Владо като дойде да ме вземе вече малко ми пареше под лъжичката. Пристигнаха сигурно половината гости вкъщи, страшна тарапана стана. Малкият ми братовчед беше първа писта да ме продава. Ошушка Владо до дупка, чак накрая и портфейла си даде човека.

Качваме се после в колата и шофьора задава култовия въпрос "На къде да карам?" и ние "Ами към ритуалната!" и той - "Ами аз не я знам къде е!"
Обяснихме му горе-долу от къде да мине, хехе. Мислите, че знаеше къде е църквата - неееее.

И там се обяснявахме, но стигнахме на време.
В самата ритуална зала чакахме известно време, защото имаше закъснение на предната сватба. Не ми приеха перото за разписването. Можело само с някакъв сепциален тънкописец.... Иначе ритуала беше екстра. Отвън не се снимахме, директно му заявих на оня чичка с фотоапарата, че няма да се снимам.
После, естествено, заставаха на Любо пред обектива, ама това си го знаехме от преди и си тръгнахме директно от ритуалната. Само се надявам на него да не са му създавали някакъв дискомфорт тия от двора.
.....