...
След като приключи операцията ме изведоха да се видя с милото. Не можахме да се гушнем, защото заради навалицата пред приемната докторката го извика на страничното стълбище, а вратата беше заключена. Разменихме си въздушни целувки и няколко думи и ме отведоха в реанимацията.
Докторката ми донесе вода, даде ми наставления и ме остави. Вече беше почнало да ме тресе от упойката. Опитах се да се отпусна и да си почина докато отмине треската. След 1-2 часа, когато почна да ме отпуска упойката ми направиха обезболяваща инжекция, а аз започнах малко по малко да си раздвижвам краката и разбира се да пия много вода - знаех си урока.
За съжаление не ми разрешиха да стана още вечерта, но аз се бях пораздвижила в леглото и вече се обръщах, макар и трудничко.
Вечерта мина спокойно. Поприказвахме с другите момичета. На другата сутрин ми биха обезболяващо, свалиха ми катетъра и ми помогнаха да стана. Справих се доста по-бързо от предишния път. След около час вече се разхождах из отделението. За съжаление болницата беше препълнена и до обяд ни държаха в реанимацията. Милото дойде и успяхме да се видим и гушнем. Към 12:30 отидох да си видя малкото съкровище. Казаха ми, че малко е смъкнал и освен това е на антибиотик, но така и не можаха да ми обяснят защо. Много се притесних. Показаха ми го за малко, но не ми дадоха да пробвам да го кърмя, защото все още не бях преведена в стая. Едва към 14 часа успяха да ни преведат, но не във ВИП стая както исках, а в обикновена. Тук е и момента да се оплача от безобразното отношение на почти всички акушерки в нормалното отделение.  То беше още по-лошо към родилите със секцио - като към втора ръка хора, които са решили да раждат по този начин от глезотия. Отношението и на акушерките в детското отделение беше под всякаква критика. Всеки намираше за какво да ти се навика.
Както и да е. В 16:00 отидох да си взема Теди, за да се храним. За моя радост той имаше голямо желание да суче, въпреки, че гърдите ми все още нищо не пускаха. На следващата сутрин вече имах коластра, а до вечерта и кърмата ми слезе. За моя радост следобед се освободи ВИП стая, макар и единична и аз пожелах да ме преместят в нея....

...Дано не ви отегчавам с разказа си...
Във ВИП стаите отношението е коренно различно. Всички са мили и любезни. Бебчо е при теб в стаята, позволени са свиждания в стаите. Така привечер и Радо успя да дойде и да гушне за първи път малкия човек. Много бяха сладки двамата
Вечерта ми казаха, че бебчо има жълтеница и ще се наложи да му правят фототерапия. Върнаха ми го червеничък и изпечен като след солариум. Следващите дни го следиха и казаха, че се подобрява.
На мен междувременно ми дойде кърмата и оставихме добавките. Теди започна да наддава, беше кротичък и спокоен - случваше се да заплаче само като е гладен, операцията почти не я усещах. Бях много щастлива, че всичко става безпроблемно и леко.
Единственото неразположение, което имах, въпреки многото вода, която изпих беше ужасното главоболие от упойката. Не си спомням до сега да ме е боляла толкова силно и продължително глава. Имаше моменти, в които направо ми се  от болка. Докторите направиха всичко възможно, за да я облекчат, но главата ми мина чак на втория ден след прибирането вкъщи
Но това е нещо, което се забравя, когато дребосъчето ти е добре и се прибереш вкъщи при любимите хора...
Ох събудихме се за хапване... ще продължа малко по-късно...

Още ли се храните?!...Че събуди любопитството ми и чакам продължението!
Чакаме и снимки .

Ех, Seny, върна спомените от моето раждане в съзнанието ми 
Винаи съм се чудила, когато знаеш датата си на раждане при плановото секцио, как успяваш да се отпуснеш и да заспиш предната вечер Аз сигурно бих се побъркала от мисли и най-вече нетърпение
Специални целувки на двете ти съкровища

Много увлекателно и "живо" разказваш! 

Страхотен разказ 
Чакаме с нетърпение продължениеа,ако има и снимкииииииии 

Много хубав разказ мила!!!
И аз чакам снимки .
Значи в тая болница на всяко второ дете му се назначава антибиотик  , да си вържат гащите.

Благодаря, радвам се, че разказът ви е харесал, а не ви е отегчил...

Цитат на: aleksa_sm в 12.03.2009 11:37

Значи в тая болница на всяко второ дете му се назначава антибиотик  , да си вържат гащите.

Определено е така. Много е вбесяващо,а и не искат да дават обяснения защо. На мен ми измрънкаха нещо от сорта на "Късна адаптация. Детето не е изплакало силно и отчетливо веднага след раждането..." А като се има предвид, че цялата болница ни чу как викаме . И на теста на Апгар и на 1 и на 15мин. има 8... Докторката ми също беше озадачена от решението им, както и педиатъра ни като видя епикризата на бебко, но добре, че мина и нямаме усложнения от тези решения ...

Цитат на: Harmonia в 11.03.2009 19:07

Ех, Seny, върна спомените от моето раждане в съзнанието ми 
Винаи съм се чудила, когато знаеш датата си на раждане при плановото секцио, как успяваш да се отпуснеш и да заспиш предната вечер Аз сигурно бих се побъркала от мисли и най-вече нетърпение
Специални целувки на двете ти съкровища

Благодаря, целувките са предадени веднага  . А колкото до отпускането... Странно е наистина да знаеш, че на следващия ден ще се срещнеш с малкото човече. Аз не бях притеснена, защото знаех какво ме очаква, а по-скоро малко нетърпелива и развълнувана. Наистина не можах да заспя веднага. Първо погледах мъничко сладурката как спинка, после се гушнах до милото и се наслаждавах на тези моменти, защото знаех, че следващите няколко дни ще ми липсват. А сутринта още преди да звънне часовника бях будна... Малко напомня на вълненията последната нощ преди сватбата 
Ей сега ще кача и малко снимки да ни видите и да не кажете, че го крия хубавеца....

От болницата нямаме много хубави снимки, но все пак ето една - Тук сме на 3 дни /незнам защо, но са ни облекли в розовичко , ама както и да е/:

А тук сме вече на изписването
В ръцете на щастливият татко:

Това сме аз и бебо:

Ето ни и четиримата заедно/така мечтания момент/:

Прелестни сте Пожелавам ви усмивките и щастливите мигове никога да не свършват  Малкия,а и каката са прекрасни пу-пу.

Тук сме вече вкъщи, в нашето си легълце:

Тук кака ни гушка /любимият момент на кака/:

Така спинкаме след масажа на татко:

А така спинкаме най-добре като ни боли коремче /дори съм успяла да уловя една открадната усмивка/:

Цитат на: little.miss™ в 12.03.2009 15:09

Прелестни сте Пожелавам ви усмивките и щастливите мигове никога да не свършват  Малкия,а и каката са прекрасни пу-пу.

Благодаря много!!!
И последно, за да не ставам досадна...
Тук се приготвяме за разходка:

А това е от първото ни излизане навън-на 1-ви март /явно много му хареса, защото такъв сън му дръпна в количката.../:


Ами това е за сега от нас.. Целувки на всички!!!

Прекрасни сте! Винаги така щастливи да бъдете всички заедно!  

Ей, много сте сладки! А бебока е голям сладурко, много е оформен и и зглежда толкова спокоен