Agent T,

в клуба, пожелавам ти да не се задържиш много тук!
Значи ние не сме решили твърдо, че почваме с бебеправенето, просто решихме да спрем да се пазим

, пък каквото стане и това го решихме малко преди сватбата.
Та да започна подред - аз пуша по много и не съм и опитвала дори да ги спра, въпреки че милото само ме тормози, че ако ще бебеправим, трябвало да ги спрем и двамата. Дори не мога и да ги намаля, все съм изнервена, претоварена и като че ли напоследък това го възприемам като единственото си удоволствие

Който може да го направи и да ги спре - браво! Но за съжаление аз не съм от тях. Дай, Боже да се случи, тогава вече няма да има накъде да мърдам!

Режимът на хранене не съм го сменяла, напротив - започнах да се тъпча с адски нездравословна храна след сватбата /хамбургери, сандвичи и сладко най-вече/ и за отрицателно време качих 4 кг.

Пак го отдавам на преумората и стреса от последните месеци, просто имах невероятна нужда точно от такава храна, знам ли - липса на енергия някаква сигурно или организмът ми иска да компенсира преумората и безсънието с висококалорична въглехидратна храна.
Но от скоро се храня здравословно, даже свалих 2 кг, но то не е във връзка с бебеправенето, а защото се чувствах като плондер.
На гинеколог аз винаги съм ходила веднъж годишно профилактично и ако не дай, Боже, имам някакъв проблем - по-често. За стандартен преглед + евентуално цитонамазка и ехограф. Нищо повече. Не смятам и че е нужно много често да се ходи, но профилактиката веднъж годишно не е излишна.

Та май не успях много да ти помогна, но аз съм от тези, дето правят опити просто и чакат чудото да стане. Още не съм се ошашкала много, по-скоро ме смущава това, че след малко повече от месец ставам на 29 г. и нямам много време да се офлянквам