От три месеца   може би два защото за първият месец знаех със сигурност , че няма да се получи (женска интуиция ). А и все още не е дошла лелката . Притеснявам се за здравето ми защото преди доста години т.е. периода тинейджърските ми години имах киста и тогава единствено ми е закъснявало!

_MuMeTo_ , спокойно, миличка!

И моят цикъл почти винаги е бил като часовник, за 15 години да съм имала 5 закъснения от по 4-5 дни и изведнъж след сватбата в продължение на няколко месеца - пълна обърквация. Почна да подранява - около 20-22-ри ден, което никога не ми се е случвало (само веднъж, когато след много силно стресово преживяване, когато ми спря на 2-рия ден и дойде пак след 3 седмици)  После имаше моменти, в които уж подранява страшно, тече 2 дни сравнително слабо, после една седмица нищо, после идва нормално. В един момент взех да не мога да го хващам кога точно ми идва.

Много се бях ошашкала, даже само мислех и аз да не би да съм бременна. В един момент осъзнах, че съм в период на страхотно напрежение (спукване от работа и липса на достатъчно разбиране от страна на колеги и началници, загуба на близък, тежко болен друг близък човек и на цялата лудница организирам сватба, на която 3 пъти смяням дати, само спънки се получаваха по време на организацията, само за пример - блъснаха капарираната от нас кола в деня преди сватбата и хайде търси от днеска за утре посред сезона кола под наем в Бургас, не намерихме, естествено и това е само един малък пример от всичко).

Та като си дадох равносметка миналия месец, че без да се усетя съм била подложена на голям стрес в продължение на доста месеци и като взех да откривам някакви признаци на депресия без конкретна причина, се стреснах серизоно и си казах да се стегна и стрес,не стрес (защото още имам такива моменти), да се науча да откривам положителни емоции и в най-малкото, независимо какви проблеми са ми на главата в момента, ако ще насила да се радвам, но ще се радвам.
Така съзнанието ми се успокои, избегнах дупката на депресията, към която май сериозно се бях насочила и се понаучих да изключвам от стреса.

Та, ако искаш вярвай, но цикълът ми се нормализира. Е, случи се да ми подрани с ден-два, но не е онова чудо, което беше. Така че Гучи е много права за стреса! 

Ако не се лъжа, беше споменала за противозачатъчни, аз съм пила доста години и след спиране се е случвало да ми закъснее, ама бързо се нормализират нещата.
Според мен всичко е въпрос на стрес, смяна на сезони, понякога - и диети могат да са причината.

Но не се притеснявай, че ни надуваш главите - аз бях абсолютно същата с този ненормален цикъл и проглуших ушите на момичетата тук, мислейки си, че може да съм бременна 

anita81, аз тези хапченца бих ги пробвала - смятам, че ако не помогнат, няма да навредят. Лошото е само при всичко на билкова основа, че с един път не става. Трябва повечко време да ги приемаш, докато усетиш ефектът. Но според мен най-важното е сам да се опитваш да изключиш от стреса - невинаги е възможно, но си струва да се опитва. 

_MuMeTo_ съжалявам че така си възприела нещата които написах.Не съм визирала теб.Аз съм тук доста отдавна и съм минала през доста периоди които определено не са ми помагали и просто искам ако може да помогна на момичетата които са тук да не минават през такива моменти на плач на нерви на притеснения.
Надявам се да се нормализират при теб нещата.
Според мен трябва да отидеш на лекар и той да си каже мнението.Но всяка жена се променя и е доста индивидуална.Казвам за стреса че е кофти защото аз имах доста редовен цикъл с нормално течение но бях подложена преди три години на огромен стрес и тогава нещата се объркаха и сега пия доста хапчета.И моя лекар ми каза следното нещо-Момиче ако ще една кофа хапчета да изпиеш ако не се успокоиш нещата няма да се получат.
Миме моя цикъл идва на страшно различни период и вярвай ми знам какво е да не си бременна и тестовете да са отрицателни а ти да чакаш да ти дойде.Нещата от нечакане да ти дойде преминават в чакане да ти дойде.Така че не съм искала да те засегна а просто да те накарам да се стегнеш и да мислиш положително.Дано да ме разбереш правилно този път.

Цитат на: Kiksi в 21.12.2008 10:44

_MuMeTo_ , спокойно, миличка!

И моят цикъл почти винаги е бил като часовник, за 15 години да съм имала 5 закъснения от по 4-5 дни и изведнъж след сватбата в продължение на няколко месеца - пълна обърквация. Почна да подранява - около 20-22-ри ден, което никога не ми се е случвало (само веднъж, когато след много силно стресово преживяване, когато ми спря на 2-рия ден и дойде пак след 3 седмици)  После имаше моменти, в които уж подранява страшно, тече 2 дни сравнително слабо, после една седмица нищо, после идва нормално. В един момент взех да не мога да го хващам кога точно ми идва.

Много се бях ошашкала, даже само мислех и аз да не би да съм бременна. В един момент осъзнах, че съм в период на страхотно напрежение (спукване от работа и липса на достатъчно разбиране от страна на колеги и началници, загуба на близък, тежко болен друг близък човек и на цялата лудница организирам сватба, на която 3 пъти смяням дати, само спънки се получаваха по време на организацията, само за пример - блъснаха капарираната от нас кола в деня преди сватбата и хайде търси от днеска за утре посред сезона кола под наем в Бургас, не намерихме, естествено и това е само един малък пример от всичко).

Та като си дадох равносметка миналия месец, че без да се усетя съм била подложена на голям стрес в продължение на доста месеци и като взех да откривам някакви признаци на депресия без конкретна причина, се стреснах серизоно и си казах да се стегна и стрес,не стрес (защото още имам такива моменти), да се науча да откривам положителни емоции и в най-малкото, независимо какви проблеми са ми на главата в момента, ако ще насила да се радвам, но ще се радвам.
Така съзнанието ми се успокои, избегнах дупката на депресията, към която май сериозно се бях насочила и се понаучих да изключвам от стреса.

Та, ако искаш вярвай, но цикълът ми се нормализира. Е, случи се да ми подрани с ден-два, но не е онова чудо, което беше. Така че Гучи е много права за стреса! 

Ако не се лъжа, беше споменала за противозачатъчни, аз съм пила доста години и след спиране се е случвало да ми закъснее, ама бързо се нормализират нещата.
Според мен всичко е въпрос на стрес, смяна на сезони, понякога - и диети могат да са причината.

Но не се притеснявай, че ни надуваш главите - аз бях абсолютно същата с този ненормален цикъл и проглуших ушите на момичетата тук, мислейки си, че може да съм бременна 

anita81, аз тези хапченца бих ги пробвала - смятам, че ако не помогнат, няма да навредят. Лошото е само при всичко на билкова основа, че с един път не става. Трябва повечко време да ги приемаш, докато усетиш ефектът. Но според мен най-важното е сам да се опитваш да изключиш от стреса - невинаги е възможно, но си струва да се опитва. 

кикси,напълно съм съгласна с теб, миличка, както и с всички момичета които казват че стреса е много лошо нещо. Обаче за жалост не може да се унищожи напълно, защото има ситуации в които стреса не може да се избегне. Аз се опитвам да мисля положително,и мисля че все някой ден  ще стане,по принцип не съм нервен човек и се радвам на спокойствие, но пак  след спирането на противозачатъчните ми е нередовен цикъла, верно че точно след като спрях противозачатъчните започнах лекции в университета и постоянно ни спукваха от учене, но вчера приключих с всички изпити и сега ще се радвам на една 2-седмична ваканция, през която се надявам лелката да ми дойде, и да намаля стреса и да ми се нормализира цикъла. Отдавам тези нередовни цикъли на стреса покрай университета, дано да няма по-сериозна причина. Между другото, кой хормон беше за стреса- пролактин ли е? Ако  е така лекарят ми ми пусна изследване на този хормон и ще се види колко съм била стресирана  Пожелавам успех на всички и дано новата година ни донесе така желаното бебенце

Благодаря ви

_MuMeTo_, има ли нещо ново около теб? Появи ли се вече лелката?

Леле,

Миме,

мила, ама аз просто споделих, че съм тръпнела и очаквала, а все ми идва....

изобщо не бе адресирано до теб;

не си досадила, просто всяка от нас, която от по-дълго време бебеправи е минала по този път и споделя, както и пояснява, за да може всяко ново момиче, присъединило се в клуба да е наясно с някои неща;

нормално е и ти да трепнеш и да се надяваш!!!!

успех и дано скоро напуснеш този клуб

Момичета, я спокойно наистина! Май всички сме изнервени от чакането и очакването...
Утре пак съм на лекари и почна да ме хваща страх. Онзи ден тръгнах с надеждата да ми кажат "Споко, нищо ти няма, продължавайте с опитите", а то си тръгнах с полип. И като чета, че след махането му е хубаво няколко месеца да се изчака с бебеправенето и ми идва ... А ще е безотговорно да продължавам с него и да забременея така! И много-много-много се надявам да не се появи нищо друго 
Успех на всички и повече чертички

Скъпи мой сладурки, пиша за да ми се скарате затова, че съм се отчаяла и ми минават през главата едни черни мисли, че няма да мога да забременея и някакви такива колко лоша съпруга съм и да ми дадете съвет как да подстъпя. Днес говорих с една приятелка, която загуби първото си дете в осмия месец на бременността и след това не се получаваше и имаше едно неуспешно инвитро, предстои й второ догодина живот и здраве. И след разговора с нея реших да си запиша час в клиниката, в която тя ходи. Моят лекар обаче казва, че за проблеми със забременяването може да се говори след две години неуспешни опити. През последните месеци провеждам лечение предписано ми от него и се надявах да помогне, ама не. Така преди да си запиша час за консултация реших да поискам съвет от вас какво да направя.
Моля ви посъветвайте ме. По принцип знам, че по Коледа стават чудеса, но дали да не помогна на моето чудо да се случи?

Рени не се отчайвай. Много ти е трудно, но знай, че винаги има светлина в тунела. Лесно е да се каже да си спокойна, но само ти си знаеш колко трудно изпълнимо е това. Наистина са прави докторите, че за проблеми със забраменяването може да се говори чак след две години неуспешни опити. Но ако ти ще се почустваш по - спокойна отиди на преглед и там. 

Благодаря ти за подкрепата Алекс. Имах нужда от това

Рени аз мисля че трябва да исчакаш с тази много сериозна крачка ако бях аз първо нямаше да си остана с мнението само на лекаря си в града и то малъкл град бих отишла и да се консултирам и с най големите професори и да опитам всичко възможно преди да направя тази крачка все пак не си на 35 40 има време такаче длъжна си да опиташ и невъзможните неща докато не се заговори от специалист за инвитро
Това е моето мнение

Рени и аз като Дидето щях да ти кажа преди инвитрото да помислиш за друг лекар, за някой професор. Незнам дали тук е момента да ви кажа че в нашата група (от акушерки, 10 момичета сме) има една бременна в 8мия месец и знаете ли как е забременяла?! С чудо  Пила е мацката противозачатъчни и си ги е пила, редовно, стриктно, даже под час, което не е необходимо.....и е забременяла  Та мисълта ми беше че което си е писано да стане, ще стане! Просто не губете надежда. Рени а вие колко време вече опитвате?! Ако наистина е много време и вече не се чувстваш добре от това по-добре се конултирай с други лекари и вземи решение вместо да се терзаеш 

Ренката, аз определено ще ти се скарам, я по-спокойно, че ще има 

Нали си ми наборче  , аз страшно добре те разбирам, защото когато наближиш трийсетака и биологичният ти часовник затиктака неумолимо и почвам постоянно да си мислиш ще стане ли, ами ако не стане, 1 ли, 2 години ли да чакаш, ами после тепърва изследвания, ами после опити инвитро, ами докато мине цялата хамоалогия и току-виж шансовете ти клонят към нула, защото изведнъж усещаш как 40-те неумолимо се задават... Поне на мен такива мисли са ми минавали заради фактора "възраст".

Но според мен не е лошо да се консултираш с още някой, ако искаш да посетиш въпросната клиника просто за консултация - направи го, смятам, че ще се почувстваш по-спокойна!  Но не бързай да се настройваш, че ще се наложи "инвитро", според мен е рано за това, но е хубаво да знаеш, че имаш алтернатива!
А вие спермограма правили ли сте? Защото това е най-лесният вариант, за да се изключи поне една причина. Другото е лудото дебнене на овулацията, което хич не ме кефи, ама преди да се отчае човек, трябва и това да направи.

Най-важното е без черногледи мисли! Аз съм решила да чакам максимум година и да тръгвам по "онези" изследвания, не знам, ако се окаже нещо, как ще реагирам, но с милото сме решили, че каквото е такова, важното е да се обичаме, а каквото и да стане - да не правим голяма трагедия от това, ако трябва ще си осиновим дете - алтернативи винаги има.

Аз лично много се успокоих като проведох този разговор с милото по темата "Ами ако ...." Сега съм спокойна, че каквото и да стане, имам подкрепата му и волята му да намерим алтернатива, дори и чрез осиновяване.
Но разбира се, още е рано за такъв вариант, но примерно след 8-10 години, ако не е станало, защо не?
Сега ми е много по-спокойно, гледай и ти така да се настроиш - че алтернатива винаги има! 

Рени, наистина пробвай и при друг лекар и му обясни, че искаш да ти направи пълен преглед. В Сливен казват, че има добри лекари, пробвай там.
При мен се получи друго - ние имаме 4 опита, а лекаря вече ме подготвя за всички изследвания, та чак ми каза, че преди да се прави инвитро трябвало хубаво да се изследва жената?! Направо се потресох, щото както по-рано писах, очаквах да ме успокои, а излязах от там като болна с хиляда проблема и вероятности за още толкова.
След 2 часа ми е следващия преглед, та да видим...
Успех!!!

P.S. И аз съм на 29