19.09.2011 12:57
Възможно е, разбира се - не във всички случаи се получава, но...
Приятелят ми си има една дружка - познават се от около 10г, никога не са изпитвали нищо един към друг и се разбират чудесно.
Според мен важното е да се осъзнават границите и да няма игрички - примерно единият от двамата да има чувства, а другия да знае, но се прави, че всичко си е наред и няма проблем с това. Разбира се, най-сладкото приятелство е това, което завършва със споделени емоции от страна и на двамата... 
Приятелят ми си има една дружка - познават се от около 10г, никога не са изпитвали нищо един към друг и се разбират чудесно.
Според мен важното е да се осъзнават границите и да няма игрички - примерно единият от двамата да има чувства, а другия да знае, но се прави, че всичко си е наред и няма проблем с това. Разбира се, най-сладкото приятелство е това, което завършва със споделени емоции от страна и на двамата... 


Та с въпросния господин така се стекоха обстоятелствата, че за мааааалко ни се размина да станем малко по-близки от приятели....
....Сега, като върна времето назад осъзнавам, че може би е по-добре, че така (не)станаха нещата между нас, защото днес сме си добри приятели
, водим си много смислени разговори, даваме си съвети и никой от нас не мисли за нещо повече от това...Явно така е трябвало да стане.....Не знам, но мен "айде да си легнем веднъж по приятелски" не ме кефи особено 
)Някак общуването ми е на първо място и от там честичко съм попадалав капана да се влюбя в приятел.Честно казано преживяла съм и двата варианта:
