Това за герберите е за украсата на ресторанта. Тия мурафети са от борсата във Варна. Букета ще го спретнем някак.
Да ви кажа, вече почва на смях да ме напушва от всичко. Сигурно след сватбата ще ми е още по-смешно на тия глупости.

Ами то по-добре да ти е  смешно, отколкото да се ядосваш  ... за глупости.
Пробвай в магазина за цветя, който е на Пискюлиев, още в началото на улицата, до него има кинкалерия. От там имам добри отзиви 

Добавих снимки на подаръчетата за гостите в галерията ми.

Вече имаме и нов фотоапарат - Nikon P80, така че ще снимам още повече.

Снежи, страхотни са подаръчетата.
Може ли едно и за мен?

Какъв е текста вътре? Еднакъв ли е за всички?

Уау, подаръчетата са много готини(искам и аз едно  ).Браво на вас справили сте се много добре с тях.

Страхотна и различна идея за подаръчета! Браво! А наистина какво пише вътре? Клю, клю....

Много са сладки

Ще ви заделя по едно папирусче.

Сложих в галерията снимки на разгънатите папирусчета.

браво!  много ми харесва 

Бързам да разкажа докато ми е прясно моето приключение от вчера.

Имам много близка приятелка, която е в САЩ и много страда, че няма да може да дойде на сватбата. Решава да компенсира с някакъв много специален подарък, който ми праща по UPS, уж за по сигурно от пощите, и плаща чудовищните 170 долара за доставка. Изключително несъобразително декларира и стойността на пакета за 200 долара.

От тук почват моите мъки - звънят ми от UPS, че имам пакет и не могат да ме намерят, а и трябвало да платя мито за "подаръка". Върховно учудена как така не могат да намерят 8 етажна бизнес сграда и как така ще плащам мито, оставям нещата за другия ден. Оказва се обаче, че нямам време за губене - тече срок от 5 дни, в който ми съхраняват пакета безплатно, а след него от милите хора от UPS ми начисляват по 5 лв. на ден магазинаж. Пресмятайки, че се връщам от хънимуун на 4 октомври и колко ще задлъжнея да тогава, се изстрелвам към митницата веднага.

Снабдена с нужните документи пристъпвам в тази светая светих - митницата на аерогара София. Посреща ме лунен пейзаж - празни гишета, папки с митнически докИменти по пода и никакви надписи кое гише за какво е (явно митинчарите имат телепатични способности и надписите са излишни). Единственият писмен текст бяха стикери с надпис "Подкупите вредят и на вас, и на нас!" (или нещо в този стил, точната формулировка ми убягва).

Престоят ми в митницата продължи около 6 (шест) часа и ми струваше около 100 (сто) лева. Изчаках чинно обедната почивка на банката, обедната почивка на митническия служител, сладките приказки на колежките му, разглеждането на каталога на AVON от същите и след четвъртия час се запитах за какво точно чакам. При заявен час на получаване на документите 13.30, аз ги взех към 16 и бях щастлива, защото имаше хора, които ги връщаха за другия ден.

След това пребродих полето - да, полето, защото път няма - до офиса на UPS, за да си получа пратката и накрая сама се закарах с такси в офиса.

Всичко това само за 170 долара доставка и 100 лв мито!

ПП Спестявам доста от подробностите, за да не стане прекалено дълго, но имам много ярки впечатления от митницата и от служителите й! Имам да кажа много и за служителя на UPS в Бостън и за цялата му рода до девето коляно! (дебилът написал София като SOPHIA, не сложил индекса на номера на улицата - примерно 6А, защото не бил нужен, и посъветвал приятелката ми да пише по-висока стойност на пратката, за да й важала застраховката)

търпелиФка

Снежи, тези перипетии с пратките от САЩ са ми напълно познати! Моята най-добра приятелка си поръча то Викториас Сикрет няколко парцалки. Пристигат те в уречения срок и се започна  същата симфония, само че при нея имаше и повредена опаковка, което съвсем усложни нещата. Плати като теб мито колкото цената на пратката почти, разкарва се 3 дни по разни митници и офиси. И вече си е казала поръчки от САЩ НЕ!!!! То вярно да му се отще на човек......
Но по-важното е, че всичко е завършило добре А какъв беше заветния подарък, който така измъчи всички, ако не е тайна рабира се....

Ще снимам довечера. Ами 2 сребърни пръстена за салфетки, малка кутийка за бижута, едни подложки за чаши от някаква специална негорима смола и някакви японски ароматни пръчици. Всичко естествено подбирано с много мерак, но цената стана тройна. Те изобщо не са стрували 200 долара. Под 100 били реално. Оня дръвник в Босътн й казал - "Пишете цената каква БИ БИЛА, ако не бяхте ги купили на разпродажба!?" И тя писала...
А, как забравих - някакви бонобонки, които щяха да ми изядат главата, защото са храна. 
Писахме го "шоколад за лична употреба", което ми звучи като "дрога за лична употреба".

Мале....аз това нямаше да го издържа!!! Радвам се, че си успяла!! Сега ще се радваш много повече на подаръка!

Какво до ви кажа, събрах материал за цял филм. Как нямах с какво да снимам! 

А какви образи и гледки имаше - имаше една, която си беше закачила един печат на кръста, на синджирче й висеше от полата! (да не го загуби явно), а в ръка носеше, вместо закона за митниците, естествено каталога на AVON.