Цитат на: picolina в 17.07.2009 23:07
Инче ако не е тъпо да те попитам как стана тая работа с отбиването? Той ли спря да търси или ти вече нямаше кърма? Питам те ,че нещо ми се струва че й аз трябва да спирам в нйа-скоро време,а тя постоянно си търси вечер преди да заспи гърдата и не иска шишето 
Иначе естествено ,че не си се провалила,направила си най-доброто за твоето дете.
Целувки на малкия и весело изкарване в планината 
Не е тъпо, Пиколинка, споко.
Ами моите кърмения постепенно и естествено намаляваха като брой, докато не останаха два пъти на ден - сутрин и вечер. Обаче Стилиан изведнъж започна да се буди вместо към 6-7ч, когато беше кърминга, чак към 8.30-9ч и то докато си кажем добро утро и се нагушкаме и му сменя памперса, и то става време за закуска. Така сутришния кърминг отпадна и храненията през деня станаха 4 на брой, като последното беше кърмене само. И така няколко месеца, да кажем 2 и половина или 3, не помня точно.
На мен не ми пречеше това кърмене, и с кеф си го чаках дори, обаче то така като е само едно лактацията се поддържа малко трудно. Освен това отслабнах и още и незнам дали не се натрупа това плюс процеса на вадене на зъби, макар че според мен първите два излязоха неусетно. Както и да е. В продължение на седмица и половина всяка вечер докато го кърмех, или поне си мислех, че го правя, той се дърпаше, опъваше се на мен, хапеше ме и ревеше. И пощно време се будеше по милион пъти , а от доста време спеше спокойно по цяла нощ. И аз доста време се чудех дали да стартирам разни действия по увеличаване на лактацията, или не, щото то от 10-ти месец нататък закъде вече.. Не че няма закъде, ама ..... знам ли и аз. И реших за спра просто. Така че едва ли ми е спряла кърмата, просто драстично е намаляла с това едно на брой стимулиране на денонощие.
Стилиан няма проблеми с шишета и биберон, той си пие вода доста и отдавна, така че минаването на АМ от шише беше без никакъв проблем или реакция от негова страна. Така или иначе щях да приключвам с кърменето на годинка, ако я бяхме докарали дотам. Сега това се случи 2 месеца по-рано, и не смятам, че е фатално.
Та това е моята история по отбиването му. От както стана това един път не се е случило да ме потърси, за да суче. Той няма навика да заспива на мен, или пък да го успокоявам от плач на гърда, така че нищо от ежедневието му не е променено, с изключение на това последно вечерно кърмене, което вече го няма. Пак си заспива сам, спи по цяла нощ без да се буди, само обикаля докато спи кошарата, но то е защото душата му спи а дупето и крачетата работят.
Та така......