Честито момченце, да ви е жив и здрав. Да е много послушен и да расте щастливо дете за гордост на мама, тати и кака На теб мило майче бързо възстановяване

С голямо закъснение ЧЕСТИО-да ви е жив и здрав мина и да ви радва много.

Сени , когато имаш възможност пиши, че те мислим!!!!  

Честито синче, Сени!!! да ви е жив и здрав, а на теб бързо възстановяване!!!
хайде пиши ни вече как сте/ как каката възприема братчето?/ как е живота с 2 деца вкъщи?

Здравейте момичета!

Едно бързо включване от мен.

Първо благодаря на всички за вниманието към нас и хубавите пожелания - с удоволствие изчетохме всички до едно и много им се радвахме!
Както ви е писала Роси /огромно благодаря на моето страхотно щъркелче / ние вече от седмица сме си вкъщи. Пиша чак сега, защото покрай многото емоции от прибирането вкъщи и това, че сме вече четирима не ми остава много време.
Ние сме добре. Аз се възстановявам учудващо бързо -вече почти не усещам операцията. Малкият Теди е голям кротушко/поне за сега /, гласеца му се чува само, когато е гладен, но тогава пък е много сериозно . Кърмим се успешно. Само на кърма сме още от третия ден. Малкият имаше жълтеничка, но още в болницата започна да се подобрява. Направиха му един сеанс фототерапия и сега е червеничък и изпечен .
Каката много се радва на бебчо, но за нея той е повече като играчка. Гушка го, гали го и го целува - голяма е сладурана /пу-пу/. Е, не е особено доволна, когато малкия спинка и не е на линия за игри. Тогава вдига доста шум, за да го събуди. Поне така беше първите дни. Тогава тя беше доста нервна - явно покрай многото нови преживявания, но сега почивните дни нещата доста се поуспокоиха. Прекарваме повече време с нея, за да не се чуства пренебрегната и това доста помага. Радвам се че поне ревността и не я прави агресивна към бебо, а просто малко по-нервна и раздразнителна /вярвам, че и това ще отмине лека-полека/.
Таткото също много помага /както винаги/. Обръща повече внимание на малката, когато аз съм заета с Теди, а и в грижите за него ми е голяма отмяна.
Въобще, след бъркотията вкъщи първите дни, нещата почват да се успокояват и се нареждат така, както си ги представях. Много си ги обичам всички  и ми е едно такова хубаво и спокойно, когато сме четиримата заедно!!! А и вечер като си легнем и двете ни сладурчета са до нас ... просто не мога да го опиша, усещането е страхотно и го пожелавам на всеки един . !!! /И не ме питайте какво правя тук сега като е толкова хубаво  - просто трябваше да си открадна мако време, за да ви пиша./ Снимки и разказче за раждането ще пусна тези дни.
Още веднъж много благодаря на всчики за милите пожелания, обаждания и смс-и . Сега отивам да си нагушкам съкровищата и ще пиша пак тези дни.

Seny,браво на вас ,нека винаги да сте толкова сплотени и да се обичкате все така.Ще чакам с нетърпение разказа ти за раждането и снимчици

Сени много се радвам за вас!!! Чакам с нетърпение разказа и снимките ти!!!

Сени, чудесни новини. Вашата кака явно не изпитва ревност от новия член на семейството.  Радвам се, че сте добре и нямам търпение да видя снимки на малкия сладур и каката.

Сени, много хубаво, че сте по-щастливи и задружни от всякога!!! Очакваме те` когато имаш време да разкажеш повече и да ни покажеш снимки на малкия сладур!!!

Много се радвам за вас! Браво на таткото, че толкова много ти помага! 

Сладури
Стискам палци да не ви мъчат силни колики и да продължите още дълго време успешно да си се кърмите
Специални целувки

ЕХ, че хубав разказ  Пожелавам ви винаги да сте такова хубаво и сплотено семейство, а малките сладури само да ви радват

Ейй,Сени,не го крий малкия блондин!Чакаме те да се включиш и да ни разкажеш за Теди,за Ади-как сте,снимчици да ни покажеш малко!!

Ето ме и мен - сега ще поправя грешката   докато бебо спинка
Първо обещания разказ за самото раждане. Както знаете бях планово секцио. Трябваше да съм второто за деня, но предния ден по обяд ми се обади докторката, че ще бъда първа и трябваше рано на другата сутрин да съм в болницата, за да може да ме подготвят. След обяд отидох на масаж /май тук ви писах/, после си взех сладурката от детска градина. Поиграхме си, погушкахме се /на мен ми беше малко тъжничко, че ще се разделим за 5 дни, но нямаше как/. После и таткото си дойде от работа, вечеряхме, поиграхме още малко с Ади и я сложихме да спинка. Моите родители дойдоха - на другия ден щяха да вземат Адинка с тях към Пловдив. Бащата на милото също беше тук. Видяхме се с всички, поприказвахме и отидохме да спинкаме и ние.
Сутринта станахме към 5 часа, взех си душ, облякох се и потеглихме. Вън беше като бяла приказка-през нощта беше завалял сняг и неусетно беше натрупал. Към 6:20 бяхме в болницата. Нагушках си милото и влязох в приемната да ме подготвят. Направиха ми клизма, след което си взех душ и към предродилното. Пуснаха ми 2 банки физиологичен разтвор, дойде моята докторка и малко преди 8 часа ме преместиха в операционната. Знаех какво ме очаква, така че бях спокойна и малко нетърпелива да се срещна с малкото човече...
Сложиха ми упойка и малко след това-точно в 8:00 се появи със силен рев нашият малък мъж Теодор. Усещането е невероятно-просто не може да се опише с думи !!! Показаха ми го за малко и го заведоха да го повият. После ми го донесоха и видях най-милата малка муцунка! Успях да си го нацелувам и после го занесоха на Радо да го види. Целият екип се смя - колко сме гръмогласни.  Таткото разказа, че и в чакалнята са го чули и докато се чудили чий е този гласец, изнесли нашия дребосък...
Докато приключваха операцията си мислех какво невероятно е усещането ... вече бяхме четирима...