Сватбата на misskapriss 09.08.2008

[dorina79]

Честито!
Ама къде са ни снимките от сватбатааааааааааааааа?

[Капризче]

Здравейте сладурки милички! Макар и със закъснение  ето ме отново на линия- много щастлива и влюбена в съпруга ми 

Ще се опитам на кратко(че нали ме знаете каква съм обстоятелствена) да ви разкажа за нашия сватбен ден.

Всичко започна някъде око 6:30ч сутринта. Брат ми се събуди, явно вече го беше разтресла предсватбената треска и не е могъл да спи и събуди и мен. След около час се събудиха и всички без баща ми, майка ми я обхвана паниката и взе да се шашка за глупости като колко гънки имал килима и дали щял да се види паркета, че не бил изциклен. Аз си изпих кафенцето, закусих и в най-доброто настроение на света взех да слагам новите калъфи за дивана, когато майка ми с ужас установи че са ги ушили грешно. И като му удари един рев, не можем да я успокоим. На всичкото отгоре става баща ми след 1ч и и заявява че калъфите не му харесват. И тя хайде пак на нова сметка рев. Видяхме се в чудо с нея. После установи че на баща ми новата риза е с дефект и бегом към магазина. И там били едни изпълнения. Милата ми мама направо ни скри шапките на всички този ден. Естествено за да е пълен каръка забравили да ми оставят пари, а дебитната карта е в Даниел, както и колата. Добре че беше баба да спаси положението като ми даде нейната дебитна карта. Ааааа, аз в петък вечерта се сетих че нямам бижута и белььо за сватбата. Та тръгвам в събота към 11ч по магазините за бижута и бельо с брат ми. А в 11ч трябваше да съм при фризьора. Абе с 2 думи хаосът беше пълен, но аз бях супер щастлива и знаех че всичко ще е наред и деня ще е прекрасен. Та намирам аз бижута и тръгвам да плащам, търся картата няма я. Брат ми бегом към колата, звъни ми след малко: "Ами сестра ми, картата я няма" И аз му казвам да огледа около колата и в този момент той вижда как един автомобил минава през картата. Е тук вече леко се притесних, но за щастие картата си беше ок. Половината гости се бяха изпозагубили в града, Даниел ми звъни за разни неща, кумата и тя ми се кара по телефона че тя вече била готова и фризьора ме чака, къде се губя, а аз само се хиля по телефона и си пея. Бях в страхотно настроение. В крайна сметка стигам до фризьора, навива ми той косата на ролки и зачакваме да стана на букли. Междувременно телефона продължава да звъни, майка ми идва с храна и вода, да не умре детето от глад случайно и деня си продължава в същия хаос както си и тръгна. Сваля ми Гаро ролките и ми прави косата като Сиси Кеч, при което аз се упулвам и го питам какво прави, той си спомня как на бала ми почти го докарах до рев с моята прическа, че пак нещо не се бяхме доразбрали и започва да трепери. Оправи ми косата и тъкмо ми слага воала(3:15ч следобяд) звъни фотографа, че бил долу. Брат ми дойде да ме вземе и с 200 към вкъщи. Даниел трябваше да дойде към 4:15ч. Аааа, забравих да кажа че докато бях с ролки, Гаро ме и гримира, пак 2 пъти, защото първия път беше прекалил с черното. Та прибирам се вкъщи, слагам роклята и в един момент осъзнавам че днес се омъжвам.  И първото, което си помислих беше: Леле, в какво се забърках! Но нямах много време за размисъл, защото телефона отново звънна и в един момент се  изсипаха поне 10-тина приятелки, коя с предупреждение коя без. Вярвайте ми, няма такова усещане, да видиш момиченцата с които си израстнала как влизат през входната врата. Виждаш как плитките са заменени с модерни прически, игрите с куклите със страхотна работа, до тях вървят мъжете им(всичките са страхотни) и в един момент установяваш колко сте се променили всички, но едно нещо е същото- приятелството още е тук и това никога няма да се промени...

Давам ви малко почивка, че се поувлякох в писанията и после продължавам

[ellie_bellie]

Ох, така ме разсмя с този разказ, голям шемет си ти, мила!
Чакам продължението и снимкиииииии! 

[dorina79]

А мен освен, че ме разсмя с част от разказа си и страшно ме развълнува с тази последната част за усещането, че се омъжваш и приятелките ти са до теб, и въпреки времето и промените във всеки един човек те са до теб  в този важен ден. Много красиво си го описала. Чак вече и аз нямам търпение да преживея тези красиви емоции.
Но моля те продължавай да разказваш, страхотно се справяш!

[Vanilly]

Ели, направо настръхнах като четях разказа ти!!! Искам само да ти кажа, че завиждам на хубавото ти настроение в дена, когато не всичко е минало ок, аз се познавам и в такива моменти ще съм пред нервна криза!!! Чакам с нетърпение още разкази, и албума ти!!!

[roumyana]

misskapriss страхотен разказ, направо много хубаво и вълнуващо ми стана като го чета и като си помисля че и на мен ми предстои и ...... полудявам леко, много е добре 4е си запазила спокойствие.
еми чакаме края на разказа

[Вероника]

Mила Ели, извинявай че чак сега ти Честитя!!!
Честито рождениe на вашето семейство!!!
Да ви върви по вода, бъдете много щастливи - обичайте се!!!
Разказа ти е невероятен, прекрасни сте и двамата 

[menyanthe]

misskapriss, искам и аз да ти честитя, макар и доста по-късно! Страхотен разказ! Много забавно е било! 

[Mrs.™]

Миличка,много ме развълнува първата част от разказа най-вече това за приятелите с нетърпение чакам останала част и снимки-и-и-и

[Капризче]

Милички, много се радвам че разказа ми ви е накарал хем ви е разсмял, хем ви е и развълнувал

Та е то го и продължението

Седим си ние вкъщи и аз решавам да седна на дивана...Фатална грешка, после едва станах с помоща на 2-ма души, но всички много се забавляваха с мен  И по едно време звъни кумата и вика: "Хайде стягай се, идваме!" И като се набутахме всички- около 20 човека в моята стая, не можем да дишаме от жега, чакаме и чакаме и никой не идва. Тъкмо излязохме от стаята и се чуха клаксоните и тъпана и айде обратно. Дойде кумата, забули ме, подари ми букета и зачакахме. И в един момент тихо и кротко се чука на вратата и аз от вътре: "Заето"  После Даниел вика: "Има ли булка?" и аз: "Няма я, избяга"  После почнаха да бутат, но и от вътре дадохме сериозен отпор, по едно време пуснаха 5лв под вратата подкуп, но моите мъже пак не ги пуснаха. След още малко зор ги пуснахме и Даниел буквално влетя в стаята Страхотно изживяване. Все едно беше преминал планини, гори и реки заради мен, така се чувствах. После ми разказаха че на първата врата излязла най-напред мама и питала Даниел за какво е дошъл и като разбрала че е за булката и му хлопнала вратата и той горкия шах и мат, не разбрал какво се случва  Излязъл после баща ми и го попитал дали случайно не е размислил, Даниел потвърдил че не е и го пуснали да влезе. На втората врата го чакал брат ми с един огромен декоративен кожен цървул и му казал че докато не го напълни няма минаване. Давал Даниел давал и си мислел че това е последното изпитание, но му оставаше вратата на моята стая, която беше най-охраняваната. След като мина и през нея нищо не можеше да го спре вече да се ожени за мен

Оставям ви малко да поработя, после пак

[Слънце]

Ех, на най-интересното свърши  Айде поработи малко и пак да разказваш!!!!

[Капризче]

Момичета, ето няколко снимки за любопитните  Албума ще го направя възможно най-скоро. 

http://misskapriss.multiply.com/photos/album/4#

[Слънце]

Много хубави снимки! Ти ли прави колажите?

[Капризче]

Много хубави снимки! Ти ли прави колажите?

Не, фотографа ги е правил.

[Gerka]

Ели, тези снимки са много хубави .....като вас 

Сигурно и останалите са такива .....ще очаквам и тях