Да бъдеш МАМА!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...

Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...


ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...


ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...

Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...


ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...

Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...


ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...


ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...

Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...


ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...


ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...

Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...


ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...


ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...

Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...


ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...


ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...


ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...


ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...


ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...


ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...


ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...


ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...


ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...


ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...

Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...


ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...


И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...


Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!

И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!

ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...

[Tеди]

ТАНЧЕ , това което си пуснала е толкова истинско , че докато го четях и 
Благодаря ти че го сподели 

Всичко е вярно , от първата до последната думичка!
Когато една жена стане МАМА разбира какво значи да правиш всичко за детето си и да живееш за него , да си МАМА неможе да се опише с думи , това е нещо което трябва да се изживее.
Пожелавам го на всяка една жена 

[virgin]

Направо нямам думи.
Всичко е толкова вярно! Всичко е ИСТИНА!
Докато го четях направо настръхнах! Не искам и да си помисля дори, че и мен ме очаква същото.

[elanida]

Bulechka, много е вълнуващо! И вярно... 
Можем да разберем родителите си единствено, когато и ние сме станали такива.
Любовта на майката е най-безкористната, неочакваща, само даваща...
Много се замислих за моята майка - живея далеч от нея! Толкова ми липсва понякога...

[deni1709]

Танче , просто е прекрасно това което е написано, напровоооо  , това си е истината!
ОБИЧАЙТЕ МАЙКИТЕ СИ И ИМ ГО ПОКАЗВАЙТЕ ВИНАГИ

[renka_87]

Направо се 
Толкова е вярно това.Моята майка има РД след няколко седмици и й го разпечатах,сгънах го и сложих в плик.Смятам да й го дам тогава.И тя много ще се разчувства и зарадва,че оценявам това, което е направила за нас със сестра ми и продължава да прави
Благодаря ти, Танче, и се надявам да не се сърдиш

[ani4ka1710]

Много истинско и много .... , защо сме такива хора наистина оценяваме нещата когато ги загубим или пък прекалено късно понякога, много е верно, има толкова неща за които казваме абе верно е така, ама.... Стига с това ама... време е наиситна да благодарим на най - страхотните хора които са ни отгледали с толкова любов.

[Invisible]

  понякога се чувствам най-лошата дъщеря на света не мога да спра да плача. Наистина е много хубаво и тъжно....

Благодаря ти, че го сподели Танче

[Mrs.™]

има много истина в написаното :'(особено това ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

Отблагодари й се,
с малка разлика 'като не спрях да плача,с което я притесних още повече,едно че децата и <и двете са на 120км. от нея,едно че едното не спира да реве'

 радвам се,че осъзнавам от малка какво прави за нас майка ми и го показвам на всички пожелавам майка като моята,не се съмнявам и че вашите са същите,а това стига на човек,за да каже че е истински щастлив,аз съм щастлива,че имам хора който ме обичат,макар и не винаги да заслужавам обичта им

[krem4o]

Много вярно и много красиво написанои много много тъжно .Аз осъзнавах вси4ко,което тя правеше за мен,но аз я изгубих на 24 г и тя така и булка не ме видя и за бебето,което чакам не разбра........и още много неща пропусна.Затова момичета казвайте им колко ги обичате и колко сте им благодарни за всичко,защото живота е кратък и понякога осъзнаваме какво сме имали като го изгубим и колко ни е нуйна всъщност МАМА.

[d_petrovska]

Танче, направо не знам какво да кажа.. Направо се  Толкова е тъжно, че някой от нещата са до болка верни и важат за нас, а понякога дори не се и замисляме за тях 

[mirindadimi]

Oххх, много е истинско написаното. Аз чак сега като станах мама си давам сметка за много от нещата, които тя е правила за мен и сестра ми

[ani4ka1710]

Oххх, много е истинско написаното. Аз чак сега като станах мама си давам сметка за много от нещата, които тя е правила за мен и сестра ми

за това се казва колелото се върти.....

[maria_lakova]

Ох, това стихотворение наистина е много въздействащо 
Така ме разчувства и разплака, но е много вярно 
Представих си как един ден аз ще искам да целуна и прегърна сина си и той ще ме отблъсне, за да не го злепоставям пред приятелите му. 

[Miravarna]

Bulechka, много се трогнах и развълнувах от това стихотворение! Наистина е много точно.Аз не съм още майка,но напоследък непропускам да кажа на моята обичам те и целувки.Дано наистина това я стопля и радва,защото мен поне ме успокоява когато изрека тези думи.Наистина триабва да казваме ежадневно тези мили думи на най-близките и обичани от нас хора.

[Ел]

  Много от казаното е вярно, но въпреки всички мога да кажа, че успявах да покажа на моята майка колко много я обичам и не виждам себе си в стихчето. За съжаление, тя не е до мен, сега когато и аз ще стана майка.

[jasmine]

Оххх,толкова е хубаво това и има толкова истини написани в него .Не мога да кажа,че съм била лоша и неблагодарна към моята майка,но съм съгласна,че заради живота,който ни грабва и скапаното ежедневие не мога да обърна вниманието ,което заслужава моята хубава и добра майчица .И най-гадното нещо ,заради което се замислям много често,е че се омъжих толкова далеч и че се прибирам по 3 пъти в годината .Не мисля,че моите родители заслужават това,точно в годините,които аз мога да им помагам да не мога да го правя,заради обстоятелствата .Незнам,но много се замислям скоро да пресдложа на моят мъж да отидем да живеем при нашите,въпреки,че знам че това е невъзможно .Просто незнам как да се разкъсам

[Gergancheto]

  И мен много ме трогна стихотворенито. Никога не съм била лоша дъщеря, е може би по някога, но преди години. Сега с майка ми се виждаме почти всеки ден, пием заедно кафенце, ходим по магазините и т.н. Но онзи ден се разблаках когато каза че брат ми не искал да влезе с нея в едно кафе защото била "стара", а кафето не е за такива  Тя милата толкова му угажда и прави всичко за него, а той  Ама какво да правиш, тресе го пубертета   

[Gabito]

Много ме трогна, направо  Четейки го се сетих и аз за едно стихче и реших, че ще ви е интересно да го прочетете....



На мама


Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

 

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.

 

И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

 

Ти дала си много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога си плакал скришно

за моите болки - и търсела лек.

 

Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.

 

Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.

 

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

[Little_Sweet_Didka]

То явно темата ще е ревлива...та и аз...

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Ох, наистина е много темата, но всичко е толкова вярно...

[StAsSi]

Песен на мама за нейното момиче

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само: "Добре съм, мамо."

Ето това стихотворение ме е разплаквало много пъти като малко момиченце. Представям си един ден като си имам детенце живот и здраве как ще го науча на това стихотворение (и на някой празник в детската градина, то ще го рецитира, а аз отстрани ще си бърша сълзите :'( :'( :'( )...
А ето какво намерих скоро в нета и четейки го доста си поплаках: Майчина сълза
А тук видях с очите си какво значи: Да Бъдеш Майка

[StAsSi]

Ето това означава Да бъдеш МАМА...

Твоят Ангел на Земята

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...

Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името.

Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!

[StAsSi]

ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
(от Барбара Ноак)

Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна, един единадесет годишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за вкъщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. ... И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).

Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.

[♥Сиси♥]

Днес пак цветя ти подарявам,

сърдечно ти благодаря

и колко малко е,признавам

каквото и да ти даря.


Безкрайна топлина намирам

във твойте искрени очи.

Надеждата във тях намирам

всред сноп от слънчеви лъчи.


Но зная,че безсънни нощи

за мене плакала си ти.

Дори да се преструваш още

във тебе болката тупти.


Аз виждам черен отпечатък

от мен на твоето лице.

Отнех без жал живота кратък.

Пожертвах твоето сърце.


За мен безценни са,не струват

и най-високата цена

сълзите ти,не се купуват,

не се купува младостта.


Затуй пред теб сега заставам

и моля те да ми простиш.

Аз неведнъж сгреших,признавам,

но ти от обич ме търпиш.


На тебе този ден е,мамо,

но твои са и всички дни!

Едничко нещо искам само –

до мен да бъдеш вечно ти!


Тъй,сгушена до твойто рамо

дъждът в очите ми вали.

Щом ти си здрава,никой,мамо

не може да ни раздели!

[lunno momiche]

"ЖЕНА" - Блага Димитрова

Как тревожно е да си ЖЕНА!!!
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето –
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш … да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си ЖЕНА!!!
Бъдещето да носиш в утроба
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръгнеш
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на живото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си ЖЕНА!!!
И до ранена разбира гръд
чистите извори да защитаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм, че съм родена ЖЕНА!!!

С поклон пред всички майки и най-много - пред собствената!

[Ел]

 Тъй като доста се разплаках, реших да пусна и малко инфо :'( :'( :'(
http://mamita-bg.com/2008/05/23/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8/

[cRy]

ох момичета,
на работа съм, а не спирам да цивря 

[lunno momiche]

Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда.





На майка ми

Ако тихо, на пръсти през нощта се завръщам
ти не вдигай сърдито очи!
Знам, за мен си мислила и била си намръщена,
но престори се, че спиш!
Ще е много по-истински, и много по-искрено,
да не мисля в момента лъжа!
Ти стоиш любопитстваща...
На прага, премислила, утре всичко ще кажа сама.
Ще са неми въпросите, ще говорят очите ми
и ше виждаш в тях ти ред подир ред.
Шом след туй дълго скитане,
удома съм се върнала,
значи всичко ще бъде наред.




КАТО ТЕБ   
  Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)
 
                                                на майка ми

Учудваш ли се, мамо, че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри.
Косата ти навярно е познала
дъха на позабравените пръсти.

Не смееш даже поглед да преместиш -
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми, която толкоз често
отвънка е затръшвала вратата...

Не се страхувай, мамо! Погледни ме!
Порасна непослушното момиче.
Аз знам, че можеш, затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам.

През сЪлзи неведнъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна...
Е, нека имам, нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!

Един ден мойте сЪлзи ще покапят
под първата й ласка мълчалива...
Аз ЗНАМ, че тоя ден ще го дочакам!
И като теб ще чакам - търпеливо.

[deslona]

Така не съм плакала от много,много години. :'(Дори току що го пуснах и на моята майка.Вярно,е че децата са неблагодарни и много от нещата в този живот са неоценени или поне не навреме.

[deslona]

Мама...
Тези четири буквички само
даряват смисъл на живота мой,
те са силна упора за моето рамо
в студ и мрак, и в тежък зной.

Тези четири букви са моето злато
моето малко богатсво са те,
те за мене са всичко най-свято,
което обичам от малко дете.

Те са в моите думи и мисли
и в сънищата ми нощем дори,
те са тъй святи, нежни и чисти,
че всяко зло пред тях ще гори.

Те са силни и страстни дори в изнемога,
но и красиви са те като нежна зора,
за това аз кълна се пред Господа Бога,
че ще ги браня от злото сама!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Мамо, защо плачеш? - попитало майка си едно малко момче.*

*- Защото съм жена? - отговорила му тя.*

*- Не разбирам – казало детето.*

*Майка му го прегърнала*

*- Никога няма да разбереш.*

*Малкото момче попитало баща си:*

*- Защо мама плаче сякаш без причина?*

*- Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.*

*Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Затова попитал Господ:*

*- Господи, защо жените плачат толкова лесно?*

*Господ отговорил:*

*- Когато създавах жената, я направих специална.*

*Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и
въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.*

*Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което
много пъти идва от децата й.*

*Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се
отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без
да се оплаква.*

*Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.*

*Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро, за да защити сърцето му.*

*Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена
си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.*

*И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално
право, за да го използва, когато има нужда.*

*Виждаш ли, сине - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които
носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си.*

*Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й -
мястото, където любовта обитава.*

*Моля, изпратете това на 5 красиви жени. Ако го направите, нещо добро ще се
случи. Ще подхраните самоуважението на друга жена! Може да изпратите това и
на мъже, които искате да разберат истинската цена на жената и защо тя е
толкова различна от останалите.*

*„Какво е днес твоето най-голямо желание?” – попита ме Бог..*

*Аз отговорих:*

*- Боже, добре се грижи за тези, които четат сега това писмо, те,
семействата им и приятелите им го заслужават! Аз ги обичам много.*

*Любовта на Бога е като океан. Можеш да видиш началото, но края - никога.
Сега това писмо ще започне своето действие.*

*Ангелите съществуват - това е истина..*

*Но понякога са без крила и ги наричаме приятели.

[katya_79]

Завръщане
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.

Останала без дъх, без сили,
при теб ме върна само любовта.
Светът в сърцето преоткрила,
аз падам в твоите крака.

Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Аз своя грях не мога да стопя.
Завръщам се – разплакана, покорна,
“Обичам те” едва шептя.

И сякаш цялата Вселена
вторачила е в мен очи.
Не се срамувам, нека гледа,
греха ми нека сподели.

Прости за нощите безсънни,
за всеки кичур, плетен от сребро,
за тъмните очи с раздяла пълни,
за сухите цветя до твоето легло.

Прости, че думите мълчаха,
че чувствата затварях в мен –
по твоите страни пълзяха
сълзи от обич и сатен.

До днес не чу, че те обичам,
и не почувства свята топлина,
прости на своето момиче,
което вече е жена.

Прости. Главата си прекланям.
Воала, майко, закичи.
Очите ти с любов ме галят,
и шепнат плачещи - „Простих”...
 
 
 
 
Майка ми

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Иван Вазов

 


Добрите очи на мама

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.

Никола Гигов

 

"Мама"

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите,ме е срам.
Ще падат,ще се стопят снеговете.
Косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг.Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всяка майка носят
едничка радост, хранена с печал.

Едничка радост:чедото да види
от пътищата в най-добрия път.
И нему хорско зло да не завиди.
Умът му мисли зли да не мрачат.

Затуй,когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ран,бил късен,нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави.
Не! Сняг не е. Слънце е това!

Дамян Дамянов

[hukuta]

Не знам дали тук е мястото, но не открих по-подходяща тема да честитя празника на всички мами!
Мили момичета, честит 8-ми март, бъдете здрави, щастливи и много обичани! Носете с гордост името "Жена" и днес, на този хубав празник, обърнете повечко внимание на майките си!!! 

[mimi_08]

Толкова хубави неща сте написали, че  .

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Преди да стана майка
спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка.
чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка
никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Държа да отбележа, че това не е писано от мен!!!
Попаднах на него в интернет и го споделям с вас,
защото е прекрасно!!!

Източник

[zlatomira__]

това е толкова красиво... и самата истина...

[pepche]

  Не знам от къде е, но е толкова вярно и наистина красиво , това щастие не бих заменила за никое друго 

[winternana]

и аз... се присъединявам.
..много разчуствено! 

[terzieva]

Да бъдеш мама е най-хубавото нещо на света, защото най-голямото щастие и богатство на света са нашите деца.   
Не спирам да мечтая за момента, в който и аз ще мога да си гушна детенце.