Честито!
Ама къде са ни снимките от сватбатааааааааааааааа?

Здравейте сладурки милички! Макар и със закъснение  ето ме отново на линия- много щастлива и влюбена в съпруга ми 

Ще се опитам на кратко(че нали ме знаете каква съм обстоятелствена) да ви разкажа за нашия сватбен ден.

Всичко започна някъде око 6:30ч сутринта. Брат ми се събуди, явно вече го беше разтресла предсватбената треска и не е могъл да спи и събуди и мен. След около час се събудиха и всички без баща ми, майка ми я обхвана паниката и взе да се шашка за глупости като колко гънки имал килима и дали щял да се види паркета, че не бил изциклен. Аз си изпих кафенцето, закусих и в най-доброто настроение на света взех да слагам новите калъфи за дивана, когато майка ми с ужас установи че са ги ушили грешно. И като му удари един рев, не можем да я успокоим. На всичкото отгоре става баща ми след 1ч и и заявява че калъфите не му харесват. И тя хайде пак на нова сметка рев. Видяхме се в чудо с нея. После установи че на баща ми новата риза е с дефект и бегом към магазина. И там били едни изпълнения. Милата ми мама направо ни скри шапките на всички този ден. Естествено за да е пълен каръка забравили да ми оставят пари, а дебитната карта е в Даниел, както и колата. Добре че беше баба да спаси положението като ми даде нейната дебитна карта. Ааааа, аз в петък вечерта се сетих че нямам бижута и белььо за сватбата. Та тръгвам в събота към 11ч по магазините за бижута и бельо с брат ми. А в 11ч трябваше да съм при фризьора. Абе с 2 думи хаосът беше пълен, но аз бях супер щастлива и знаех че всичко ще е наред и деня ще е прекрасен. Та намирам аз бижута и тръгвам да плащам, търся картата няма я. Брат ми бегом към колата, звъни ми след малко: "Ами сестра ми, картата я няма" И аз му казвам да огледа около колата и в този момент той вижда как един автомобил минава през картата. Е тук вече леко се притесних, но за щастие картата си беше ок. Половината гости се бяха изпозагубили в града, Даниел ми звъни за разни неща, кумата и тя ми се кара по телефона че тя вече била готова и фризьора ме чака, къде се губя, а аз само се хиля по телефона и си пея. Бях в страхотно настроение. В крайна сметка стигам до фризьора, навива ми той косата на ролки и зачакваме да стана на букли. Междувременно телефона продължава да звъни, майка ми идва с храна и вода, да не умре детето от глад случайно и деня си продължава в същия хаос както си и тръгна. Сваля ми Гаро ролките и ми прави косата като Сиси Кеч, при което аз се упулвам и го питам какво прави, той си спомня как на бала ми почти го докарах до рев с моята прическа, че пак нещо не се бяхме доразбрали и започва да трепери. Оправи ми косата и тъкмо ми слага воала(3:15ч следобяд) звъни фотографа, че бил долу. Брат ми дойде да ме вземе и с 200 към вкъщи. Даниел трябваше да дойде към 4:15ч. Аааа, забравих да кажа че докато бях с ролки, Гаро ме и гримира, пак 2 пъти, защото първия път беше прекалил с черното. Та прибирам се вкъщи, слагам роклята и в един момент осъзнавам че днес се омъжвам.  И първото, което си помислих беше: Леле, в какво се забърках! Но нямах много време за размисъл, защото телефона отново звънна и в един момент се  изсипаха поне 10-тина приятелки, коя с предупреждение коя без. Вярвайте ми, няма такова усещане, да видиш момиченцата с които си израстнала как влизат през входната врата. Виждаш как плитките са заменени с модерни прически, игрите с куклите със страхотна работа, до тях вървят мъжете им(всичките са страхотни) и в един момент установяваш колко сте се променили всички, но едно нещо е същото- приятелството още е тук и това никога няма да се промени...

Давам ви малко почивка, че се поувлякох в писанията и после продължавам

Ох, така ме разсмя с този разказ, голям шемет си ти, мила!
Чакам продължението и снимкиииииии! 

А мен освен, че ме разсмя с част от разказа си и страшно ме развълнува с тази последната част за усещането, че се омъжваш и приятелките ти са до теб, и въпреки времето и промените във всеки един човек те са до теб  в този важен ден. Много красиво си го описала. Чак вече и аз нямам търпение да преживея тези красиви емоции.
Но моля те продължавай да разказваш, страхотно се справяш!

Ели, направо настръхнах като четях разказа ти!!! Искам само да ти кажа, че завиждам на хубавото ти настроение в дена, когато не всичко е минало ок, аз се познавам и в такива моменти ще съм пред нервна криза!!! Чакам с нетърпение още разкази, и албума ти!!!

misskapriss страхотен разказ, направо много хубаво и вълнуващо ми стана като го чета и като си помисля че и на мен ми предстои и ...... полудявам леко, много е добре 4е си запазила спокойствие.
еми чакаме края на разказа

Mила Ели, извинявай че чак сега ти Честитя!!!
Честито рождениe на вашето семейство!!!
Да ви върви по вода, бъдете много щастливи - обичайте се!!!
Разказа ти е невероятен, прекрасни сте и двамата 

misskapriss, искам и аз да ти честитя, макар и доста по-късно! Страхотен разказ! Много забавно е било! 

Милички, много се радвам че разказа ми ви е накарал хем ви е разсмял, хем ви е и развълнувал

Та е то го и продължението

Седим си ние вкъщи и аз решавам да седна на дивана...Фатална грешка, после едва станах с помоща на 2-ма души, но всички много се забавляваха с мен  И по едно време звъни кумата и вика: "Хайде стягай се, идваме!" И като се набутахме всички- около 20 човека в моята стая, не можем да дишаме от жега, чакаме и чакаме и никой не идва. Тъкмо излязохме от стаята и се чуха клаксоните и тъпана и айде обратно. Дойде кумата, забули ме, подари ми букета и зачакахме. И в един момент тихо и кротко се чука на вратата и аз от вътре: "Заето"  После Даниел вика: "Има ли булка?" и аз: "Няма я, избяга"  После почнаха да бутат, но и от вътре дадохме сериозен отпор, по едно време пуснаха 5лв под вратата подкуп, но моите мъже пак не ги пуснаха. След още малко зор ги пуснахме и Даниел буквално влетя в стаята Страхотно изживяване. Все едно беше преминал планини, гори и реки заради мен, така се чувствах. После ми разказаха че на първата врата излязла най-напред мама и питала Даниел за какво е дошъл и като разбрала че е за булката и му хлопнала вратата и той горкия шах и мат, не разбрал какво се случва  Излязъл после баща ми и го попитал дали случайно не е размислил, Даниел потвърдил че не е и го пуснали да влезе. На втората врата го чакал брат ми с един огромен декоративен кожен цървул и му казал че докато не го напълни няма минаване. Давал Даниел давал и си мислел че това е последното изпитание, но му оставаше вратата на моята стая, която беше най-охраняваната. След като мина и през нея нищо не можеше да го спре вече да се ожени за мен

Оставям ви малко да поработя, после пак

Ех, на най-интересното свърши  Айде поработи малко и пак да разказваш!!!!

Момичета, ето няколко снимки за любопитните  Албума ще го направя възможно най-скоро. 

http://misskapriss.multiply.com/photos/album/4#

Много хубави снимки! Ти ли прави колажите?

Цитат на: Слънце в 18.08.2008 13:25

Много хубави снимки! Ти ли прави колажите?

Не, фотографа ги е правил.

Ели, тези снимки са много хубави .....като вас 

Сигурно и останалите са такива .....ще очаквам и тях