Може човекът! Супер шоу е направил! Ей, късметлии сте, skylife!

Леле браво на кума!
Направо трябва да направи курс за бъдещи кумове!

Мдааа - между фото, агенция и видео - още малко...

Излизаме ние от фризьорката и тръгваме за подаръка...И нали се сещате - трябва да мина цялата главна, за да стигна до вкъщи. И гледайте сега шоу - вървят си хорицата и понеже нас и двете като ни погледнеш отпред не можеш да разбереш, че сме "фифицялни" и никой не ни обръща внимание...и като тръгнем да се разминаване - гледай как всички се обръщат след нас

Отиваме в магазина да купуваме подаръка - две чаши за кафе (много готини) с каничка и захарничка... Обаче трябва да ги опаковат...Айде сега опаковай, че няма тиксо и двойно залепващо, обажда се продавачката в другия магазин, идва колежката и почват да опаковат и двете... Пък аз - лакирата, седя като примадона и само давам нареждания на шаферката - бръкни тук, извади това, направи онова...

През това време се обажда майка - гримьорката ти пристигна. Викам - ОК, настани я да хапне и пийне нещо, идваме след малко...

През това време дошли хората с кетъринга и Дорето да украси вкъщи (днес тя ми обяснява - баба ти вика, голяма скица...седи отвън и пази някой да не паркира пред вас. Идваме ние и тя - вий кои сте??? Ааааа, от агенцията - добре - вие може...ми тая кола на кого е??? Ах тия - влязох за малко вътре и те паркираха ...тъй малко лирично отклонение)

Отиваме си ние в къщи, виждам украсата отвън , влизам вътре - кетъринга  и само констатирам - това добре, онова добре (на следващата сутрин констатирах, че са и вкусни нещата, пък и че разни украси е имало, ама...). Влизам в стаята - дошла фотографката за вкъщи. И я питам - снима ли кетъринга, че не можах да го видя. ДА - викам си - супер, ша го видя

И почват да ме гримират, а фотографката - щрак от тук, щрак от там. Гримьорката се притесни - не изглеждала добре за снимки, да не сме я хващали в кадър... А аз - отвори очите, затвори очите, гледай нагоре, гледай надолу, гледай напред - е да, ама като гледам напред, гледам в деколтето на гримьорката

И в 14.00 Жоро ми се обажда и ми вика - отиваме към Елена (кумата)  Как бе човек, вие трябваше в 14.00 да сте при кума, не да тръгвате за кумата. Обаждам се на Елена, тя "АЗ НЕ СЪМ ГОТОВА ОЩЕ". Айде пак на Жоро - "Слушай ся мойто момче, не знам какво ще правите, обикаляйте малко ама по- рано от 14.45 у нас не ви искам..."

Гримираха ме и почвам да се обличам. Омазах деколтето с фон-дьо-тен... айде - от километър не личи А на 16.08 - най- горещият ден за годината, в къщи няма климатици - само на вентилатори. Жегааааа!!!

И по едно време - тъпани и акордеони вънка - ааааайде дойдоха. А моята стая гледа точно към стълбите. Само трябва да направиш - "дзяк" и ме виждаш през прозореца... Обаче от вътре жесток отпор, никой не пускат... А моята нова шефка идва да ме види. Примолила се жената - нея я пуснали...

А аз през прозореца викам - къде е колата  , къде е колата да я видя с мечките

И ся гледайте шоу - ОЧЕВАДНО никой още не е влязъл в къщи, а в един момент аз чувам Георги да говори ВЪТРЕ!!! Викам им - "Хора, затваряйте ме, Георги влезе!!!" И те докато се усетят, той - хоп - и влезе в стаята. Продадоха ме за 3 стотинки и 1 златна паричка

И така - какъв е номера. От предната вечер Жоро се договорил с баба ми и бабата- съседка, и няколко наши приятели. И идват те, отиват приятелите при бабата- съседка, взимат приготвената от предната вечер стълба и я слагат под прозореца... Обаче объркали прозореца и я сложили под прозореца на съседката. И Жоро вика - излизам аз и гледам - няма стълба Айде мести стълбата, бабка отворила прозореца и Жоро по стълбата през прозореца... Леля в стаята се гримирала и само " Ама Жоро, ти как влезе???"

И ся - на следващият ден се събира следната информация - баба не ми даде да ме вземат от спалнята, защото имало заговор. А на майка не и давала да и бърка в чантата, защото тя пазела парата...

Влязоха всички, закичихме се и заизлизахме да ходим към колата... А отвън - народ, всички минувачи се събрали да гледат на кой "аджеба" е тая кола с мечките и коя е тая луда булка

И тръгнахме за към ритуалната...

Леле, голямо шоу с тази стълба!
Много ме кефят такива луди младоженци 
Продължавай, продължавай, че ще се побъркам от нетърпение какво е станало после.  

Леле какви екшъни сте имали!

Е ти ми разби фантазиите 

Браво на Жоро, посмях се от сърце, сигурно е било супер шоу.Чакам продължението 

Е, може ли такова нещо, аз заради твоя разказ и чистене, и пране, и гладене зарязах, да проверявам само в темата ти, а ти да спреш да разказваш дотук. 

Еееее, добре де, върнах се...

Отиваме на ритуалната, там - лудница Сватбите минават през 10 минути, преди нас - 4 булки. Седя си аз в количката, щото има климатик вътре и гледам горе другата вече омъжена булка как излиза... пък и нали не трябва да се срещаме. По едно време вече - гледам вънка разни познати и викам - айде, аз излизам. И да ме види и да не ме види, много важно, не съм суеверна чак толкова...

По едно време изскача plamik от някъде, а аз вънка съм Народ, народ...в първия момент не мога да се усетя кой ми е насреща Не останаха за курабиите Както и да е Благодаря, че дойдохте.

По едно време вече ни наредиха четиримата с кумовете и чакаме знак от видеото кога да се качваме... През това време папарака ми приказва какво да правя Викам му - аз си имам кой да ми каже, гледам си тях...Ама не трябвало да се срещаме. Е хубуу бе, кат са видим ша са поздравим

По едно време вече и кумата и кумът ми викат - айде обърни си главата да не виждаш другата булка. Направо ми са изкриви вратът. След около 5 минути викам - айде бе хора, не си ли тръгна тая булка вече

Тръгнахме да се качваме, напълнихме фоайето... В зала - друга сватба. По едно време гледам през вратата влизат разни хора - аз не ги знам хич кои са След малко почвам да се усещам кой кой е, щото някои не съм ги виждала с години

Влязохме ние в стаичката, идва русата дама и почва да обяснява - дъра-бъра, каквото ви питат, отговаряте с ДА, а кумът - е добре де, това не е ли по тяхно желание , а тя - е добре де, желателно е . Аз и разправям на жената - разбрахме се, че искам шаферката да носи възглавничката с халките. И тя - ами добре, нека да влезе детенцето Какво детенце бе жена, тя е колкото мен А кума почва да дрънка глупости с цигански диалект - ние умираме от смях... По едно време влиза пак русата дама и вика - айде бе, идвайте... Е, джанъм, ний от къде да знаем кога да влезем

Минахме ние супер горди, аз на всички - само да сте ми настъпили поличката, ш'ва убивам.

Отидохме отпред, почна да чете жената - една младичка, аз през цялото време - мега щастлива и се усмихвам (аз си мислех, че и се усмихвам мило, но както се оказа после, Жоро и той се хилил през цялото време и явно на жената и е станало смешно). Пихме там шампанско, това-онова, шаферката даде халките, сложихме ги без много "натъпкване" и отиваме да подписваме...

Подписвам аз, нареждам се да чакам, подписва Жоро и идва до мен и ся майтап - само се чува от някъде "Златине, настъпи го, настъпи го!" Ма аз нали съм тренирала, вдигам полата и директно го настъпвам много стабилно и даже седя и позирам за снимка (срам и позор), сички са хилят като пачи

Както и да е - свърши церемонията, излизаме за китките и пожеланията. Изредиха се всички, аз на три букета се виждам с пълни ръце, не мога да сваря... Почти всички бяха така добри да ми подаряват лилиуми (в тази връзка - голяма мъка, сутринта (днес) гледам - няма ми булчинският букет...бабка го хвърлила, щото бил увяхнал... направо и още сто такива, много е прибрана ей)

И така - тръгваме да излизаме, аз награбвам n-стотин букета и са фръцкам кат муха без глава, щото няма на кой да ги дам. И камерата -  я ги оставяй, ти булка ли си или  Излизаме навън - гледам - всички ядат курабии - ДОБРЕЕЕЕЕ Излизаме, шаферката ни замерва с късметчета, ама те нали са леки и летят като листенца. Вървиме си ние и Жоро вика - ш'та нося. ти луд лиси бе човек, аз тежа сто кила Не ме интересува вика - ш'та нося. Носи ме той надолу - перфектно изпълнение, до сега не се е случвало

Качихме се на колата и тръгваме към църквата...

Тъй - ето ги прословутите курабии...

...Пътуваме ние с колата към църквата, аз изпълнявам координационна дейност по телефона - това тук да отиде, това там и т.н., а кумът отзад през цялото време - "Къде ми бъкличката , много хубава бъкличка, къде ееееее?" Отидохме на църквата и докато чакаме се поснимахме с гостите на зеленичко. Дойде попа (този който си избрах - на 14-ти разбрах, че има и такава опция), много симпатичен поп ама нисичък

Както и да е, обяснява човека какво да правим, влизаме и започва да говори. Да не повярваш - разбираше му се всичко каквото говореше. Ние навсякъде клякаме, за да ни стигне човека Слагат короната на Жоро - малка. Викам му - "Уууууу, че голяма глава имаш", оправиха короната и продължаваме. Тръгнахме да обикаляме, за съжаление - три пъти. Кумата милата ми настъпи 4-5 пъти, тъкмо тръгне и хоп- върху роклята. Тя ме настъпва, аз приклякам за да не се разпори роклята и такааааааа.

Излязохме навън, а кумата хвърля жито и стотинки. Напълни ми деколтето с жито - някой ме е снимал, докато си бъркам в пазвата, за да махна житото И - хайде на фотосесия...

Честито и от мен, мила!!! Разказчето е супер, изпопадах от смях, пресдставям си баба ти, а и носенето, голямо шоу ще да е било 

Да питам аз пак, в тия курабии направо ми останаха очите, така ми се дояждат, измъкни някак рецептатааааа 

Не ми я дава бе, лоша бабка - найш колко я тормозя, не дава и не дава. аз даже още не съм ги пробвала

Много увлекателно разказваш!
Направо не усетих кога прочетох няколко страници!
Потопих се и в атмосферата на сватбата!
Било е страхотно!
Ще има ли меден месец?