Здравейте, момичета.
Ние 2 дена не бяхме вкъщи, защото бяхме в болница.

В петък Жорко започна много да повръща и не спираше. Първо си помислих, че нещо го е подразнило коремчета и няма страшно, но постоянно му се гадеше и накрая нямаше какво да повръща.

Така се беше отпуснал, че нямаше сили даже да заплаче. Много се уплаших и се обадих на бърза помощ. Цялата треперех и го гушках, а той заспиваше седнал в мен, въпреки, че беше спал доста - нямаше сили за нищо.

Прегледаха го и казаха, че се е обезводнил и да му давам вода, но Жорко въобще не иска да пие вода и след като му набутах 5 мл със спринцовка и пак повърна, решиха, че ще ни водят в болница на системи. Набъро приготвих багаж и хайде в линейката. И се почна едно обикаляне по болници.

Първо отиваме в Окръжна, че е най-близко, но се оказа, че няма места за бебенца, в други болници също имаха информация, че няма места, а една беше в ремонт и се чудеха къде да ни водят. Тръгнахме към Токуда с надеждата, че там ще ни приемат. Да, ама не

там не можело да ни приемат с такава диагноза (само повръщане, без разстройство и температура) и нямали свободни единични стаи, които забележете стрували 85 и 125 лв на вечер.

Не се съгласиха да му включат система и трябваше пак да ходим към друга болница.

Оказа се, че в инфекциозна болница има места и се запътихме натам, въпреки, че не беше за там. Обиколихме цяла София с линейката с пуснати сирени, че в тези задръствания ако бяхме с лека кола, незнам колко време щеше да ни отнеме. Дори по едно време линеката така наби спирачки, че се оказахме на земята за отрицателно време

, но слава Богу не се ударихме, защото аз седнах по дупе, а Жорко го бях гушнала силно.
Накрая след повече от 2 часа обикаляне по болниците ни приеха в инфекциозна и пуснаха система на Жорко. Добре че ме изкараха от стаята като му слагаха абоката, защото нямаше да издържа (аз от стаята само чувах писъците му и се чудех къде да ида, за да не чувам нищо

). Бяха го боцкали по ръчичките и крачетата без да уцелят вена и накрая абоката беше на главичката му.

Незнам как събрах сили да не се разплача, но си знам, че ако почна, няма да спра и стисках яко зъби.
Да чукна на дърво бързо се пооправи и почна да приказва и да се заиграва, но си беше уплашен от толкова боцкане. Обадих се на Орлин да ми донесе нещо за ядене, защото бях на един портокал и на едно кафе цял ден. Вчера по обяд ни изписаха и се прибрахме вкъщи. Казаха, че е вирус. Жорко сега е добре, само е малко по-крив от обичайното, но го мъчат и зъбки. Давам му лечебна хумана и казаха много да внимавам със захранването сега и да давам по малко пюре, а не колкото си е ял преди.
Ох, извинявам се, че стана толкова дълъг поста ми, но имах нужда да споделя с някой и да ми олекне малко. Не пожелавам на никого да му се случва подобно нещо, защото е голям стрес.

Мъжа ми много ми помогна да се овладея и беше изпрал абсолютно всичко тук и изгладил дрешките на малчо.
Спирам, че наистина стана много дълго и се извинявам, ако съм ви отегчила с моито подробни описания.

Целувки на всички бебчовци с пожелание да бъдат здравички и много да ви радват!
