сиси_петрова не се отчайвай и да не чувам за сълзи.Знам,че е трудно защото ние бебеправим от 9 месеца и аз доста си поплаках,но вече си казах че най-важното е да сме здрави и ще стане когато му дойде времето.Ще стане,ще видиш.Вярно е това,че когато бебеправим се вглеждаме във всички симптоми които си имаме обикновенно,но не им обръщаме внивмание,но което е по-странно е че при много жени когато започнат да работят за бебе започват да им се случват и странни неща с цикъла.При мене никога не ми се беше случвало да не ми дойде,но октомври ми се случи,без никаква причина.Цял месец притеснение и нерви.А може би това е защото се вманячаваме и се притесняваме,а това се отразява.

Благодаря ти kali_gali за съвета.
Имаш право. Сега се чуствам по- добре след като споделих, и в крайна сметка наистина няма смисъл от сълзи.
Сега се чуствам малко неудобно...  че ви занимавам с моите сълзички... 

сисис_петрова недей да се чустваш неудобно, аз мисля че е нормално да имаш такива терзания, пак нали тук сме да се подкрепяме и да споделяме
Кураж 

Момичета, от личен опит мога да ви кажа, че внушението влияе много отрицателно. Колкото повече засичаш овулации, мериш БТ и какво ли още не, толкова повече психиката се обърква и може да си чакате доста. Лекарите са казали, че ако бебето не стане до 1 година, трябва да се почнат изследвания и хапчета и т.н. - 1 година Не се притеснявайте и не мислете за това и аз вече доста време съм в клуба, но още не съм се отчаяла и зная, че някой ден когато не очаквам ще стане чудото

Аз съм на мнение, че някоя и друга сълза не е никак лошо.Лично аз съм на периоди, мога със дни да не се сещам, обаче има дни, когато много външни фактори изведнъж ми напомнят, направо крещят...е в такива дни просто си изливам мъката, някак си след това олеква и поглеждаш с вяра утрешния ден .

А пък най-ме е яд когато всички ми казват да не мисля за това!Особено приятелките!Така е защото гледат отстрани, те вече си имат по едно детенце, едвали могат да си представят аз как се чувствам.

абе като не стане и ми е тъжничко и понякога си поплаквам...  и мъжът ми после ме утешава ...всеки, който чака и се надява знае какво е...

Подкрепата на партньора според мен е най-важното нещо.
Момичета, чели ли сте книгата "Надежда за дете" на Г.Стаменов?Мисля, че е  .Там има отделна глава "психология", много е ценна, въобще цялата книга.

сиси_петрова , какви са тия и то пред мъжа ти?!
Момичета, я по-ведро  . Няма нужда от драми и циркове. Още повече да ги правим и на мъжете си. В крайна сметка само и тях притесняваме, а не си решаваме проблемите или както в повечето случаи нетърпението си.
Хайде, успех на всички...

неее попреувеличих... поправих се... 
не е толкова много ама пак си поплаквам, както Валка казва, че подкрепана на мъжа е от голямо значение...
Успех да, на всички.

Аз пак съм на генеколог, за цитонамазка плюс това от сутринта имам някакво странно кръвотечение по никое време, вътреки че чак "течение" не е, защото го забелязвам само след като се забърша след пишкане .......... и плюс всичко това ми се е появила някаква бучка с размери на грахово зрънце   Вече ми омръзна, добре че всичко пъква сега на бял свят за да имам време да го лекувам, докато започнем с бебеправенето  
Някой случвало ли му се е да му се вдигне такава подутинка?   Напследък бях в хирургичен кабинет на практика и там видях двама оперирани от запушена мастна жлеза и естествено сега съм ебаси паниката, те хората са казали 'колкото по малко знаеш (и си видял бих добавила) толкова по добре"
Това си говорихме с преподавателката и тя казва че й е било много неприятно като е знаела всички патологии на бременноста, че едно най-обикновенно главоболие примено е сичтала за симптом на какви ли не болести   Сори за  

Момичета, чета ви и доста се чудих дали да пиша, накрая реших дори да е  да ви кажа какво си мисля, а вие си преценете дали ще ми се сърдите или не. Аз имам май най-много стаж в бебеправенето. Година и половина с един несполучлив опит. Плакала съм и аз два месеца в началото и веднъж когато направих кръвоизлива, но тогава плаках от безпомощност и отчаяние.
Сиси, ако още от сега се психираш и притесняваш мъжа си с излишни сълзи няма да стане. Дори и да отидеш на лекар да ти пусне изследване на хормоните, да си мериш температурата, да правиш тестове за овулация, да стоиш с вдигнати крака след ......, докато не си психически спокойна си мисля, че нищо няма да стане.
Мис каприз, не мисля, че едно кафе ще попречи на бебеправенето. Като си пиеш фолиевата и правиш любов, а не бебе мисля, че всичко ще е наред.
Герганче, какво стана с кистата ти? Извинявам се, ако съм пропуснала или съм забравила.

Незнам аз като ви чета, как се притеснявате, а на мен все по-малко ми пука и ми идва да се 

НЕЕЕ на мен нищо ми няма на психиката момичета, грешно се изразих и както вече писах преувеличих.
Поправих си поста, мисля че се вижда. Нищо ми няма, просто чакаме 
е, вярно че се разтройвам понякога ама нестава от първия път нали?
Аз това го знам, ама само попитах един въпрос и това е 

Ами може да прозвучи малко грубо но мисля Сиси че драматизираш повечко отколкото трябва.

добре, неискам да влизам в излишни спорове, излизам от тази темичка и това е 
извинявайте ако съм ви изтормозила.

Аз имам май най-много стаж в бебеправенето. Година и половина с един несполучлив опит.

Ние бебеправим година и 5 месеца.

а на мен все по-малко ми пука и ми идва да се 

Рени, без такива, че...