво и звъни. Айде стари приятели ОК, ама това редовно звънене....Лошото е, че не ми и казва, което ме вбесява още повече, все едно се чувства гузен. Но той знае, че го ревнувам и сигурно затова. /ще кажете, че аз съм си виновна/.
Проблемът ми сега е, 1. че не мога да попитам, защото ще ми се расърди, че му ровя телефона.
2. Аз не мога да се крия, когато нещо ме тревожи /и той цял ден ме пита какво ми е и защо съм тъжна/.
3. Не мога да спра да мисля за нея и какво толкова си говорят.
За мен изневярата не е непременно да правиш секс с някого! Емоционалната изневяра е по-голяма изневяра. Когато партньорът ти си намери друг, с който да си споделя и се чувства по-добре в неговата компания.
Спирам, че стана дълго и изморително за четене.

Забравих да спомена, че аз може да съм ревнива, но се поставям на мястото на другия.
Мнението ми за бившите връзки е, че са БИВШИ.
Имах гадже, с което бяхме почти като женени. 2,5год. живяхме заедно и много се обичахме, беше ми истински приятел и когато отношенията ни приключиха му казах, че това ще ми липсва. Няма да разказвам подробно за тази връзка, защото е минала.
Искам само да кажа, че този човек продължаваше да ме търси по телефона /от чужбина/ и дълго си говорехме.
След като заживях със съпруга си и ми предложи брак, написах писмо на въпросния човек да спре да ме търси. После още едно, защото той отговори и това беше.
Всичко това го казах на съпруга ми.Той не ме е молил да прекратявам контактите. Аз му казах, че ще го направя, защото смятам, че така е редно и защото и на мен не би ми било приятно той да поддържа връзка с бивше гадже.

Здравей kadriana ,

Аз на твое място бех искала обяснение, хайде за 8-ми март да го приемем но за 14-ти февруари да звани  И да не ти минава с номера на обидения,защо му ровят из тела и накрая той да се изкара наранения... Като сте семейство имаш право на всичко,вие сте едно цяло и това ,че му гледаш телефона или фейсбука щеше да бъде еднократно от твоя страна ,ако ги нямаше съмненията. Не трупай всичко в себе си така е по-лошо, изяснете нещата.

fashion Благодаря ти за съвета.
Още не знам какво да правя да го питам, не ли...ще се спукам обаче. За нищо друго не мога да мисля.
Страх ме е да не загубя съвсем доверието му, т.е съвсем нищо вече да не ми казва; да не го отдалеча от себе си...защото няма да си го простя.

  Мили момичета, според мен партньорът в живота ни не е наше притежание. Случва се, когато обичаме да сме твърдо убедени в абсолютната взаимна отдаденост с човека до нас. Във всяко едно отношение. Да споделяме, преживяваме всичко, ама всичко до най-малката подробност. Буквално да станем един човек. Хубаво е, когато двама, мислещи по този начин се съберат. Сигурно те ще са свързани до такава степен, че ще мислят и действат като един. Честно казано, това ми се вижда твърде утопична идея.
  В реалния живот подобна нагласа води до самота-физическа, по-често емоционална.
  kadriana, следващото, което ще напиша, не е отговор на споделеното от теб. За това по-късно.
  Замисляла ли си се какво е да налагаш своите ценности на някого? Да караш да приеме твоя начин на мислене и поведение? Честно и редно ли е? Не е ли по-правилно да направите и двамата компромиси със себе си и да изберете междинен вариант в разбиранията си?
  Пиша ти всичко това, понеже моят съпруг е като теб. По негово желание прекратих отношенията си с всички мъже, които той смяташе за заплаха за отношенията ни. Само с някои съм имала връзка или съм излизала на срещи. Това не направи връзката ни по-силна, а напротив-накара ме да се чувствам затворена, ограничена, нещастна.
За конкретната ситуация бих те посъветвала да не поставяш въпроса ребром, както и да не изчакваш дълго. Колкото повече си мълчиш, толкова повече ще "те гризе" отвътре, докато в един момент ще избухнеш и ще стане голяма караница. Опитай с женска хитрост. Намери случай да го попиташ за познатите му във Фейсбук. Например за близките му приятели-че би желала да ги опознаеш, да разбереш защо означават много за него. Ако си премълчи за конкретното момиче, можеш да кажеш: "А това хубаво момиче? Изглежда ми много симпатична, а нищо не казваш за нея?" . Това са все насочващи въпроси. Идеята е да не действаш директно. Успех и стискам палци всичко да е наред!