Рени ти луда ли се мила да купуваш тези хапчета 
Аз съм ги пила доста често ама само ако лекар и ги испише иначе са много опасни да знаеш Мислис главицата си

Ами незнам, Диди, може вече да съм полудяла. Ама това са две седмица и два отрицателни тест. Повече не мога така. Искам да ми дойде и да продължавам напред. Стига вече съм се чудила бременна ли съм, несъм ли? Кога ще ми дойде, дали ще ми дойде и тем подобни глупост?
preslava_82, когато човек е в задънена ситуация действа дори и на своя глава. Плюс това с два отрицателни тест със седмица разлика едва ли ще съм бременна.

Ще се обадя на лекаря ми да го питам какво да правя и ще решавам!

Ще се обадя на лекаря ми да го питам какво да правя и ще решавам!

Така е най-добре
Може закъснението да е от стрес,от студа,от смяна на място....,много е относително Най-добре е да се консултираш с лекаря си.

Рени, не действай на своя глава. Тези хапчета са опасни и не се знае какви проблеми може да си докараш с тях. Наистина обади се на лекаря си и го попитай. Най-добре ще е да отидеш на преглед. И да кажеш после какво е станало.
На всички в клубчето поздрави, правете мноооого любов с половинките си и скоро ви чакаме в другите отчетни теми. 

Рени моя съвет е да се консултираш с лекар.
Ако все пак си решила да си взимаш за предизвикване вземи Дуфастон защото той не е вреден за бебчето.Тоест ако не си той ще ти помогне за задържането на бебчето а ако не си ще ти дойде.Но със сигурност няма да предизвика аборт.Аз съм го пила за 5 дена и след това ти идва след 3 дни като си го спряла.
Но съвета ми е все пак да се консултираш с лекар е най правилно.А закъсненията може да се дължат на мн неща така че неедй да се шашкаш.Дано да са две чертички.

gucci, благодаря ти за съвета с Дуфастона, но аз от половин година го пия, десет дни след овулация. Декември ми беше месеца за почивка и точно тогава не ми дойде. Незнам може да е от това, че съм спряла хапчетата, може да е от нещо друго, но така не се чувствам никак комфортно, а и Иво се изнервя от това, че незнаем какво става. А за две чертички вече просто не се надявам.

Говорих с личната си лекарка и тя ми каза, че мога да си взема както и Гучи казва Дуфастон и след като го пия три дни по три пъти на ден, пак да си направя тест.

Момичета, да ви кажа честно, толкова съм се изнервила, защото миналата година точно по това време загубих едно бебе, точно заради такива отрицателни тестове и изчаквания от стана на лекарка, да ми дойде, без да предприеме нищо за предизвикване на цикъл или за задържане и с това нейно "няма смисъл да правим нищо, най-вероятно ти закъснява от времето" и аз затова искам да знам. Да съм наясно със ситуацията. Но стига съм ви занимавала със себе си. Ще пиша след няколко дни какво е станало.

Рени имаш и моите стиснати палци всичко да се изясни скоро и то по начина, който ти искаш! 

Да, най-добре на лекар   знам, че в такива случаи се изписват прогестеронови препарати /Дуфастон, Утрогестан/ които няма да ти навредят   Както е казала Гучи или ще ти помогне да ти дойде или ще помогне за задържането на бебчето. За това най-добре се прегледай. Може да си имала много късна овулация. На мен ми се случи пролетта такова нещо. Не ми дойде и като отидох на лекар се оказа, че ми предстои овулация - на 44-45 ден от цикъла  

Светли, благодаря за стиснатите палци, които имам от теб. Пожелавам ти и на теб много късмет.

mariana, дано си права и това да е късна овулация и скоро нещата да се подредят.

Благодаря ви на всички!

ina_lemon  честно казано наистина е много лесно да се говори така,когато нещата при много от вас са станали лесно,но не си ли се замисляла,че докато не ти дойде нещо до главата няма как да го разбереш и колкото и да искаш не можеш да се поставиш на мястото на другите.Освен това при много от момичетата нещата доказано медицински не са на психическа основа...И когато лекаря ти каже, че за да имаш бебе единственият начин е да правиш секс в тези и тези дни,в тези и тези пози,с тези и тези хапчета(и то в най-добрия случай) какво да си кажеш-ами няма,аз пък ще правя любов,няма да спазвам графици и т.н.Ами,ако недай боже се наложи ин витро или друга интервенция-повярвай ми имам много приятелки,които биха предпочели да правят секс по график(което не значи,че е без удоволствие) отколкото да чакат на случайността,която в техния случай е доказано,че я няма.И относно божата работа-съгласна съм,ама явно понякога и човешката намеса е необходима.Освен това и да е доказано,че нищо ти няма,но си решил че искаш бебе и колкото и да си спокоен като виждаш,че не става след известно време няма как да не се запиташ защо и да не се вторачваш във всяко нещо и даже,ако преди не си искал дете толкова много започваш да го искаш безумно...това си е напълно естествено и никой не може да ме убеди в обратното.Та нали така действат и диетите-точно когато знаеш,че не можеш да ядеш апетита ти е най-голям.Така че съжалявам,ако съм рязка,но ми писна да чета от момичета,които са забременяли лесно и даже са пушили,пили,ходили по дискотеки.......как трябва да си спокоен и че е божа работа,защото безброй мои приятелки са били спокойни цяла една година примерно,но като не става върви им обяснявай да са спокойни и да не го мислят.Просто няма как да стане-и те искат да не се тровят и да не го мислят,но като им дойде за енти път,а мъжа им ги гледа с разочарование и всички около тях ги питат какво става,приятелките им забременяват, раждат,пак забременяват и пак раждат и какво-да им кажем пак да не го мислят ли?!
Много си права в това,което казваш, но за момичетата,които едва сега започват с опитити или пробват по-малко от година-за тях съм напълно съгласна,че няма смисъл да се вманиачават,но за останалите не е много редно да наричаме опитите и усилията им "безумните графици и планове" и че "Изследвания, таблици, температури, сега трябва а сега не да правим секс" е нещо излишно.
И повярвай ми всички ние по неволя знаем много повече за тези неща,които ти наричаш безумни.И точно тези безумия на мен лично много ми помогнаха да разбера някои неща, защото те не се правят единствено за забременяване. Аз лично все още не съм достигнала до отчаянието и непрестанното мислене, защото си имам достатъчно работа,която да ме отвлича и не смея дори да се оплача или да кажа,че нещо не ми е наред,защото има достатъчно момичета с наистина големи проблеми, но въпреки това и аз поне веднъж в месеца се замислям за бебе, ако някой доброжелател не ме е попитал или не ми е пожелал за стотен път "да видя колко хубаво нещо е майчинството"
Рени  непременно отиди на преглед,защото е възможно както го описваш да е нещо хормонално или да имаш кистичка,която не се е спукала,може да е и късна овулация,както е писала Марианка,но каковто и да е -по-добре да разбереш сега, и дано този път лекарят  да си знае работата Искрено ти желая успех!

...... редактирам си вече написания пост, понеже сте настроени малко на контра към всякакви опити за вдъхване на надежда, освен ако не е отправен от някой от тук споделящите..... Съжалявам ,че се намесих........

Тонитка,много си права за това,че ако не ти е дошло до главата НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ за какво става въпрос и за това,че човек не може да контролира емоцийте си и да не се притеснява.Аз имам едно прекрасно дете, с което забременях лено.Сега искам второ и не става.Чувството е ужасно въпреки,че вече имам дете.И да,когато човек е в безизходица е съгласен на всичко,особено когато става въпрос за раждане на дете.И ако това всичко са разни графици,изчисления смятане и пресмятане-да прави се и си заслужава.Стресът не идва от графиците,напротив спазването им ти дава надежда.Стресът идва от резултата след графиците.Но горе главата сигурна съм,че ще стане дори и със закъснение.На мен това което беше написала не ми се стори гневно ,а тъжно.

Първо искам да кажа  на plamik в клуба !
Рени, дано си послушала всички съвети и вече си тръгнала към лекаря, за да се успокоиш!
Тони, моля те да не приемаш нещата толкова емоционално. От преди няколко дни исках да ви напиша, но Ина ме е изпреварила, че преди всичко трябва да правим любов. А аз съм убедена че създаването на живот е Божа работа и става в най-правилният момент. Аз също имам близка, която прави 2 опита за инвитро - неуспешни и когато и писна от всичко това, от роднински питания също, забременя ! След година - две отново, и сега е майка на 2 деца, макар че някои лекари я бяха отписали.
Далеч съм от мисълта че неразбираме колко е напрегнато да си в постоянно очакване, но всичко което искам аз ( и предполагам и Ина)  е да ви вдъхнем кураж  и да кажа  - Обичайте се и бъдете спокойни, желанията ни рано или късно ще се сбъднат!
Както е казала и Кали, това че имам едно дете, не прави второто по-малко желано.

Е, хайде да не си казваме кой как да приема нещата  Това си е право на всеки. Нали сме тук да си споделяме и разтоварваме. Ясно е че тук спор няма, просто защото няма "правилно" поведение по този въпрос. Мерси на момичетата, които ни окуражават  При тях е станало лесно и безпроблемно, наистина не знаят какво ни е! Както е казала kali_gali поста на Тони е много тъжен  Сигурна съм, че всички мислим положително, ама само така не става 

Според вас как е по-добре-да си направим всички видове изследвания(и мъжа и жената) да се види дали всичко е наред и тогава да се почне с бебеправенето-спокойно,или да се пробва,да се пробва....и когато след известно време( примерно 1година) няма резултат -то тогава да тръгнеш по лекари???