Много вкусни изглеждат курабиите 
И толкова ти е забавен разказът 
Кажи и за медения месец- ще има ли, къде?

Злате, честито и от мен мила (малко късно се включвам и съжалявам, че не можах да мина през ритуалната, ама непредвидени обстоятелства). След като те видях на "моминското парти" ми стана ясно, че няма как да нямаш изключително забавна сватба. Чакаме още разказчета и снимков материал.

Бъдете здрави и щастливи
и много, много търпеливи!
Помнете истината стара,че бракът
е като отвара, която всеки сам вари,
но трябва с другия да сподели!
Обичайте се и дерзайте!
Животът няма да е знайте
само рози и мечти,
защото има и бодли...
Но там, където любовта цари,
убождането не боли!

Всичко звучи супееер - а кума е страхотен просто 

Айде да доразкажа...

Отиваме на фотосесията (естествено в Морската градина), заедно с нас - още 3-4 булки и булчовци И се почва - застани така, брадичка по- надолу, по- нагоре, ела тук, качи се там... Добре че слязохме към морето и духаше, та се поизсушихме... Всички дето минават се спират да ни гледат и да ни се радват По едно време изскача от някъде майката на кумата с малкия бебок и разправя жената: "Идване ние да видим булката, пък тя- нашата булка "

По едно време вече ние едвам ходим, смили се Гергана (фотографката) и вика да се връщаме. Отиваме ние и какво да видя - от жегата, листенцата върху които седяха мечките - почти всички жълти И тръгваме към ресторанта... И през това време се присещам аз за една моя много добра приятелка, която не ми е казала със сигурност дали ще дойде. Обаждам се аз (по пътя към ресторанта) и се почва едно увещаване "Няма да дойда, щото съм по дънки и джапанки"..."Хич не ме интересува, ако щеш гола ела, искам те там"...

Стигнахме пред ресторанта, Дорето идва за украсата от колата, парапета направен с тюл и цветя, долу ни чакат Веско (съпругът на Дорето) и народните танцьори...

TO BE CONTINUED...

Хаха, направо ме връхлетяха едни спомени от нашата фотосесия.

И ние бяхме с Гери - голямо режисиране беше, главата насам, рамото натам, крака насам, ръката натам, направо дъх не ни остави да си поемем, ама си струваше резултата - после като видях снимките и  , направо бях възхитена  , така че си струваше да се поизмъчим малко под нейно ръководство.

Аз се забавлявах, ама на милото май му дойде в повече и Гери му вика, знам, че вече ме възприемаш като вашия мъчител, ама ще изтраеш още малко

Много е готина и от резултатите съм супер доволна!!!

Хайде, продължавай, не се офлянквай! 

Абе страшна булка, страхотна сватба, две думи няма... А разказите ги следя с настървението, с което баба ми гледа сериалите по ТВ!

Страхотен разказ, много готини и свежи сте били Чакаме и разказа за в ресторанта.

Хей, Скайлайф, как съм се отплеснала....Извинявай.... С малко закъснение честито!!!! Пожелавам ви от все сърце много дулги години семейно щастие, любов и разбирателство!
До преди малко изчетох всичкопопуснато, гледах и клипчето, страхтно весела сватба сте си заформили!!! Нямам търпение да прчета продължението. И ти катосериалите на най-интересното спря 
А ти си била много красива булка!!!

Тъй, тъй - смях, не смях днес ходих да помагам за една украса на една булка - за 20.08.2008. Не знам, кой ще прави сватба в сряда, ама датата е важна

А за фотосесията - аз (макар и малко нескромно да звучи) съм много лесна, щото ми идва отвътре да правя физиономии. На 15-тата минута вече бях овладяла до съвършенство "булчинската" чупка в кръста

...И така, слизаме ние по стълбите и заставаме пред ресторанта, а аз нали съм си "дрисла" гледам вътре дали всичко е ОК (и всичко беше без табелите на балоните, защото били тежки и сваляли балона , но балони имаше и табели имаше ) И танцьорите ни обясняват какво да правим (оказа се, че танцьорът е трети братовчед на приятелката на кумът...абе най- накрая се оказа, че всеки познава някого отнякъде и ако не - то са роднини ). И влизаме ние, всички стават да ни пляскат...заставаме по средата, опъват бялото платно и танцьорката започва да хвърля цветенца - аз гледам с интерес, щото не знам каква е програмата... Дъра- бъра... стигаме до момента в който идва захранването и предаването на огъня. Майка идва с едно менче, вътре гори огън (много яко) и като дойде ми го предава и аз го поемам от нея, ама Дорето приказва и се държим за ръце, и тя като го удари на рев, аз ся ко да прая - насълзяват ми се очите, ама ако ревна и аз, работата отиде... И си седим така...аз само я милвам по ръката и се опитвам да я успокоя с поглед, ама то - и на мен ми иде да ревна, обаче стоически стоя и се хиля, да не ревнат всички (после се оказа, че не съм се справила достатъчно добре и е имало и други, дето са си поплакали с нас)

И сега идва едната изненада - имаме си ние една семейна пара - златна, още от времето на пра-баба ми и Дорето анонсира - сега ще се предава семейно наследство. Идва майка и ми я закичва на врата с една червена връзка... И ми я връзва и нарежда "Така, както нашите родители и баби са се обичали и са били заедно, така и вие да се обичате" Ама реве ви казвам, та се къса. Жоро после ми обяснява, че той едвам се е сдържал да не ревне и той. После майка ни нацелува едно хубаво и всички си насядаха по местата.

И идва ред за питката (много готина стана - препоръчвам на всички закусвалнята под Стоматологията), качва Веско кумата на един стол зад нас и тя започва да наглася питката (опита се да сложи моите ръце по- навътре, щото нали е силно мой човек ) обаче Жоро с неговите ръчища, направо заграби почти цялата питка Ми ся - като му се работи да носи повече пари - да работи

Седнахме си ние на масичката, най- накрая - отпред гордо се мъдрят мечетата от колата

Идва Дорето и пита, кога ша са денсим - викам дай 5 минути и са денсим. Идва Драго да пита коя версия на песента да пусне - бърза, бавна??? През това време докато отпочиваме за малко, Дорето спретва една много готина реч в моя чест (ся не искам да прозвучи нескромно, но я предавам почти буквално), че имала поне 100 сватби зад гърба си и като мен нямало друга булка, че цялата украса е минала през мен (и Жоро се съгласявал с всичко, като добър мъж ) итака нататък (аз наистина останах много трогната) и станахме да са денсим.

Пускат песента - Sade - By Your Side - и отивайки на дансинга Жоро с Драго се разбират, че това е точната песен (която между другото е мнооооого дълга). И почваме ние, а аз гледам балон ас конфети и му викам на Жоро - не сме под балона, дай да са местим щото няма да ни уцелят Преместихме се ние, обаче балон не се пука. И аз почвам "Що няма балончееее, що няма конфетииии, стана ли нещооооо" Обаче те хората чакат да дойде определен момент от песента. И по едно време чувам, че балона гърми и чакам конфети... да да той Жоро пак ме преместил на другият край на дансинга... Та, Kiksi - всичко беше перфектно, освен младоженеца

Пуснаха после танц за кумовете и са изденсихме всички и почна наздравицата. Минахме, чукнахме се с всички, получихме много яки подаръци, но ще ви покажа най- оригиналният, който ще си седи така и няма да бъде похарчен. Само не помня кой ни го подари и чакам снимките и видеото, за да видя и да му надърпам ушите .

И така - снимки по масите, целувки, прегръдки и почнаха танците... Аз само чакам удобен момент да ходя да си сменя полата. На третата песен успях - излизам аз от WC- то с късата пола и всички ми се кефят Потанцувахме малко - и хоп - идва изненадата за кума. Анонс - "Всички знаете или поне се досещате какви са изненадите за кума, но днес по специалното желание на Жоро и Златина, и защото разбрахме че си падаш по тези танци - републиканските шампиони - дует "......." (не помня името)" И влизат едни супер симпатични момче и момиче, изиграха страхотен танц, кумът много се изкефи и такаааа... пак танци.

После идват пилето и тортата (аз пак като ЦРУ следя дали тортата е направена според указанията и дали има пиле, щото от ресторанта не се бяха разбрали нещо и малко преди да влезем в ресторанта нямаше пиле, но реагираха светкавично ). И ся шоу - кумата седи на стола, кумът взима портмонето и става, а с него става и зам- кумата да му асистира И танцуват двамата, и той почва да вади - долари ние всички - 'Аааайде, работата стана дебела!', а той милия хич не може да тропа ръченица. През това време, танцьорът ходи да дава на кумата по малко от тортата, да види тя дали е хубава тортата (даде и на мен ) и тя стана да играе (обаче нея я бива )

И докато си играят и кумата свойски се пробва да крадне тортата, всички видяхте как се представи кумът Мноооого добър Откраднаха си всичко и ни викат за традиционната игра - "Познаваш ли половинката". Имахме само 3 различни отговора, и то на въпроси от рода "Кой подарява повече подаръци???" Най- се изкефих на въпроса "Какво искате да е първото ви дете?" и двамата в синхрон вдигаме бяла и червена роза - демек близнаци, момче и момиче. Всички изпадаха от смях, а аз с мойта логика желязна само седя и си гледам ръцете и си викам - червена роза за жената и бяла за мъжа (ся каква е тая логика, булката е цялата в бяло, що ма мъчите с тая червена роза )

После ритах менчето (два пъти) и на вторият път излязоха и двете рози, само бялата беше по- напред...

И после другите изненади - една леля на Жоро на майка му (обяснение- трепач) е много добра народна певица, та ни пя 2 песни, а после бабка (която на стари години се изявява като Деса- поетеса) ни изрецитира едно специално написано за нас стихотворение - отивам да го изнамеря...

Дари ме Бог със двама внуци,
щастлива съм! Гордея се със тях!
Но още по- щастлива съм в този час
дари ме с трети-
    добре дошъл е той при нас!

Виновници за туй събитие са двама
с тяхната любов голяма.
Трудности не малко преминаха
много болка изживяха,
но днес да бъде край на тези изпитания
и да приемат само добри пожелания.

Ласка нежна, топли думи
ражда се любов голяма,
огън, плам и трябва още,
за да има и жарава.
Тя не бива да угасва,
а да се разпалва,
дълго, дълго да я има
щом искат я двама.
Обич - извор чист да блика
от сърце дълбоко
да не спира да извира
и в старост преклонна.

Любовта им да цъфти - до дълбоки старини.
Плодове да ражда
горчивото да сладни...

И помнете: Ръждата е безсилна пред чувствата, проверени през времето!

Знам, че не е перфектно, но за бабка.

Хайде, че излизаме, после продължавам още малко

Тази твоя бабка е страхотна!

Skylife страхотно е било направо много готин разказ.А за подаръка супер оригинален, нямам думи, но сигурно тежи цял тон.

Баба ти е номер едно просто     
А подаръкът е най-оригиналния, който някога съм виждала 

Разбрахме кой ни е подарил подаръка...видяхме снимки, а и той сам си каза без бой

И такаааа...след всичките песни, стихотворения и т.н. дойде дългоочакваният момент с букета и жартиера Идва Дорето да ме предупреди - след малко идва жартиера Аз отивам - нахлузвам и двата и пак се връщам на дансинга, ама внимавам да не скачам много, щото ще паднат жартиерите под късата пола...

И ето - дойде ред за букета. Извикахме всички дами, а аз с гръб тайничко разопаковам букета, за да стане на 3. Затварям очите и ме връткат - раз, два, три, айде още малко, че не съм точно с гръб...аз отворих едното око да видя къде се намирам, че от това въртене и хвърлям... Отзад всички се хилят, щото почти никой не знае, че са 3 букета. Най- големите мераклийки си тръгнаха с букетче

И после естествено - жартиерът. Качвам аз кра"че" на столчето, заголвам бедър на стандартната за това песен и Жоро почва да се мъчи Захваща той единият, който е по- голям и почва да сваля... Сваля, сваля, ама другият още седи горе и аз нали съм добричка му го побутвам надолу да са двата на едно ниво. Идва Дорето при мен и вика - добре де, не можа ли да си вземеш такъв с лепенка. Викам - НЕЕЕЕЕЕЕ И ся, справи се момчето, ама стигаме до обувката - ай ся ако можеш го прекарай отдолу, та хайде - сваляй обувката, най- накрая ки свали. И хванал Жоро по един жартиер във всяка ръка, Дорето вика - на 3 хвърляш. И почва - едно, две, две и половина и Жоро хвърля. Хората чакам да чуят ТРИ, всички гледат, жартиерите падат на земята, докато се усетят

Ааааа, изтървах тортата май - изкарват тортата (снимката е от следващият ден, където тортата е леко поизядена), ние се нареждаме, нарязваме я и слагаме парче от двата етажа. И Веско вика кумът и кумата да ни държат очите "затворени" докато се храним (сещайте се за какво става въпрос). Обаче те нали са ни хитри и ни оставят "дупки" да се виждаме. И ОК - Жоро ме нацели без много поражения, обаче парчето което е за него по- голямо и Веско като ми хвана ръката и като му натика цялото парче в устата - чак носът му яде торта После трябваше да се "облизваме" докато се изчистим Голям цирк...

И така, след още танци- манци вечерта приключи, натоварихме остатъчните продукти, подаръци и т.н. на колата и ние тръгваме към хотела. А аз предварително се разбрах с Дорето да аранжират малко стаята

И стигаме ние до стаята, отварям аз ама нали знам какво да гледам и гледам какво с направили А Жоро върви пред мен и си обърнал главата към мен и нещо ми обяснява. По едно време се обръща и само "Я!!! Какво е това??? Кой е влизал тука???" Аз само 

Той се усети и ми вика - "Е как много интересно успяха да влязат, при положение, че картата за стаята е в мен " викам му - "Я пак си помисли!" Глупчо! Беше ми я дал да я пазя в чантето

И така - изненадата беше добра. После имаше и още малко към нея, но това го пазим в тайна

И така - на другият ден, героите уморени, натоварихме багажа...аз - цялата в пришки си ходих по чорапи, щото няма какво да обуя (добре, че бяха едни от гостите да ни закарат до вкъщи с кола), прибрахме се, опитахме кетъринга, тортата и всичко, което не успяхме да пробваме на сватбата...

Към 16.00 ни донесоха още около един тон цветя и така приключи сватбеното тържество