10 неща у мъжете, които ние жените колкото и да се опитва

[fiibi_bg]

10 неща у мъжете, които ние жените колкото и да се опитват не можем да променим.


Глупавите изказвания
„Душ всеки ден?! Та това въобще не е здравословно!" -възмущава се той.
Снизхождение е нужно тук: мъжете са с по-слабо развито обоняние. Така че по-рядко биха усетили намирисващ на некъпано себеподобен. А да се чипкат самоцелно под душа въобще не е техен приоритет.

Заспиването след секс
Той е дал всичко от себе си, за да те докара до оргазъм. Сега може спокойно да се обърне на една страна и да заспи. Приеми тази негова реакция за нормална най-накрая...

Загубата на контрол
На повечето мъже им се иска да дават тон в колата, дори когато зад волана е друг.
Проучвания сочат, че 16% от мъжете дори не позволяват на жените си да сядат зад волана.

Извънредните часове в офиса
Някога мъжете по цял ден са били на лов, а днес до тъмни нощи прекарват времето с в офиса, в работилницата или пред компютъра.

Страх от сълзи

Мъжете се плашат от женски сълзи. Може би защото плачът на жените ги кара да се размекват. И те са хора, и на тях им се доплаква. За всеки случай обаче си имат по едно готово предложение за разрешаване на подобна ситуация.

Бъркотията в кухнята
Дори и да си имате суперлукс миялна машина, тя не би могла да спаси кухнята да изглежда като бомбардирана с граната, след като той се е вихрил в нея да готви.

Неделните телефонни обаждания
До мамчето, разбира се. Най-малко един път седмично на повечето мъже им се приисква да станат пак малки момченца и да се похвалят пред майчето с някое свое „геройство".
По незнайни причини обикновено телефонират на мама в неделя.

Антипатията към лекарите
Според една анкета, 36,7% от мъжете отиват на лекар, чак когато положението е нетърпимо. Нали един индианец може да търпи на болка безкрайно дълго...
Мъжете могат да си страдат от хрема седмици наред, без да потърсят лекарски съвет.

“Плюшкин”
Мъжете обичат трофеите и вероятно затова трупат различни непотребни (според нашите женски разбирания!) предмети в мазето, двора или гаража.

Съчувствието
От време на време и мъжете се нуждаят от потвърждение, че не са сами на този свят. Така че не е зле да се сещаме да ги приласкаваме понякога. В наша полза е все пак

източник

[Петето]

  това довечера задължително ще го покажа на мъжа в къщата 

[ROSI KRASTEVA]

това довечера задължително ще го покажа на мъжа в къщата 

да задължително

[fiibi_bg]

Ей това много ми харесва

“Плюшкин”
Мъжете обичат трофеите и вероятно затова трупат различни непотребни (според нашите женски разбирания!) предмети в мазето, двора или гаража

На моичкия ми идва да му откъсна главата като започне да събира разни гайки и болтчета и други тем подобни

[screwball squirrel]

Ей това много ми харесва

“Плюшкин”
Мъжете обичат трофеите и вероятно затова трупат различни непотребни (според нашите женски разбирания!) предмети в мазето, двора или гаража

На моичкия ми идва да му откъсна главата като започне да събира разни гайки и болтчета и други тем подобни

и моят приятел е така. Той работи в сервиз и постоянно носи разни "буклуци" от там, но когато се натрупат, аз просто ги "почиствам". Честно казано изобщо не разбира, че нещо му липсва  и чак като му кажа, евентуално - "еее ама на мен това ми трябваше".

[fiibi_bg]

Ох моя по някое време открива че съм "подреждала" и само казва:"Ти пак си подреждала " ,а аз 

[ilusion]

Хм,и аз си имам плюшкин у дома  :love_together:Събира,събира,ама аз после и така решаваме този проблем.

[ROSI KRASTEVA]

4есно казано моето мом4е е доста подредено дори понякога ме изнервя понеже ми прави на мен забележки когато не ми се 4исти 

[fiibi_bg]

А какво ще кажете за това:

Неделните телефонни обаждания
До мамчето, разбира се. Най-малко един път седмично на повечето мъже им се приисква да станат пак малки момченца и да се похвалят пред майчето с някое свое „геройство".
По незнайни причини обикновено телефонират на мама в неделя.

[screwball squirrel]

всъщност само неделните телефонни обаждания и антипатията към лекарите са непресъщи за моя младеж  . Много често се случва майка му да се обади и да няма какво да си кажат, така че той се обажда само по празници (ако не забрави) и ако трябва да съобщи нещо важно. А на лекар ходи винаги когато не е добре, което всъщност му е семейна черта.   

[fiibi_bg]

А за моето мъжле само това не важи
1.

Глупавите изказвания
„Душ всеки ден?! Та това въобще не е здравословно!" -възмущава се той.
Снизхождение е нужно тук: мъжете са с по-слабо развито обоняние. Така че по-рядко биха усетили намирисващ на некъпано себеподобен. А да се чипкат самоцелно под душа въобще не е техен приоритет.

2.

Извънредните часове в офиса
Някога мъжете по цял ден са били на лов, а днес до тъмни нощи прекарват времето с в офиса, в работилницата или пред компютъра

[screwball squirrel]

ааа при нас са си налице и тези двете точки особено първата  

[Teo]

Чета и се смея 

Бъркотията в кухнята
Дори и да си имате суперлукс миялна машина, тя не би могла да спаси кухнята да изглежда като бомбардирана с граната, след като той се е вихрил в нея да готви.

По-лошо, като след цяла бомбардировка

[fiibi_bg]

Чета и се смея 

Бъркотията в кухнята
Дори и да си имате суперлукс миялна машина, тя не би могла да спаси кухнята да изглежда като бомбардирана с граната, след като той се е вихрил в нея да готви.

По-лошо, като след цяла бомбардировка

Понякога се примиряваме и с бомбандировката като видим крайният резултат! *YAHOO*Въпреки че като се замисля аз май цапам повече от милото в кухнята

Загубата на контрол
На повечето мъже им се иска да дават тон в колата, дори когато зад волана е друг.
Проучвания сочат, че 16% от мъжете дори не позволяват на жените си да сядат зад волана.

Това обаче е адски досадно.Да караш и до теб да има някой мърморко,който ако е в твоето положение и прави ляв завой на Семинарията сигурно ще си плъзга ръцете по волана от изпотяване,но когато е до теб  е супер компетентен.Любимият съм го отучила от такива упражнения ,защото той и без това изпитва тих ужас от движението в Сф и там ми има пълно доверие

[desislavka]

И за моят не важи това с шофирането!!!Всъщност трябва да си призная,че ако не беше той аз едва ли щях да започна да карам,въпреки че имах и книжка и кола и огромно желание.....обаче ако не беше той!!!Толкова беше търпелив и ме научи да паркирам!!! *YAHOO*За това съм му много благодарна!!!Иначе като се замисля някои от другите неща са му много присъщи...страха от сълзи-мрази да плача и започва да се прави на шут,бъркотията в кухнята-това направо ме подлудява понякога и антипатията към лекари-понякога ми се налага буквално да го влача към лекарския кабинет!!!Ама какво да правиш