Честито и от мен  Да сте живи и здрави - малката много да ви радва, а мама бързо да се възстановява. Честито и на гордия таткото 

Ехеее тук имаме бебче.Честита рожба миличка.Да се гледкате и слушкате и тати много да се грижи за двете си прекрасни дами Бързо възстановяване и скоро да се включиш със снимчици

Ами аз се чух с нея на 5-ти. Баха добре с бебка и свикваха да се кърмят, а Ради се възстановяваше и раздвижваше. Казах й, обаче, че няма да й звъня повече, защото се поставям на нейното място и на мен няма да ми е приятно да ми звънят по телефона непрекъснато    Така че ново инфо нямам. Ще пиша тя когато звънне  

Днес се чух с Ради, от вчера са си вкъщи с малката кукла и се гледат  Ради се възстановява и още свикват една с друга и затова не се е включвала 

Момичетааааааа...

ЗДРАВЕЙТЕ 

С думи не мога да опиша колко много се зарадвах на хубавите пожелания които сте ми писали .....Не съм и очаквала дори.... да си призная, чак успяхте да ме просълзите....

Ние с моята прекрасна девойка се прибрахме в понеделник след обяд от болницата, но се включвам чак сега, защото настройването към новата обстановка се оказа доста трудно....
ядене.. спане... акане...сменяне на памперси, а бе въобще една купчина работи които винаги съм си мислела, че не са толкова трудоемки и отнемащи време, но се оказа, че съм грешала....или може би по- скоро още не съм свикнала и не съм сръчна, нмо дано скоро и това стане!!!!

Иначе , всичко около нас е ОК... бебка е добре, здравичка да чукам на дърво, дори и жълтеница нямаше коагто ни изписаха !!! Всичките ми притеснения за нейния хемоглобин, заради моята анемия, се оказаха напразни... кръвната й картина повече от отлична и така...Аз също съм добре...въстановявам се супер и много бързо (дори лекарите и акушерките ме похвалиха)
иначе съм ужасно щастлива... никога не съм вярвала, че мога да изпитвам толкова гордост, радост и непринудена възхита от моето англече ....

засега спирам... скоро обещавам да се включа с подробен разказ за раждането и дано успея да ви пусна снимки, защото май нещо съм много боса в тази насока и не знам как да ги кача... ако някой може да ми обясни, моляяяя помагайтеееее!!!

Добре дошла Много се радвам че малката е здравичка така трябваде
Чакаме с нетърпение разказа от раждането

Добре дошла,мила Ех аз пък се проссълзих от тебе 
Радвам се,че сте добре с малката Вики...ще чакаме снимки с нетърпение

Добре дошла. Радвам се че сте добре с бебка. Ще чакаме разкажче и снимки евентуално

http://forum.svatbata.bg/index.php/v/liali/Bebe+Viki/20090602-1745+_5_.jpg.html?action=gallery

Момичетааа,

аз геройски се опитах да "копи пейстна" една снимка на малкото ми злато от галерията ми във форума, но ако не съм успяла, в което много силно се съмнявам, моля който иска да ни види да отиде и да разгледа всичките ни снимки от там...


ей сега пускам и разказа за раждането ни 

                                       Историята и на моето раждане
                         или как редом с едно дете се роди и една майка

Ами такааа и аз да разкажа, докато не съм забравила някой момент или детайл, защото беше доста емоционално и интересно!!!

Както повечето от вас знаете, моя термин  беше по едни апарати на 27.01, а по формулата на последната менструация на 29.01., но така или иначе докторите смятаха, че правилното е каквото казват апаратите. Та до 27.01 си ходих по един път седмично на тонове и всичко все си беше наред , но аз и следа нямах от родова дейност...Та при прегледа на 27.01. се оказа, че освен че нямам и един    
сантиметър разкритие, главата на бебето е много високо разположена, т.е. не е центрирана в таза, а вече ми казаха, че и тоновете на малката стават нереактивни (каквото и да значи това), което не било добър статус за нормално раждане... Няколко пъти се опитваха да ми правят разкритие с ръка (доста неприятна процедура, вярвайте ми) и какво ли още не, само и само, за да тръгна да раждам нормално, че нали и не искахме да губя повече нормалното кръв, заради ниския ми хемоглобин, но неее увии, не ще и не ще...!!!
След внимателно обсъждане и анализиране на положението с доктора, решихме, че засега няма да се индуцира раждане с таблетка или системи, защото можеше да стане много опасно за малката, тъй- като контракциите ще почнат, ще я притискат надолу, а тя както е с нецентрирана главичка, няма да прави разкритие, а само ще се мъчи и задушава (дано успях да го обясня с немедицинската си представа за ситуацията). А освен това при този неблагоприятен статус за раждане, който имах, цялата процедура можеше да се удължи толкова непредвидено много, че щеше и на мен да ми се разкаже играта, а резултата въобще нямаше да е сигурен и най-важното положителен!
Та така решихме с доктора да си дадем максималното разрешено време, да не би случайно да се случи някакво чудо и да започне родова дейност, като в тези седем дни (разрешеното време за преносване без да си приет  в болница) аз опитвах с какво ли не да си провокирам контракции.... разхождах се всеки ден по сумати време, изкачвах стълби по няколко пъти, докато изплезя език, скачах на едно място, а бе какво ли не.... всичко разрешено и не толкова разрешено...но уви... нищо!!!
И така на 03.02 ме приеха в Шейново в отд. „Патология на бременността“, за да ме следят и евентуално вече да мислим за провокиране на раждане. По- късно през деня моя доктор отново ме прегледа, за да види дали имам някакво разкритие, но увии... аз дори и милиметър не бях мръднала, главата на бебето си беше все още високо, а тоновете й вече все по- често ставаха нереактивни(те вече ми ги мериха през час), една акушерка дори не успя да ги намери, та за секунда щяха по спешност да викат екипи, ама все пак се справи де! И така  доктора реши, че не може да ми пуска системи или нещо друго, защото нищо няма да стане и се разбрахме „че утре ще действаме“, каквото и да значеше това, защото аз към този момент бях толкова уплашена, че не осъзнавах много какво става и за какво иде реч, само знаех, че искам да се приключва с това ежедневно чакане и мъчене и да мога вече да си видя бебка и да се гушкаме...

(втора част)

Към тогавашния момент вече бях минала не знам колко изследвания, прегледи и не знам още какво ли не, а трябваше и до утре да чакам (но дори и за часа не се знаеше)... а и тъй- като аз си бях във форма през цялото време и си се движех навсякъде, се обадих на баща ми и избягах за няколко часа от болница... Ей така.. натъпках си нощницата в панталоните, метнах едно яке и отидох да се разхождам и да ям...(то там и да се яде не можеше).. Сигурно няма да ми повярвате, но дори сега когато го разказвам усещам страха от незнаието си тогава и се просълзявам... дали бебка е добре?, какво ще става утре?, дали всичко ще е наред???

Върнах се в болницата... а трябваше и  да се спи (в крайна сметка в стаята имаше и още две момичета )... най- дългата нощ в живота ми, не мигнах и една секунда, обикалях из стаята и по коридорите като звяр в клетка... и само за нея си мислех, как изглежда, ръчичките й, очите й.. всичко това ми даваше сили... та така до другия ден.. заветния 04.02. Слънцето изгря,  с него някак нещата изглеждаха по- ясни и по- нестрашни, но аз все още не знаех, кога ще бъде точно това „ще действаме“, а и никой от акушерите и лекарите на етажа не ми казваха нищо, дори ми сервираха храна, която аз не ядох, защото бях  абсолютно наясно, че ако се наложи нещо спешно да се действа само ще попреча на лекарите... а пък и упойка няма да ме хване... И така към обяд вече моя мил и най- любим (с ръка на сърце мога вече да си го призная и кажа) доктор ми се обади по телефона и ми каза: „Готви се!!! Днес ще бъде... по някое време ранния следобяд... а и не яж моля те нищо )))“ Почаках още малко и една акушерка дойде и  ме извика, за да почнем да се подготвяме за спешно секцио...След клизмата и другите гадости ме свалиха в операционната, там ме оставиха на цял куп други сестри и акушерки, за да ме подготвят за упойката.... включиха ми система с някаква течност, сложиха ми катетър (не боли толкова, но пък усещането, че ти се пишка постоянно е ужасно неприятно), почнаха да ме разпитват за алергии и други болести и ме сложиха вече да легна на операционната маса. В този момент от притеснение ли или и аз не знам от какво, започнах да кашлям, ама направо в един момент не можеш да си поема въздух... Помолих ги да стана права и така да изчакам докторите, а те дори ми отвориха прозореца, за да подишам чист въздух... Помина ми малко, но все още бях много притеснена, дори ги попитах може ли да ми дадат едно успокоително, но ми казаха, че няма време и така в приказки и шеги, за да ме накарат да се отпусна (господ здраве да им дава на тези операционни сестри, чудеса от храброст направиха да ме разсмеят) дойде анестезиологът, и той супер готин, разговорлив и след него и моя доктор, който с влизането беше широко усмихнат и само ме погледна, сложи ръка на рамото ми и каза: „Какво става с теб??? Умря ли от глад???“...

Сложиха ми упойката в гръбнака, започна да ми става топло на краката и после да изтръпват малко по малко, сложиха ме да легна, вързаха ми ръцете и започнаха да ме мажат цялата с йод....