И аз току що видях снимките. Ели, всичко е било повече от прекрасно.

Я разкажи малко за речта ти, какво им каза?

Благодаря ви на всички!
KlaraFina - речта ми беше благодарности за младоженеца, за родетелите ми, свекърите, кумата и всички други гости като цяло - беше много кратка, може би 2-3 минути. Имаше няколко тънки шеги. Определено създаде много настроение на всички и е хубаво да има реч от булката (мое мнение).

ellie_bellie как няма да плачат и слушат незнам,само като Ви гледам колко сладки сте били ми идва от щастие да се раплача,честито и бъдете мнооооооого щастливи,здрави и засмяни както когато сте си пяли сладкиши такива 

Ели, и аз съм твърдо за реч на булката!! Само се чудя как ще прочета моята без да се разплача!! От снимките личи, че много си трогнала всички!! Браво!

Ели, нямах време да изчета другите коментари, но видях снимките - супер си !!! Боже, какви очи !!! Гримът ти е повече от прекрасен, вади най-доброто от теб. Всички снимки са страхотни. Особено ми хареса тази, на която ти оправят шала отзад.

Щом имам свободни минутки ще се запозная подробно с всичко около теб, но от пръв поглед се вижда, че е било 

Ели тъкмо разгледах снимките ви- страхотни сте 
Аз защо долавям почерка на Любомир Любенов ?!!! Той ли ви снима?

Страхотно лъчезрана булка си! Изобщо, прекрасна двойка и събитие! 

Малко закъсняла,но ......ЧЕСТИТО 
Толкова си хубава,браво много нежна и стилна булка....
Бъдете щастливи 

Ех, сладурки, стопляте ми сърцето. Да ви кажа, такава носталгия ме гони, иска ми се пак да имам сватба, снощи даже се разревах....

Цитат на: Vanilly в 13.08.2008 10:35

Само се чудя как ще прочета моята без да се разплача!!

Vanilly, и аз мислех, че ще рева като магаре, защото аз за всичко рева, ама съвсем сериозно - рева на рождения си ден, на свети Валентин, на годишнината ни, когато ми предложи да се оженим се съдрах, на филми - луда работа съм.... Обаче незнам какво ми беше станало точно на сватбата - все едно, че не съм аз, просто ми беше много хубаво и не ми се приплака. Единствено ми се насълзиха очите, когато слизахме по стълбите под звуците на Менделсон и всички пляскаха, станали, цялата настръхнах, но не се разплаках. Мисля, че вътрешно имах сложена бариера за това заради грима, иначе щеше да стане голямо мазало...

Цитат на: krasunkata в 13.08.2008 12:10

Аз защо долавям почерка на Любомир Любенов ?!!! Той ли ви снима?

Мдааа, правилно си го разпознала, скъпа.  ... Очарованието ми от този човек е просто необяснимо. Бях смаяна от професионалното отношение, от точността му, от работата му. Чакаме си книгата с нетърпение, чак снощи изяснихме снимките, които да включим в нея.

Прекрасни снимки, а вие сте много готини, направо думи нямам 

Ех, обожавам стария град в Пловдив, тайничко ви завиждам даже, че сте си направили сватбени снимки там 

А Античния театър...това вълшебно място и аз не бих го пропуснала за нищо на света, много добре си спомням за какви стъпала става въпрос, но  , че сте "поели риска" и аз бих постъпила точно така - определено си е струвало! 

Прекрасна булка!!! Много си красива Ели, и двамамта сте невероятни!
Желая ви винаги когато се погледнете, между вас да струи тази любов, която сега блика от сватбените ви снимки 

След дълга пауза продължавам разказа си с няколко моменти, които пропуснах да споделя - сутринта в деня на сватбата, когато с кумата ми отидохме във да ни правят прически и грим, салонът работеше само за нас и нашият фризиор ни посрещна със силна хаус музика и кафе за оправяне на настроението. Докато ме навиваше мен, кумата ми се чекнеше и беше голям смях, по-късно дойде и гримьорката и допълнително усили музиката и викаше "Хайде булкааа", абе направо лудница  . Хората ни накараха да се почувстваме все едно, че ни приготвят за модно ревю.

Това, което ме изуми мен самата, е че не можах да се разрева нито веднъж през целия ден, просто не е присъщо за мен това... След като си тръгнаха гостите от ресторанта, бяхме останали малка група хора, които се запътихме да ходим на дискотека, което се оказа жив провал, имайки предвид, че беше неделя вечер. Когато се разделях с кумата ми, в момента в който я прегърнах и осъзнах, че не знам кога пак ще я видя и рев и двете, направо ужас. И така си рева аз и Мони се чуди какво да ме прави, докато не влизаме в едно такси и шофора ми вика :"Ти сега булка ли си или абитуриентка?" и аз направо  ! И ме напуши на смях, при което аз му отговарям : "Ами така като гледам сезонът на абитуриентските малко отмина, остава булка да съм!"
Следва първа брачна нощ, ако може така да се нарече  .....
Аз спах много зле, сънувах цялата сватба, въртях се, болеше ме глезена (който ми се беше навехнал от бягане още преди да тръгнем за България и ме мореше всеки ден). Станахме рано рано, закусихме, започнахме да разбуждаме родителските тела по телефона и докато ги чакаме да ни вземат от хотела, започнахме да разопаковаме някои подаръци и картички. И аз пак рев , направо се разбих. Прибрахме се в къщи и продължихме с отварянето на картичките, просто такива пожелания бяха написали хората.... и вас сега като ви чета, много много е приятно, ще се връщам към тези думи сигурно безброй пъти....
Натоварихме вече приготвения багаж и потеглихме към морето. Ах, морето.... Така ми липсваше черноморието..... Въпреки че сме ходили на други и много по-различни места, няма такова като нашето море! Изкарахме страхотно, бяхме страшно голяма група, на моменти беше доста трудно координирането, не прекарвахме цялото време заедно, но беше много много весело. Бяхме отседнали на Свети Влас, но се разхождахме почти непрекъснато - Бургас, Слънчев Бряг, Несебър, Созопол.
След това ни останаха 5 дни, в които аз трябваше да си подновя документите (1 ден чакане, просто много ще се ядосам пак ако си припомня), 1 ден в Хасково, успяхме да отидем и на Перперикон, където е адски красиво, отидохме до Бачково, разходихме се до Пазарджик и Пещера, до Свети Константин над Пещера, един ден в Пловдив и потеглихме за София. На мен най-тежко ми беше тръгването от вкъщи, защото се разделих с баба ми. Това най-зле го преживявам. Моля се пак да е жива и здрава до следващия път. Родителите ни изглеждаха като съсипани когато ни изпращаха на летището. Имах чувството, че сме отишли за 3 седмици, направили сме земетресение и сме си тръгнали. Беше много тъжно. Благодарна съм на Мони, че не ме остави да плача, защото щях да съм парцал след това.
Имахме малко повече от 24 часа престой в Лондон, където естествено ни валя както подобава, но все пак се разходихме доста порядъчно. Бяхме и на постановка на Крал Лир в открит театър и се намръзнахме въпреки одеялата, които даваха под наем  . Ще се опитам тази вечер да кача останалите снимки.
И вече сме тук, обратно към реалността... имам чувството, че пак съм влязла в матрицата и всичко продължава....

Ели, срахотен разказвач си Продължавай да пишеш за нещата, които се сещаш.

честита ви месечинка елинце, много хубав разказ, много хубава булка, много готина двойка, абе от всичко по много, така и аз ви пожелава многоооо  любов, много разбирателство, много положителни емоции, и многооо..... ее колкото искате де мъничета, когато му дойде времото...
Хубав и слънчев ден.