И така започна моята приказка.... цялото притеснение, нерви и безспокойство изчезнаха... знаех, че сме в ръцете на най- добрите специалисти и няма за какво вече да се тревожа!!! Хорааа, бях щастлива, нямах търпение да чуя гласа на моята принцеса...
Докторите си говореха нещо, всичко вървеше спокойно, слушаха някакви бавни, роматични песни и дори по едно време моя доктор започна да пее и ми каза: „Така ще запомниш на каква музика сме изродили дъщерята ти!!!“ И след малко чух как едно тихо сподавено гласче изписка на два пъти, съвсем за кратко, ....после аспираторите..... и един силен писклив рев....Момичета, повярвайте ми, няма по- хубав звук от този на цялата земя!!!!! Единственото, което ми мина през главата беше: РОДИ СЕ!!! МОЯТА ПЪРВА,  ТАКА ЧАКАНА И ОБИЧАНА РОЖБА СЕ РОДИ!!! Олекна ми, просълзих се.. а операционна сестра се наведе към главата ми, прегърна ме, целуна ме по челото  
и каза: „Честито!!! Ти вече си майка!!!“... никога няма да я забравя тази жена!!!
Беше 15:55, бях изпълнена с гордост, щастие, лекота, а точно след 5 минути ми я донесоха голичка, изтрита от слузта, но все още с дъгата пъпна връв.... беше СЪВЪРШЕНА...с оформена главичка, малко синя още, но с изпънати карчета и ръчички...

Занесоха я после в родилното, за да я обличат, мерят, къпят и т.н., а мен разбира се ме шиеха вече. След малко дойдоха да ми сложат гривната и да ми кажат какви са й мерките. А аз не спирах да съм горда и щастлива!!! Зашиха ме, пренесоха ме в реанимацията и ми дадоха телефоните...Цялата треперех от упойката (някакъв страничен ефект) и бях сигурна че няма да ме боли... и само това си повтарях!!! Започнах да се обаждам.. първо на мъжа ми, който като ме чу заекваше в несвяст и само успя да ми каже, че пътува към мен и че ме обича  после на нашите, които вече бяха почти пред болницата и ревяха от щастие и така на всички, които си бях наумила по списък!!! Започна да ме пуска все повече упойката, болката се усилваше и непрекъснато влизаха разни сестри и акушерки, за да ме питат дали имам нужда от нещо и дали искам обезболяващо!!!??? Разбира се сложиха ми, но аз през цялото време бях толкова преповдигната и обезумяла от щастие, че не усещах нищо!!!
Страшното дойде през нощта, защото се оказа, че не ми тръгват лохиите и за да ги предизвикат ми сложиха система с окситоцин, за да ми провокират контракции и така да почне да се чисти матката... Можете да си представите какво е да имаш родови контракции на срязана матка... на момент ме болеше така, че чак започваше да ми се повръща... но аз си обръщах главата настрани (за да не се задавя ако повърна) и почвах да си мисля за малката и всичко отшумяваше!!!
И така малко по малко мина нощта.. на сутринта дойдоха да ни раздвижват, за  да можем вече да се пренесем в стаите си и разбира се да ни дадат бебетата... Никога не съм искала повече да ходя от тогава... със всяка направена крачка си представях как се приближавам към бебка!!! Дори и когато ни оставиха спокойно да лежим аз пак сама по малко ходех, защото знаех, че това е единствения начин да се възстановя  по- бързо!!! Дори акушерките ме похвалиха за упоритото ми ходене ))
Към 10-11 часа ме преместиха в стаята и в 13 часа ми донесоха бебка...за да се запознаем официално))


Знам, че стана много дълго, за което ви се извинявам, ако съм досадила и отегчила някого, но нямаше как да разкажа цялата си емоция и преживяване в по- сбит вариант!!!

liali... толкова хубаво си го описала. Малката е много красиво бебе, толкова оформено и ..сладичко. Да ти е жива и здрава и много да те радва

ох и аз се разплаках, тази седмица съм много емоционална 

liali мога само да ти кажа, че цялото това чакане си е заслужавало и вече си със беба !! тя е много красива малката Вики и нека много ви радва !!! много добре са се държали с теб и лекари и сестри, евала и на тях !!!! 

ти възстанови ли се вече, имаш ли някакви оплаквания !!! ???

Миличка браво 
Просълзи ме ....малката е прекрасна

Страхотен разказ мила ето от такива разказаи на една бременна и се иска наистина да премине и през ада за да види най хубавото нещо на света и да не се страхува 
Поздравявам те мила целувки на теб и малката Вики

Въпреки, че аз знаех по-голямата част от разказа, докато четях пак се  И вече съвсем нямам никакво търпение и аз да си гушкам бебо 
А за Вики.... ти си знаеш, че си ни е слабост и на двамата с малкия мъж 

Ели:

ти възстанови ли се вече, имаш ли някакви оплаквания !!! ???

аз наистина сега се чувствам много добре.... да чукам на дърво..
слава богу операцията не ме боли, ходя абсолютно изправена, дори и спах по корем вече, единственото, което чувствам по- различно е лекото изтръпване около разреза.... най-вероятно още ми е пресно...

ама аз нали ви разказах, толкова много исках да се възстановя бързо, за да съм полезна за мен и малката максимално, че не съм се спряла от раждането... все нещо правя...само гледам да не вдигам тежко и така!!!!

един лекар преди време ми беше казал, че най- важната част на терапията е внушението.. е наистина се оказа така 

liali , честита дъщеричка с голямо закъснение от моя страна. Нека расте здрава и щастлива и да бъде вашата радост и гордост. Четейки разказати все едно отново преживях раждането на моята принцеса. Частта за операционната все едно аз съм я писала, изпитвах същото. Преживяването наистина е страхотно.  Аз също раждах в Шейново и ако не е тайна как се казва твоят доктор.

бравооооооо

Страхотен разказ и аз се разплаках.Малката е много сладка пу-пу

С много закъснение...

Честита дъщеричка!Да ви е жива и здрава и само щастие да ви носи!!!Разказа ти е така поднесен,че направо се пренесох с теб в болницата!

Liali, честита първородна рожбичка! Бъдете здрави, много щастливи и нека малкото ви съкровище порастне като една весела и лъчезарна девойка! 
Страхотен разказ, който извика сълзите на щастието от моето раждане отново в очите ми

Разказа ти е написан с такава любов и щастие, че няма как и ние да не ги усетим!  Радвам се, че си добре и свиквате една с друга с малката Вики, която е много добре оформена за новородено.  Красавица ще бъде, както си личи от снимките!