Още, още, ощеееее!

Пристигнахме около 16.20 в хотела и първата ми работа беше да мина през ресторанта. Още с отварянето на вратата забелязах че навсякъде имаше плюснати вази с рози  ... Не че не ги харесвам, ама 3 дни преди сватбата бяхме в ресторанта и говорехме какво искаме да има и какво не- е вазите категорично ги отказахме... После дори управителя напечата договорките ни и си запази 1 екземпляр за него- явно беше го забравил  Наредих да се махнат тия вази. Видях че персонала беше започнал да освобождава конферентната зала за изнесения ни ритуал- това беше "план Б"- лошо време. Сърцето ми се сви още повече. Реших да надникна в залата и останах като втрещена - стори ми се ужасно тясна и гола. Масата на която трябваше да седят чашите ни, шампанското и другите неща беше огромна (може би 2 или 3 маси една до друга), а бяхме говорили само за една. Покривката беше толкова намачкана... Вдигнах поглед нагоре и спрях очите си на една картина. Само за миг си казах "е все пак не е чак толкова лошо" и  с потреса установих че картината е накриво  и някак си допълваше и подсилваше още повече ужасната гледка... В това време връхлетя управителя да ме пита къде да е масата за поздравленията. Дадох 2- три нареждания, сложеих чашите и другите неща на масата и реших че нямам повече сили да повтарям какво искам а хората да не ме чуват... Тръгнах към стаята от която щяха да ме вземат... Отварям вратата и какво да гледам- тя една такава тясна стаята, и всеки минал и оставил по нещо върте.... Сви ми се сърцето-отнякъде дойдоха мама и леля и ме успокоиха че променили плана и ще ме вземат от друга стая в която обаче в момента има спящи хора... Гледам аз станало вече 16.45 а знам че младоженеца тръгва от тях в 17.30 и е много близо до хотела. Сърцето ми пак взе да препуска бясно а времето да ме притиска. Изпратих мама и леля да редят подаръчетата за гости- не изглеждаше работа дето да се бавят много, ама видиш ли минаха 30 минути и те не идват. През това време спящите се събудиха и какво мислите правя аз - оправям кревати и прибирам разхвърляни чорапи... Сестра ми взе да пренася роклята , булото и други неща, а от мен не спряха да падат фиби и да ствам все по безформена. Взех да пръскам с лак, ама видите ли моя фризьор не знам какво ми е сложил и лака не хваща. Звъня аз на кумата да си донесе нейния че е с много  силна фиксация- е  и това не помогна. Взех да си мисля дали изобщо да слагам дългото си до земята було- рискувах да смъкна хлабавата си прическа...

Вече облечена в 17.20 и с малката ми шаферка под ръка излизам аз в коридора да видя дали майка идва и гледам насреща родата дето ще се бори за мен и ще иска пари... по къси гащи и тениски  Оказа се че в суматохата не успели да разберат в колко да са готови... Отпратих ги да се обличат, а всички едни такива спокойни и бавни... на мен дущицата ми ще гръмне....Изведнъж дойдоха и мама и леля- запъхтяни и развълнувани да ме видят-стори ми се че видях тъга в очите й задето не успяла да е до мен докато се обличах и реших да рискувам и да ми сложи тя булото... Ръцете и се разтрепереха поставяйки фибите, очите й се насълзиха...   Само факта че бях в нещо  като шок не ми позволи да се разлача.... Това беше един от най- трогателните за мен мигове....

Въпреки изброените издънки, момента с булото наистина е бил трогателен!

Ох милата, като си представя и аз колко лошо преживявах прогнозата за лошото време...разбирам те напълно, но все пак е имало happy end

ех,

това с булото е наистина трогателно, тона мен ми се пълнят очите, пък ....


хайде,

давай нататък....нали накрая всичко беше наред?!!!!!

Е ама сте нетърпеливки  да имаше happy end 

И така....
Един по един започнаха да се редят хората в коридора в стаята.Чу се отнякъде че младоженеца идва. Нямахме музика, но това не попречи да се вдигне дъндания. От всички гласове чувах най много тоя на кумата, а едниственото което видях беше лицето на Тони... Не помня как съм ги закичила и тръгнахме надолу- всики към ресторанта, а ние с кумувете до близкия парк за по една снимка на открито- нищо че валеше тихо, реших че не мога да пропусна и да нямаме нито една снимка навън. Заради времето фотосесията ни беше изключително кратка и се оказа че имаме още половин час докато дойде обредното лице в 19.00. И така издънките продължиха - стана 19.10 а обредното лице още я няма- попаднала в задръстване...Пристигна в 19.40... Тук отчитам грешката си - можеше да изпозвам това време за да се поснимам с хората, ама аз "ни приемам ни предавам"... През това време аз умрях пак от притеснение че хората са в тая малка тясна и задушна конферентна зала, а то не било съвсем така. Дъжда бил поспрял  и те наизлезли и си бъбрели сладко в градината, а един малък мушморок  на 2 години само обикалял и викал " Булкеееееееее, булкееееееееее, къде си?"  Сега ми е много забавно, ама тогава не знаех на кой свят съм... Виждайки обредното лице се затичах към нея и исках да и кажа толкова много че си имаме друга шаферка дето ще ни носи халките, няма да е тя, също да я предупредя да покани хората да си вземат по чаша шампанско и да ни поздравят (бяхме и го казали предварително, ама аз вече от опит ме беше страх че и тя няма да го е запомнила). е да , ама не мога да взема думата от нея- тя само се извинява за закъснението и виждам че и е криво и неудобно на жената. Както и да е успях и аз да си кажа репликите и се започна.От тук нататък моя разказ спира...Аз ходех като насън- виждах само малката ми шаферка как ръси листенца и следвах листенцата....Единственото което чух беше обета, който Тони изнамери в последния момент...

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Аууу krasunkata, насълзиха ми си очите......толкоз премеждения, и все пак прекрасен обет......

и после 

хайде......още...още....страхотно разказваш

иха .....

направо ....

толкова трогателно

романтика, романтика романтика....

Много вълнуващо!!! 

Срещнах отново разплаканите очи на мама.... Спомням си че обредното лице промълви тихичко че имаме много краси венчета и в следващия момент вече Тони ме беше понесъл на ръце към масата за поздрави , а отнякъде заваляха  върху нас късметчета, жито и парички. Хората започнаха да ни честитят и да се настаняват. След като останахме за миг сами аз помолих някой бързо да ми махне булото преди да ми се е свлякла косата. После излезнаха роднините за малко в градината за няколко снимки- аз им се поядосах колко са туткави и бавно се редят, ама какво да се прави- толкова хора на едно място не могат да се организират лесно. Сега ми е малко мъчно че им секнах ентусиазма  за снимки доста бързо, ама все пак още 60 човека ни чакаха в ресторанта - не исках нещата да се проточат до безкрай. Мисля около 20.30 влезнахме в ресторанта. Чух благия и спокоен глас на Диджея и взе да ми олеква на сърцето... Видях че човека се грижи за реда и почувствах облекчение че някой ме е сменил... В действителност се оказа че почти всички са се грижели за реда (кой както може),ама в моите очи и представи се беше загнездил един хаос- който ме побъркваше... Диджеят взе да пуска най страхотната музика на света- всички станаха и се веселиха. Ние също и то от сърце. Милото не обича много да танцува, а на сватбата не седна, беше вир вода, а на другия ден като се претегли беше отслабнал с 4 кг  Представете си какви танци са били. Гостите не спираха да ни повтарят колко страхотна е сватбата....
И въпреки малко недодялания в моите очи старт, денят завърши като по приказките.... ето ме и мен около 2 часа през нощта

Страхотна си!!!! Радвам се, че всичко е било страхотно!!! Чакам с нетърпение вече още снимки!!!