Цитат на: krasunkata в 30.08.2008 23:13
Аз като тръгнах наред да пиша (след кратко отсъствие) та и до тук стигнах...
Bybet0
как така сме заели Любо за вашата сватба?
И вие ли сте мислели на 9.08 да се жените
?
Благодаря на всички Ви за високите оценки и милите комплименти - признавам си,
погъделичкахте ми егото

Сега си препрочетох разказа и ми стана едно такова мило и мъчно- независимо че имаше неща дето не се получиха както исках на 100 %, то това си беше моят ден с хората покрай мен които си обичам. Реални и истински, с техните си недостатъци и хубави страни. Ако имах възможността да повторя този ден не бих променила нищичко, защото това е живота ми- много щастие, но и малко тъга, за да се науча да ценя всеки миг на наслада. А повярвайте ми на сватбата тези мигове не бяха никак малко... Една ситуация винаги може да бъде разгледана от 2 страни- от позитивната и от негативната. Радвам се на себе си че успях да погледна и от двете страни- сега мога да оценя още по добре всеки един миг на щастие...и се радвам на това което имам... някъде по света има хора които и толкова си нямат
Мила Краси! Както винаги, твоите думи направо стигнаха някъде много дълбоко в душата ми...Както винаги, казват само истини и носят невероятен заряд от положителна енергия...
Много ме трогнаха и ги приемам като личен подарък за себе си, защото достигнаха до мен в подходящия момент...
Ох, малко объркано стана...но ще се опитам да обясня...
Тези дни, като показвах албума (хартиения

) на хора, които не са го виждали и пак разказвах за сватбата, а и сега като прегледах темичките на бъдещите булки, пак взеха да ме връхлитат едни мисли...
Колко ме е яд, че не успях да си направя всичко, което исках и както исках поради липса на време, а в един момент и на стабилна нервна система...Колко ме е яд, че пропуснах да се сетя за доста неща на сватбата като реч на булката, танц на булката с баща й и т.н....та аз дори забравих да си направя снимка само двете с майка ми...
Остави това, ами и самата сватба, с хилядите издънки, с този дъжд, с това неподходящо за сватба помещение вътре...Казвах си - е, как 3 пъти валя това лято и единият път - точно на моята сватба...Сещах се за тъгата и напрежението, които изпитвах в доста моменти от сватбата, за сълзите ми - за съжаление не от щастие или прекомерно вълнение...
Пиша ти това, защото емоционалното ти състояние на сватбата е било едно към едно с моето - микс от щастие и тъга, в един момент не знаеш кое е повече, чак после си даваш равносметка и затова знам, че ще ме разбереш най-добре...
Казвах си - ех, защо не беше така или така, ами трябваше да се случи това или онова, най-вече дъждът (всичко друго можех да го преживея) и неусетно негативните спомени тези дни пак взеха надмощие...И това тези дни - когато си мислех, че съм го преживяла вече...Може би защото много хора, гледайки албумът ми казваха - сега разбираме, защо си плакала като е завалял дъждът...Наистина е било голяма красота вън, а вътре...

Но ето че прочетох твоите думи и изведнъж получих невероятно прозрение...че ако я нямаше тази тъга...едва ли щях да ценя толкова миговете на щастие, които всъщност бяха много...И разгледала вече собствената си ситуация от 2-те страни, успях да оценя хубавите моменти на моята сватба по-силно от всякога - миговете, в които усещах, че съм като в приказка...
Благодаря ти за хубавите думи, които достигнаха до мен в подходящия момент!