Момичета, благодаря ви за пожеланията! Аз съм се заринала в работа и нямам време да пиша 

Не знам дали тук е мястото, но да ви се оплача. Няма ми я халката  Направо не знам какво да мисля за себе си. Аз съм ужасна съпруга, нали?! Как можах да я запилея?  Случи се в червъртък сутринта. Доколкото си спомням поне, тъкмо си слагах пръстените сутринта и ми звънна колежката да ми каже да слизам че са долу с колата и на бързо прибрах всичко в чантата и хукнах на долу. В колата забелязах че само годежния ми пръстен е на ръката, но халката я нямаше. Помислих си че е някъде вкъщи, но от четвъртък го търся и го няма. Направо съм отчаяна вече.  Не знам какво да правя! Търся я на всякъде, обърнахме всичко... Не смея а изчистя, за да не я обера с прахосмукачката. И никъде я няма, направо съм ужасна жена, много ме е срам от мен! Много ли съм ужасна?!

Не, въобще не си ужасна, може да се случи на всеки (който не я носи постоянно). Защо я сваляш, не си свикнала ли ?

Успокой се, няма къде да изчезне, все ще излезне отнякъде 

Ами не знам и аз защо я свалям. Малко ми е голяма и като се мия или мия чинии ми пада. И за да не я изгубя я махам като се прибера вкъщи, защото един път вече падна докато си миех ръцете... А и по принцип си махам пръстените като съм вкъщи, защото ми стават екземки от тях. В смисъл като ми остане влажна кожата под пръстена и ставя една такава неприятна и сърби. Както и да е. Въпроса е че я загубих и не мога да я намеря. Много ми е гузно и криво. Даниел ме успокоява че ще ми купи нова и ще си направим същия ритуал вкъщи само двамата, което малко ме успокоява...поне той не ми се сърди.

мила и аз мисля че ще я намериш, а и да не я намериш много хубава идея ти е дал Даниел, така че горе главата... а инъче и аз всичко свалям като се прибера навик си ми е, просто не мога да стоя по мен с нещо в къщи, въпрос на навик е предполагам.

Пръстените и аз си ги свалям, но халката - не. В началото ми беше много кофти, щото не бях свикнала и ме дразнеше като си мия ръцете (точно поради тази влага, за която говори Ели), но домакинската работа я върша само с ръкавици и се насилвах да я понасям, а сега май посвикнах. Свалям я само, когато си мажа тялото с крем, че крем под халката е наистина непоносимо...

Сигурно ти е пред очите, но сега като си разстроена не я виждаш. Ще я намериш 

Ох, дано го намеря наистина, че ми е много тъжно едно такова.  Като гледам снимки и видеото от сватбата и съвсем се смотвам... За бой съм аз  , но добре че ми е свестен мъжа и не ми се сърди 

Момичета, след ужасно много моткане най-после с Даниел отрязахме началното клипче от сватбеното видео и го качихме в нета. Ето и линк: http://misskapriss.multiply.com/video/item/1 Надявам се да ви хареса 

Ели, много ми хареса клипа ви  

За халката - дано да я намериш, ако не, здраве да е - ще си имаш нова. Не се шашкай, бе мила, как може чак толкова да се притесняваш. Не си ужасна, какви работи приказваш 

Аз не си свалям халката и годежния пръстен никога. В началото ми беше гадно, особено през нощта като си лягах, но Мони ми мрънкаше и се наложи да свикна и сега са станали част от мене. Миналия ден паднах като първия човек на улицата - валеше и си бях забравила чадъра и не стига че се намокрих, ами като видях, че съм на косъм да си изпусна рейса, и се затичах, спънах се в крачола на панталона си и паднах. Шофьорката чак се уплаши дали съм добре, еми насинена съм сега с рана на коляното и одран годежен пръстен, понеже паднах на длани. В бижутерския магазин ми го полираха и сега не ми драска, но аз си знам, че е наранен  .

Ами знам че не трябва да я махам, но като съм шматка. Най-тъпото е че тъкмо посвикнах вече с нея, даже 1 нощ спах без да я свалям. Проблема при мен е че съм суеверна за някои неща и сега си мисля дали не е знак че не е трябвало да се женим  И като се връщам назад във времето намирам все повече и повече знаци че това е било грешно решение. Знам че са глупости това, но тази случка ме накара да се замисля в тази посока... От друга страна нямаме никакви проблеми, които да ме наведат на тази мисъл...Ох, много отнесено стана, ще решите че съвсем съм се побъркала 

Еличка, не се ядосвай за пръстена, поне си е при теб 

На тебе и това ти е малко, да знаеш. Искам да ти кажа, че преди време и аз страдах от такива предразсъдъци - щото милото ми беше предложил да се женим още преди две години и като ми го даде тоя пръстен, и като почна едно каране...И аз естествено реших, че тоя гаден пръстен не ни е на късмет и изобщо му го върнах...И така си седя в къщи 2 години...И най-накрая го дадохме да ни направят халките за сватбата от него (и още малко други неща де) Така, че - спокойно. Щом сте се оженили, значи е трябвало. А на теб сега ти е криво и само си мислиш лоши неща. Спокойно.

Сигурна съм, че вече си изринала цялата къща да си търсиш халката, но помисли пак - да не е останала я на мивка, я в чантата да се е мушнала някъде...Пък ако не я намериш - здраве да е. Нали любимият не ти се сърди...На всеки се случва. Пък и дали ще я носиш постоянно или не - не си застрахована. Знаеш ли аз една халка си имах любима и не я свалях...Та знаеш ли колко пъти съм се дупела да си я търся, защото като си играя с нея и си я "връткам" на пръста все я изтървах...

Важното е да се обичате...всичко друго са материални неща, които могат да се сменят...

И аз да бях на твоето място, сигурно на мен щеше да ми иде да се ама в крайна сметка - това е истината. Вие да сте живи и здрави, пък другото са (както казват бабите) бели кахъри.

Усмихни се, че имаш до теб човек, който те подкрепя, споко и лека седмица

Ели, мила, клипчето е страхотно и вие сте много хубави. Не позволявай на една загубена халка да развали всичко, което сте постигнали помежду си до сега. Ако човек се замисли, винаги може да намери хиляди знака, че нещо не е трябвало да става или е трябвало да се случи по друг начин... Повярвай ми, това е само в главите ни. Щом сте се оженили, значи сте го искали, а щом го искате, значи трябва да го направите. Халката е нещо материално и преходно. Чувствата по между ви трябва да са постоянни. Обичай си мъжа и ако все пак не намериш халката, направете както е предложил той. Може на следващата месечинка например.
Аз нямам никакво намерение да не си свалям халката. Просто в къщи не мога да трая нищо по себе си и така ще бъде и за напред. Това, че няма да я нося постоянно не означава, че не обичам мъжа си или нещо друго. В крайна сметка това е само едно бижу. Това, което е в сърцето е важно!
Успех и дано скоро ти олекне от случката!

Цитат на: misskapriss в 15.09.2008 09:39

Ами знам че не трябва да я махам, но като съм шматка. Най-тъпото е че тъкмо посвикнах вече с нея, даже 1 нощ спах без да я свалям. Проблема при мен е че съм суеверна за някои неща и сега си мисля дали не е знак че не е трябвало да се женим  И като се връщам назад във времето намирам все повече и повече знаци че това е било грешно решение. Знам че са глупости това, но тази случка ме накара да се замисля в тази посока... От друга страна нямаме никакви проблеми, които да ме наведат на тази мисъл...Ох, много отнесено стана, ще решите че съвсем съм се побъркала 

Я си дай адреса да дойда да ти кажа аз какво мисля стига мисли глупости и аз така разсъждавах за много неща докато не загубих обиците,които не са ми от милото,а от много скъп за мен роднина и си казах (след като поревах)-така е трябвало да стане,защото няма сила на този свят която да ме скара с този човек или да спра да го обичам,и реших че не това със загубата не е знак от съдбата ,а просто вината е у мен,свалях ги за щяло и нещяло и в един момент ги загубих,е намерих ги де,не е било писано да ги загубя. Просто не трябва да го мислиш толкова,иначе знаци под път и над път. Не го мисли,защото само предизвикваш съдбата,това е просто един пръстен Елинка, и решението да се омъжиш на дали е било заради пръстена,нали така омъжила си се защото обичаш този човек и той те обича и подкрепя. Стига го мисли,и не си създавай проблеми и тревоги ,който нямаш Усмихни се и ако не го намериш,отиди и си купете нови,осветете ги в църквата и не го мисли пак ти казвам Пръстена не прави едно семейство щастливо,правят го други неща

Ех душиците ми те. Поуспокоихте ме, наистина! Още не сме го нмерили пръстена, но аз съм по-бнадеждена вече. Някак си знам че ще го намерм. Дано не греша. Днес имах ужасен ден и милото ме изненада с нова плюшена играчка от серията с Мечо Пух(любимите ми  ), вечеря и разбира се шоколадово яйце. Голямо съм лапе  Освен това си беше облякъл тениската, която му подарих за първото месече заедно. Аз май не ви писах за нея...  Ще кача снимка в галерията да ви я покажа. Та както и да е. Мисълта ми беше че тази вечер изобщо не се съмнявам че Даниел е правилния човек за мен.  И преди го знаех, но той тази вечер пак ми го показа и не само с това което описах а и с вниманието с което се отнесе към мен, към проблемите ми в работата и т.н. Просто както винаги в такива моменти беше до мен не само като мъж, а и като приятел 

И още нещо което той сътвори за нас. Вижте какво са давали по новините на БТВ:


http://www.youtube.com/watch?v=-o6mK4fjc70

Чудно е станало , браво на Даниел !!! Да му предадеш моите най-искрени и сърдечни поздрави за стореното!!!
Еличка , правилно мислиш мила , ще я намерите и още как!!!
А след като направихте тази крачка с Даниел на 09.08.2008 няма място за размишления дали е Той или не  е Той човекът за теб !
Все така да се обичате мила !!!