Мимииии, много се радвам, че се появихте най-накрая  Много е сладък Жорко

Здравей и от мен Мими! Много сте сладки всички! Все така усмихнати и за напред! И дано имаме възможност скоро да се видим, нали сме в един квартал все пак! 

Ето я и мама Мими 
Малкия е много сладък  да расте и хубавее

Добре дошла ! Малкият Жорко е наистина голям красавец, много лъчезарно дете!

Мими, добре дошла!! Страхотен е малкия Жорко!! Само да ви радва ви пожелавам!! Ще следя с интерес развитието ми!

Добре дошла Мими, наистина ни липсваше много!!! А и толкова време мина а чак сега виждаме това бонбонче. Истински красавец, пу-пу. Да е много здравичък и усмихнат!

Много ви благодаря на всички за милите думи! 
Толкова ми е сладък Жорко, че като го хвана и имам чувството, че ще го смачкам - искам толква да го целувам и когато тати е вкъщи само си го прехвърляме с думите "Вземи го, че ще го смачкам!"    Аз от новороден си го целувам навсякъде, въпреки че казват, че бебетата не се целуват по лицето - е как да не го цункаш по тези бузки 
Много съм щастлива, че Жорко мина без да има колики и поне не сме имали проблеми с това  Общо взето не е ревливо бебе и не сме го свикнали да го носим на ръце, че иначе не ми се мисли. Аз и без това си имам проблеми с кръста и много ме боли, а и той си тежи, та дори като го взема гледам да не го разнасям много, а сядам и така си гукаме. Няма нищо по-хубаво от това да ми се усмихне сутрин като ме види, въпреки, че е мрънкал преди това.  Баща му много се радва така преди да тръгне на работа да го дари с една усмивка и направо се разтапя! 
Наистина много бързо растат човечетата и така се променят... Много обичам като го кърмя как ме гледа в очите и като се наяде ми се усмихва. Преди се кърмехме по доста време, но сега се наяжда за по-малко от 10 минути, дори понякога и за 5  Чак ме учудва, но пък си издържа после 3 часа до следващото хранене, че и повече понякога и си пълни памперса, което означава, че си се храни добре, а и не е слабичък, за да се притеснявам. Добре че върви висок, че иначе щеше да дебеличко бебе, а аз не искам да става шишко  но какви гривнички е направил...
Той първия месец качи 1,300 кг, втория 1,500 кг и щяха да ни слагат на диета, но като казах, че е само на кърма лекарката нищо не каза, а и следващия месец наддаде "само" с 800 гр. 
Нашата педиатърка каза, че от следващия (4) месец ще почнем да даваме сокчета, но аз все още се чудя дали да почвам от сега или да изчакам и с какво всъщност да го захраним първо. Толкова варианти има и всяко дете различно приема различните храни, но до другата консултация ще умувам и накрая може и да слушам лекарката и да не правя нищо на своя глава. 
Стана много дълъг пост и ще продължа в друг 

Нищо не казах за раждането - аз бях секцио с пълна упойка по преценка на анестезиоложката (въпреки че ми беше казала, че ще е спинална  ) и общо взето "проспах" раждането на сина ми, но и не съжалявам, защото поне не слушах какво ми правят - от това ми беше най-притеснено. Събудиха ме още в операционната и бях толкова зашеметена, че незнаех къде се намирам. А колко бързо подейства упойката, не съм си го представяла така. Докато видя, че ми слагат нещо в системата и главата ми се замая и заспах  Честно казано  не съм мислила, че ще съм толкова спокойна и усмихната като знам, че ми предстои операция, но до последно не се притеснявах от нищо и не давах лоши мисли да ми влизат в главата. Дори лекаря, който щеше да ме оперира като ме видя и каза, че съм много усмихната и спокойна и ме накара да му обещая да се усмихна и след операцията (е, малко трудно ми беше да се усмихна приположение, че упойката не ме беше пуснала още, но направих някаква гримаса, наподобяваща усмивка  ) Предполагам, че за спокойствието ми до голяма степен допринесе това, че никой, освен мъжа ми не занеше кога ще раждам, защото аз реших да кажа на всички друга дата  И без това ме бяха насрочили първо за 6.08 и след като аз попитах защо тлкова късно (трябваше далежа в патологичното една седмица без да ми правят нищо,защото нямах никакви проблеми, но не ме пускаха вкъщи  ) и една лекарка ме "уреди" за 04.08. И така всички знаеха, че ще раждам в сряда и като се чувахме в неделя казваха, че ще се чуем пак до раждането  Не исках никой да знае, защото всички щяха да ми вдъхват кураж и да ме успокояват, че няма страшно и всичко ще мине, а така само щяха да ме притеснят при положение, че бях супер спокойна и всичи ми се учудваха (другите момичета от отделението май бяха повече притеснени за мен от мен самата  )
И така в понеделник сутринта мъжа ми беше дошъл рано-рано и се видяхме в коридора като отивах в родилното отделение и ме чакаше отвън да му се обадя. Радвам се, че го пуснаха за малко да ме види в реанимацията и тогава ни донесоха Жорко да го видим за пръв път. Аз естествено  от умиление, а тати беше толкова щастлив, че не знаеше какво да каже или направи и само ме успокояваше, защото аз охках от болка от операцията, че не ми бяха сложили обезболяващо още, но пък и не мислех за нея при вида на малкото човече!  Първата му снимка е от тогава (добре че баща му се сети да го снима) и затова е още с мазнинката по лицето (въпреки че много ме питат защо е намазан с крем  ) След това вече тати имаше грижата да се похвали на всички и всеки се учудваше защо съм родила тогава приположение, че съм била за друга дата и си мислеха, че сам е тръгнал да излиза. 

Лелеее, много дълго стана пак, извинявам се, ако ви досаждам 

Миме,леле какъв разказ  много ме разчувства.И как можеш да си помислиш ,че ни досаждаш при положение че толкова дълго те чакаме да се появиш  
И аз се чудех с какво е намазан Жорко,а то какво било 

Цитат на: picolina в 26.11.2008 13:36

И аз се чудех с какво е намазан Жорко,а то какво било 

Точно затова реших да пиша, защото почти никой не се сети какво е и се чудеха защо бебе на 2 часа е намазано по лицето, а и мъжа ми беше разпространил тази версия и после всички ме питаха какво му е на бебо, че са го мазали и не ми вярвах, че няма прблеми, след като вече ги бях излъгала веднъж за датата

Ей Мимеееееееее ти се завърнааа 
Каквода кажа - Жорко е сладур и половина, а мама Мими е героиня 

Аз знам за тази мазнина,но не очаквах да е чак толкова много и затова не се сетих,моята Преси като ми я изкараха беше чистичка  ,нямаше нищо по нея и ако не ме бяха разцепели  нямаше да има и кръв по лицето си

Добре дошла отново сред нас, Мими!
Тъкмо разгледах снимките. Малкият Жоро е страхотен сладур. От много време не си го показвала. Той мъж за женене е станал вече.