Ели, честито и от мен!!! Много щастие, любов и разбирателство на младото семейство!!Като се върнеш чакаме снимки!!! И разказче

Ели, честито!!!ожелавам ви дълги гдини щастлив семеен живот, изпълнен с много любов, щастие и разбирателство!

Ели, честито!

Много безоблачни дни, повече усмивки и по-малко проблеми и много любов, за да преодолявате всичко ЗАЕДНО!!!

Като се съвземеш, чакаме разказчета! То нали и аз съм на твоето дередже в следсватбена треска и те разбирам напълно!

Ели честито мила с малко закъснение пожелавам ви най голямото щастие на света и много да се обичате и уважавате

Ели, честито и от мен със закъснение!
Желая ви да сте големи късметлии, да сте заобиколени от  хора, които ви обичат и подкрепят и разбира се...от прекрасни дечица

Честито и от мен!
Много любов и щастие!

Честито, Ели
Желая Ви дълъг и щастлив съвместен живот!

честито и от мен.............желая ви всичко най-хубавооооооооо

                                            ЧеСтИтООоооооооооооо!

честитоооооо Здраве щастие и многооооо лиубов

ели честито мила, желая ви много дълъг изпълнен със щастие, лубов, прекрасни мигове брачен живот. да намерите това ,което търсите заедно!

Ели, знам, че утре се прибираш и хем ми е мъчно за теб, че ви дойде време за връщане, което винаги е свързано с много раздели и едно особено носталгично чувство, хем нямам търпение да видя снимките и да чуя, че си щастлива и че всичко е било прекрасно.
Мисля за теб. Целувки 

аз в суматохата около моята сватба, съвсем забравих да те поздравя. честито, обичайте се много и бъдете много щастливи.

Здравейте, мили сладурани!
Първо - едно много голямо благодаря на всички вас за трогателните пожелания докато ме е нямало. В деня преди сватбата видях за минутки сладката ни misskapriss, която беше принтирала страниците от форума с пожеланията, защото се е сетила, че няма как да ги прочета, направо да я разцелува човек! Много ви благодаря! Ще се опитам да направя разказа си възможно в най-систематизирания вариант и започвам от деня на сватбата:

За най-голям късмет температурите паднаха и се радвах на времето, защото иначе щяхме да умираме. След като се събудих получих sms от Мони, чието съдържание беше само "I'm feeling good". Така се казваше и първата ни песен  .  В 10 часа с кумата ми отидохме на грим и прически - в 1 часа и двете бяхме готови и аз се прибрах да се обличам. Пред вкъщи ме чакаше нашият невероятен фотограф  . Настроението ми беше приповдигнато, не се притеснявах изобщо, всичко вървеше много добре по план. Облякох роклята с помощта на майка и леля, които около 20 минути завързваха връзки  . Скоро вкъщи се напълни с гости, повечето от които не бях виждала от много дълго време и на мен тогава взе доста да ми трепка в стомаха. Не ме свърташе, исках вече по-скоро да идват да ме взимат и да се започва.
Към 2:30 отдолу се чуха клаксоните и глъчката започна. В момента докато го пиша това, чак се разтрепервам. Чух как се блъска по вратата, но не можех  да разбера какво си говорят, само чувах, че всички се смеят. Мони доста бързо успя да пробие през входната врата до моята стая - всички момичета бяха при мен и след кратки преговори и много смях вратата беше отворена и се видяхме. И двамата стояхме и се усмихвахме един на друг и след няколко мига вече се прегръщахме. За отрицателно време девер ми намери обувката и след кратък престой за наздраве бяхме готови да излизаме. От този момент до края на венчавката всичко беше доста хаотично. Майка ми и свекърва ми бяха безмълвни и изглеждаха много объркани, просто не можех да направя комуникация с тях.  
Църковната церемония беше страхотна - имахме хор и двама свещеници в тандем извършиха венчавката, беше много тържествено, единият от свещениците беше голям шегаджия и пускаше майтапи много тихо, колкото само ние да го чуем, направо да паднеш от смях  . Като цяло за мен това беше най-стресовия момент, защото ми беше адски топло, шалът с цветя, който е част от роклята и стои на раменете ми, се свличаше и кумата ми го буташе нагоре през цялото време, короната ми падаше на няколко пъти и точно, когато попа беше взел ръцете ни една върху друга, една мухичка беше кацнала над деколтето ми и ме гъделичкаше  , луда работа.
На излизане от църквата камбаните забиха , бяхме дали на децата да правят балончета, което стана много красиво, заедно с късметите и розови листенца, които кумата и шаферката ми хвърляха. Аз обаче вместо да купя нормални сапунени балончета, бях взела такива, на които пишеше "everlasting", т.е. освен веро, те съдържаха нещо като силикон и не се пукат. Незнам защо реших, че това ще е супер идея. В последвие се оказа, че имаше балончета навсякъде, по дрехите на хората, по косите, по тъмните костюми на мъжа ми и кума  .... не ме питайте колко псувни изядох и как съм ги чистила с мокра кърпичка след това....
След венчавката последва едно дълго честетене от страна на около 150 човека, което беше доста изморително. Хората се разотидоха и в красивия двор на църквата направихме една видео сесия, след което се запътихме към Античния театър, минавайки по главната. Хората ни гледаха и се обръщаха след нас, излизаха от магазините да ни видят, пляскаха ни.... В момента, в който с кумата си говорехме, че вече никой не познаваме в Пловдив така или иначе, от едно кафе група с наши сватбари се развикаха "ехооо" и ние умряхме от смях.

Експедицията до Античния театър беше доста смела изява и всеки, който е ходил там и помни колко са високи и заоблени каменните стъпала, ще разбере за какво говоря. Е, заслужаваше си. Беше великолепно. Почувствах се като богиня, стоейки на този древен хълм, хванала за ръка любовта на живота ми и пред очите ми моя мил роден град.
Пътят обратно се оказа за мен по-лесен, аз имах невероятна енергия, и исках да тичам, да танцувам. Кумата ми пък обратно, се наложи да слиза боса (познайте разликата в токовете).
В ресторанта всичко мина много бързо, просто ми се изплъзна и когато дойде време за тортата и аз разбрах, че вече минава 12 часа, направо ми се приплака - струваше ми се, че е минал само 1 час!!!
Като цяло всичко беше много стандартно. Имахме приемане на поздравления с шампанско във фоайето на хотела. След настаняването на гостите ние с кумувете слязохме по стълбите под звуците на Менделсон, всички ни пляскаха и бяха станали на крака - това беше страшно трогателно и ми се насълзиха очите. Свекърва ми ни захрани, като даде първия залък на мен  , а майка ни подаде две чаши с шампанско с полепена захар по ръба, които ние счупихме след това. Менчето беше ритнато от мен като за световно и запратено чак до края на дансинга - хората се смееха от сърце 
Бяхме се спряли на 2 песни за първи танц и в деня на сватбата казахме на ди джея, че избираме Michael Buble - Feeling Good. Имахме дъжд от балони, което на мен лично ми подейства доста объркващо, но явно острани е било ефектно и всички хора ни питаха колко време сме репетирали танца. Беше вълшебно. Не бяхме репетирали. Аз може би прекарах около 10 минути на масата, през цялото време на дансинга, всички много танцуваха, беше страхотно. Не мисля, че има друг ден, на който да се съм се чувствала по-красива. Мони не можеше да свали очи от мен, беше като приказка.
Тортата беше много вкусна, букетът беше хванат от може би най-подгодящото момиче и искрено се надявам да и донесе късмет, същото се отнася и за жартиера. За което пак благодаря на Regina94  . (Като се прибрах в България той ме чакаше в моята стая с най-сладката картичка от нея. Мерси, миличка!!! )
В ресторанта всичко беше перфектно - много съм доволна от обслужването, украсата беше минимална, имахме само цветя по масите около дансинга, на всички маси свещи и разпръснати шоколадови бонбони (от галерията ми). Беше точно както си го представях.
Ами това, скъпи мои, беше моят вълшебен ден, който мина бързо като миг. Надявам се да задоволих любопитсвото ви и ще има още разкази от остатъка на престоя ми в България и най-вече красивото Черноморие.
В момента пиша от работа и ви пускам една снимчица. Другите снимки ще се опитам да кача довечера, след като разопаковам 4-те куфара багаж.